Skip to content

„Искаме Илия Минев…“

10 ноември 2009

IliaMinev-web…На 18 се събира огромен митинг. И ние бяхме изненадани. Прав бях в интервюто пред „Дойче веле“, че българите не са страхливи по природа, а просто 45 години терор ги беше стегнал за гушата така, че чак не им даваше да дишат. Казвам си – това е прекрасно! Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!“ Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная! Търсят ме хората, и ме заведоха на трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам – Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! А аз не го познавах добре. Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай. Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. Ако не бяха моите, щях да си счупя главата. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха. Отправям се към Вагенщайн, други ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Казвам му: „Имате авторитет като виден партиен член, дайте ми възможност да кажа и аз две-три думи от името на НДЗПЧ.“ Оказа се, че ме познавал, но не можело. До него – Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, но не може да говоря. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме дръпна, моите приятели се сборичкаха с другите. През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров. Казвам на Берон – как може да се допуска такова нещо! Пак – така е наредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов — същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков, секретарят на зелените, не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.

Освиркаха Воденичаров, защото много задълба за турците. В края на митинга обявиха, че групата на Тренчев ще бъде в Южния парк, зелените, дискусионният клуб – еди-къде си. Групата на Воденичаров се свря в Университета. За нас, естествено, нищо не казват. Наши симпатизанти, които бяха вече ходили в парка, предложиха да отидем там. Беше към 4 часа. Тръгнахме. Избрахме си една могилка и решихме — това ще е нашият „Хайд парк“. После от „Подкрепа“ и от „Дискусионен клуб“ също поискаха с микрофоните си да говорят оттам. Казвам им, че ние вече сме заели това място. Ама имал ли съм крепостен акт? „Идете – казвам – при Тодор Живков, той ще ви даде моя акт за 25 години съдебен затвор и 8 административен, а до вчера – и за домашния арест. Когато ви издадат и на вас такъв – заповядайте!“ Повече никой не се мярна.

Бяха се събрали към 2000-3000 хиляди души. Качвам се аз и почвам: „Тук сигурно сте най-малко 50 души от ДС. Задайте от името на НДЗПЧ и от мен лично въпрос на г-н Петър Младенов: защо се страхуваше по времето на Тодор Живков да каже две думи във връзка със смяната на имената през 1985 година, а не се притесняваше да слага в джоба си милионите?“ Пет пари не давам!

На 10 декември беше следващият голям митинг. Естествено – там съм! Но още преди да почне, Петър Берон ми казва пак, че не съм сред записаните. Викам им: „А бе, г-н Берон, г-н Вагенщайн! Цял свят знае от радиото, че Илия Минев е бил под домашен арест. Защо тези същите, записаните демократи, не написаха едно писмо до Централно столично управление в защита на онзи, който съдейства за разтопяване на ледовете, та да осигурят присъствието му на първите свободни митинги? Ето, тук съм, дайте ми думата две приказки само да кажа, за да разберат хората за НДЗПЧ!“ Не, не можело. Изритаха ме по същия начин, както на 18 ноември, извикаха милиция и ми заявяват: „Демокрацията е за нас!“

„Е, каква е тази демокрация – казвам. – Тя или е за всички, или я няма!*

––––––––––––––––––
* Подобни сцени се повтарят през април 1990 г. в Хасково и през май в Пловдив. На 13 август до входа на Националната телевизия в София офицери от охраната дори го удрят и блъскат, само защото Минев искал да се отзове на поканата от Кеворкян за гостуване в програмата „Всяка неделя“.

Откъс от книгата на д-р Иван Гаджев „Непримиримият. Илия Минев“.

Advertisements
2 Коментари leave one →
  1. 30 октомври 2011 16:18

    Илия Минев остава един от малцината автентични адепти на все още неосъществената българска демокрация. Споменатите от него вторестопенни персонажи са само ченгета и консуматори около трапезата на безкрайно разтегления от намесата им преход.

Trackbacks

  1. Писмо на Независимото дружество до Клуба за гласност и преустройство « Българската 1989

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: