Skip to content

Българската медийна революция

3 ноември 2009

Партийният официоз „Работническо дело“ и промяната от 1989 г.

Когато наскоро Европейската комисия пусна на сайта си клип за 20 годишнината от падането на комунизма в Източна Европа, кадри от България нямаше. Страната ни не може да се похвали с въстания като това в Унгария през 1956 г. или с движения като “Солидарност“. Вместо това е била известна като най-верния сателит на СССР и дори на два пъти е искала да се присъедини към съюза.
1

Но както казва Иржи Динстбир, чешкият дисидент и вицепремиер на първото некомунистическо правителство на Чехословакия след 89-та, комунизмът не е само години на потисничество, но и години на борба срещу това потисничество. В тази борба България има своите стоици — като лежалият 26 години по лагери и затвори Илия Минев, заедно с Васил Узунов “рекордьор“ в това отношение в Европа,. През 1988 г. Минев успява и да основе първата опозиционна формация в България, Независимото дружество за защита правата на човека.

Проблемът в България е, че падането ан комунизма се осъществява повече “медийно“, а не от фигури като Илия Минев, които са принудени да догонват събитията ръководени от БКП. Заменяйки Живков с досегашния външен министър Петър Младенов, партията е твърдо решена да запази властта си. За тази цел тя използва всички средства, включително медиите, които по това време още са изцяло под нейн контрол. Това дава повод на български учени като проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало, да смятат, че българската революция от 1989 г. е “медийна“. В нея същинската революция е заменена с тиражирането на една повсеместна наличност на промяна, която обаче е по вкуса и нуждите на комунистите, а не на опозиционерите. Логично, в една такава промяна, много от старите фигури остават на ключови постове.

Основен съюзник на БКП за прокарването на тази “медийна революция“ е вестник “Работическо дело“, официозът на партията. Още от установяването на комунистически тоталитаризъм в България, “Работническо дело“ е, по собственото си описание, “здрава десница на партията, незаменим инструмент за социално управление.“ За това неговият език е натоварен с най-много послания, които директно представят партийната линия.

В историята си вестникът има не една ужасяваща кампания срещу противниците на режима. Още през 1944 г. „Работническо дело” излиза със статии от типа на „Отмъщение”, където неподписалият се автор зове: „Стреляйте верно, забивайте ножа по-дълбоко! Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никаква милост – дори и оная на едно пребито куче!” Така вестникът стават съучастник в най-кървавата чистка след Втората война в цяла Източна Европа, като тенденцията се запазва и след това.

Поддържайки властта, “Работническо дело“ не сменя линията си и през 1989 г., когато последователно прави мощни кампании срещу Независимото дружество на Илия Минев, наречен “жалка деградирала личност“, срещу политическите емигранти и срещу българските турци, протестиращи срещу асимилационната политика на БКП.

Идването на 10 ноември обаче бележи смекчаване на политиката на “Работническо дело“. На страниците на официоза на БКП смяната на Тодор Живков е представена като чудо, избавление и миг на всеобща радост. Заглавията от този период са „Неотклонно по правия път“, „Разсъмване през ноември“, „Надеждата и волята на един народ“, „Откровеност и дълбоко удовлетворение“. Говори се за „радост и надежда“, всички материали са приповдигнати и постепенно вестникът се изпълва с живот, а на страниците му излизат много от дългопремълчаваните истини. Управлението на Живков е отречено като „тоталитарно“, „волунтаристично“ и „диктаторско“. Спират се острите кампании срещу дисидентите и опозиционерите не само в България, но и в чужбина. Стига се дотам, че главният редактор на вестника Радослав Радев в началото на 1990 г. се извинява за „незавидните дела“ на „Работническо дело“ и признава, че вестникът е бил „своеобразен репресивен фактор“, който винаги е бил на разположение да „нанесе удар по възлови проблеми или конкретни явления“.

Постепенно от страниците на „Работническо дело“ догмите на стария режим са напълно отречени, което прави по-натъшното му съществуване невъзможно. Илюзорната представа за света, която тоталитарната журналистика е градила 45 години, постепенно отстъпва, а без нея режимът няма как да съществува. България започва демократичното си развитие, което „Работническо дело“ на думи подкрепя.


Първите свободни митинги от 17 ноември се коментират като моменти на „упование и възторг“. Характерни заглавия от тези моменти са – „Седмица на надеждите“ и „Свежият въздух на промените“. Дават се с положително отношение мнения на доскоро отричани дисиденти като поетесата Блага Димитрова и философа Жельо Желев. Десети ноември е наречен новото освобождение на България, а митинг на опозицията от 18-ти ноември: „В името на демокрацията и плурализма“.

Явно демокрацията, чудото и възторгът са необходими на партията, защото само така тя може да легитимира по-натъшното си присъствие във властта. Всички негативи се приписват на тоталитарния режим на Живков, с който новата власт твърди, че няма нищо общо. Така общата тенденция на писане в „Работническо дело“ е, че шепа хора са дискредитирали в немалка степен името на БКП. В уводен коментар на официоза от 18 декември пише, че партията не може да се чувства виновна за това – „комунистите също понесоха всички отрицателни последствия от авторитарния едноличен режим. Партията няма никакво основание да изпитва тотална вина и срам – нека да бъдат виновни и да носят отговорност за срама онези, които лепнаха петно върху чистия образ на една комунистическа партия”.

Но освен от мита за „чудото“, партията се нужда и от друго, за да остане водещ играч. За това тя постепенно започва да говори и за опасността от „екстремизъм“, който носи опозицията. Това е добър ход, защото без наличието на други свободни медии, опозиционерите почти нямат възможност да се защитят. Чрез обвиненията към опонентите си, БКП си създава образ на единствената разумна сила в страната, която е еднакво далеч от „тоталитарното минало“ и несигурното „екстремистко“ бъдеще, което СДС предлага.

Още от 21 ноември се заговаря за „екстремистки прояви“, после за „тъмни сили, които изплуват като мръсна пяна тези дни“ В официална декларация Политбюро казва, че „някои екстремистки тенденции, проявили се през последните дни, биха могли да затруднят процеса на преустройство. Опитите да се използват публични прояви, телевизията и други средства за масова информация за поставяне на крайни искания, които противоречат на нашия конституционен ред, на основни ценности и принципи на социализма, не бива да остават без съответната политическа реакция”.

Появява се изразът „вие не сте народа“ – заради митинг на опозицията от 9 декември, на който е имало антикомунистически лозунги. Според „Работническо дело“ на такъв митинг не може да става дума за демокрация, „когато се чуват призиви за мъст, за смърт, когато се сочат бесилки. Та какъв по-голям антипод на демокрацията може да има от тези атрибути на мракобесието. Какъв по-голям анахронизъм за днешното време от такива призиви.“ Допълва се, че „трудната и тежка съдба на нашия народ през вековете го е направила мъдър, толерантен и човеколюбив. На него са чужди ненависта, омразата, заждата за мъст и насилия. Той умее да намира в крайна сметка верния път. Ще го намери и сега. И най-малко право имат да говорят от негово име хора, които зоват за реванш и разплата. Ще им кажем право – ВИЕ НЕ СТЕ НАРОДЪТ“.

Този стил продължава и след поредния голям митинг от 14 декември, когато узаконяващият ръководната роля на партията член 1 от конституцията не е отменен, както предварително се е очаквало. Народното събрание не дава на хората нужната информация, че не може веднага да отмени неотменното водачество на БКП, защото по закон такова предложение може да се разгледа чак на следващото заседание. Недоволството на събралото се множество е голямо, но до ексцесии не се стига. За първи път обаче новият държавен лидер Петър Младенов и други знакови фигури са силно освиркани.

На следващия ден, вместо да поемат вината за подвежането на хората, партийните лидери обвиняват протестиращите от страниците на „Работническо дело“ в „политическо безкултурие и нетърпимост“. „Въвличайки хиляди младежи в една антисоциалистическа, антиконституционна акция, определени сили отправиха предизвикателство не само към върховния орган на властта в страната, те показаха явните си намерения да правят всичко възможно, за да всеят разединение и предизвикат дестабилизация,“ пише в уводна статия.

Интересна е позата на БКП на обединяваща сила, при положение, че само преди месец партията е деляла правата на своето население по класов и етнически произход. Тя е била носител на най-екстремните репресии, а сега се представя като единствената сила, която може да им противостои. Целта е ясна – хората по малките градове, които не знаят какво точно става в София, да се страхуват от опозицията, която по думите на „Работническо дело“ от 16 декември „тласка страната към хаоса и националната трагедия“, не е истински носител на демокрация и единствено дестабилизира страната.

През следващата година предстоят избори и БКП иска да се представи като единствената разумна сила. На 24 декември „Работническо дело“ обвинява опозицията, че „открито се домогва до властта – цялата власт и веднага и не прикрива средставата си – шантаж и натиск чрез митинги, демонстрации, обща стачка. Кое кара тези хора да бързат, защо искат да тластнат нацията към дестабилизация, разединение и конфронтация?“ „Българският народ има достатъчно мъдрост и здрав разум, за да оцени вярно истинските цели и мотиви на онези, които водени от зле прикрити себични амбиции, се опитват да тласнат страната в пропастта на хаоса и анархията. Твърде скъпа ни е нашата единствена България, за да позволим някому да си играе така безотговорно с нейната съдба!“

extre

Изглежда в България започва първата предизборна кампания от повече от 45 години. Опозицията обаче няма откъде да се защити, свободни медии все още няма. Те ще се появят през 90-та година, но вече много основни внушения ще са прокарани и ще са оказали своето влияние. БКП се окопава във властта, представена като „национално съгласие“ и започва да контролира посоката на българския преход. Доскоро войнстващо атеистичния „Работническо дело“ дори организира символично триминутно бдение със свещи на Бъдни вечер, което да изрази готовността за национално съгласие. Идеята за това „национално съгласие“ всъщност означава отказ от разговор за престъпленията на миналото и медийно се противопоставя на „разединението“, което носи опозицията, части от които настоява за някаква лустрация и съдебно търсене на отговорност.

„Чудото“ на 10 ноември обслужва партията, за да може тя да запази властта си и да може да създаде опозициите, които стоят и до днес – младежи/ пенсионери, столица/ провинция и т.н. Езикът и мисленето на лидерите на БКП и техният печатен орган до голяма степен запазва своята тоталитарна двуполюсност. Ние сме добри, опозицията са зли – средно положение няма. Така партията постоянно говори за единение, но го руши с езика си, който дори до някаква степен се предава на опозицията, която просто не познава друго, истински демократично говорене. Проф. Ивайло Знеполски коментира, че този език не е в състояние да подготви почвата за утвърждаване на едно модерно съвременно общество, заявящо привързаността си към принципите на развита социалност, отговорност и плурализъм.

Трудно е да се отговори на въпроса доколко „Работническо дело“ е повлиял за хода на българския преход. От една страна е ясна способността на тоталитарните режими да индоктринират голяма част от населението, но от друга е известно, че през 89-та година огромно количество българи спазват само формално догмите на режима, без да споделят същността му. Оттам тяхното доверие в официалните медии е ниско, а и самите те се списват на много тежък, тромав, партиен език, който трудно се чете. Може да се предполага обаче, че той все пак е изиграл някаква роля, за да стане така, че първите свободни избори през 90-та да бъдат спечелени от БКП/БСП.

Също така, в обществото и до днес чуваме много повтарящи се мантри от езика на 89-та година – всяка външна критика срещу управлението е „антибългарска кампания“, опизицията носи опасност от „екстремизъм и реваншизъм“, а в страната има опасност от „турцизация и радикален Ислям“.

Пресата в крайна сметка е само един от инструментите, с които партията е разполагала за провеждане на своята политика през 1989 г. Написаното от „Работническо дело“ и останалите вестници следващи неговата политика („Отечествен фронт“, „Народна младеж“, „Антени“) показва пътищата, по които БКП до голяма степен е успяла да насочи българският преход. Вестниците илюстрират начина, по който това се е случило и обяснява генезиса на много от нещата, от които днес недоволстваме и които ни карат да наричаме 1989 (по примера на писателя Илия Троянов) „революция менте”. България от 2007 г. е в Европейския съюз, но на важните държавни постове изобилства от бивши агенти на Държавна сигурност и някогашни комунистически величия. Критичен прочит на тоталитарното минало почти липсва, а вместо това се налага някаква негова идеализирана версия и дори носталгия. Българската социалистическа партия, наследницата на БКП, съвсем доскоро беше управляваща, въпреки че не се е отрекла от много от нещата от миналото. Повсеместна корупция, наследена от стария режим, не може да бъде преборена, както и постоянните опити за манипулация с етническите и религиозни малцинства.

Вестник „Работническо дело“ съществува и до днес – макар и с новото име „Дума“. Влиянието му е ограничено предимно до избирателите на БСП, но повечето от водещите български медии също са обвързани с фигури от стария режим и продължават да имат предимно политическа употреба. Явно някои навици умират трудно.

Toва е българският вариант на статия, излязла първо в сп. Ablak, a после публикуван в Про и Анти. Автор: Петър Добрев

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: