Skip to content

1989, 26 октоМВРи

10 ноември 2009

Заглавието е заимствано от любителски плакат на неизвестен участник в събитията от есента на 1989 и припомня за станалото на тази дата, известно като „Боят пред „Кристал”. Днес позабравена, тази случка беше ключова за ставащото тогава, защото, в условията на една диктатура, разкри пред обществото силата на гражданското действие. Станалото де факто легитимира и донесе слава на организацията, причинила всичко това – Екогласност.

В края на лятото на 1989 г. Екогласност започна да събира подписи против хидротехническия проект за улавяне на водите в горното течение на река Места, който би имал опустошително действие върху природата в Рила. Формално това беше действие в защита на природата, фактически – политически акт, насочен срещу властта, защото този хидротехнически проект, както всичко друго в държавата, беше държавен. Така един ден минаващите през градинката пред Военния клуб граждани видяха нещо, което не вярваха, че може да съществува – няколко човека пред една маса, събиращи подписи срещу… действия на всесилната държава.

И да е имало изумление, то не трая дълго. Хората бързаха да се подпишат, дори се събираше опашка. Радиостанции като „Свободно Европа”, които тогава се слушаха повече и от Националното радио, подхванаха случая и подписката стана широко известна. Държавата не знаеше как да реагира. Първоначално реши да се държи като че ли не се случва нищо особено. Наоколо гъмжеше от цивилни служители на ДС, но те не влизаха в действие. Обикаляха улиците и киснеха по пейките с вид на случайни граждани. Познаваха се по това, че като насочиш към тях фотоапарат, закриваха лицата си с вестник. Явно бяха инструктирани да не позволяват в никакъв случай да ги документират. Затова всички се разхождаха с вестници в ръце. Оттогава в душата ми се загнезди съмнение относно интелигентността на кадрите в тази служба.

На 26 октомври нервите на държавата не издържаха. Събиращите подписи представители на Екогласност бяха опердашени, натоварени на два автобуса, откарани в Южния парк и изсипани на тревата с предупреждение да не се връщат. За зла беда, тогава в София се провеждаше международна среща на екологична тема – т.нар. Екофорум. Участниците в него протестираха и стана международен скандал. Представителите на някои страни в него предложиха на Екогласност да напуснат форума и така да го провалят. За съжаление Екогласност тогава прояви незрялост и не се възползува от предложението.

Днес, описвайки тези събития, можем да проявяваме и чувство за хумор, но не така беше тогава. Участниците в тях вероятно още си спомнят възбуждащата смесица от страх и решителност, изпълваща, макар и тайно, всеки от тях. От другата страна на барикадата усещанията ще да са били подобни. Доколко са били опънати нервите на всички, личи от факта, че прекият отговорник за операцията на МВР, подполковник (или полковник) Бонев, скоро след това се самоуби.

Години по-късно станалото на 26 октомври беше омаловажено най-вече заради политическото поведение на някои от участниците в него. Появиха се дори предположения, че събитието е било режисирано. Във всичко това има доза истина. Но тя няма да ни свърши никаква работа, ако не установим точното й количество. Сиреч – да отделим зърното от плявата.

Безспорно в действията на Екогласност тогава имаше от всичко. Някои участниците в събитията бяха просто перестройчици, други впоследствие се оказаха тайни сътрудници на ДС, трети – съвсем явни поддръжници на БСП. Имаше опити за налагане на определен сценарий, дори бих казал, че постановчиците бяха повече от един – от една страна, хората около Живков, от друга – привържениците на Горбачов. Действията на Екогласност определено се толерираха. Дружеството за правата на човека на Илия Минев например просто не можеше да се събере на заседание – членовете му ги арестуваха още на излизане от къщи. Чак когато агентът на ДС Румен Воденичаров успя да измести Илия Минев и превзе дружеството отвътре, то почна да се събира редовно. Докато членовете на Екогласност не изпитваха такива затруднения. Явно постановчиците са имали нещо наум.

Каквото и да са имали наум, над него стои обстоятелството, че действителността не е театрална постановка. Може да манипулираш само част от нея, останалата й част се развива по свои собствени закони. През октомври 1989 г. за постановчиците стана ясно, че нещата излизат от контрол. Станалото на 26 октомври е просто отчаян опит те да бъдат върнати в рамките на сценария. Полицейските действия в такива случаи обикновено изваждат очи, вместо да изпишат вежди. Боят пред „Кристал” се превърна в иницииращо промените събитие. Още по-забележително го прави това, че то беше резултат от действията само на тридесетина души.

Не бива да преувеличаваме ролята на ДС в тогавашните събития. Все пак видяхме за какво тя използва вестниците. При всички революции действието се подхваща първо от най-умерените кръгове и постепенно се радикализира. Бедата на българските промени след 1989 г. беше, че те не се радикализираха достатъчно. Но заслугата на ДС за това е по-скоро скромна. Основната заслуга е на българското общество като цяло.

А на тези, които омаловажават станалото пред „Кристал”, можем да зададем въпроса: а къде бяхте вие тогава? Защо не предприехте свои собствени, чисти като кристал действия?

Източник: ПРО и АНТИ. Автор: Веселин Кандемиров

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: