Skip to content

Илия Минев пред „Фигаро”: Искаме да разхлабим въжето на страха около врата на българина

20 ноември 2009

Петър Бояджиев задава на Илия Минев въпроси по телефона, подадени от журналистка от френския вестник „Фигаро”. Разговорът е от 1989 г. Публикуваме със съкращения:

Илия Минев говори на митинг след 10 ноември. Снимка: Георги Георгиев - Джони

Петър Бояджиев: Бай Илия, горе-долу от коя година до коя година си бил в различните затвори, дай ми го подред сега.

-Илия Минев: Първи, Софийски затвор – 1943 – края  до 1947 – края ; Сливенски затвор – от 1947 – края до 1951 – края ;  Шуменски – от 1951 – края до 1954 – края ; Плевенски затвор –  след 1954 – края до 1957 – края.  След 1957 – края до 1961 – края в Пазарджишкия затвор. След това 1961 – края до 1962 – края в Старозагорския затвор. След това 1962 – края до 1963, началото 1964 – пак в Плевенския затвор, откъдето ми пуснаха първата присъда.

Първата присъда беше по кой член ?

– Така наречения Закон за защита на народната власт, чл.1, ал. 1. Това е власт народна, то няма майтап в тая работа ! Чл. 1, ал. 1, като в началото ме водеха заедно с цялата група за опити да вземем властта. Този член 1 така гласи – създали са конспирация, за да вземат властта. След това по времето на процеса се установи, че аз съм правил коментари на стари изказвания на Труман и на Чърчил. И четвъртия закон, който Сталин го измисли в своя диалектико-исторически материализъм, за разлика от този на Хегела и най-вече на Маркса, само три закона, а той измисли и четвърти закон. Аз направих атака на този деаликтико-материалистически закон на Сталин, и за тая работа, както и затова – считам, че българите, които населяват около Битоля, Крумово и т.н. и за тая работа тогава беше страшно да я изречеш, че там живеят българи. И за сталинските работи и за работата, че ония, които живеят там са българи – смъртно наказание, а не за конспирация. Сега прокурорът ме отдели от лустрацията и ме съдиха за чисто идейно-политически проблеми.

Добре, по кой член ?

– Е, пак по член от Закона за защита на държавата, сега е много пълен – Сталински чувал, можем да сбереш всичко. Ще намериш и конспирации, ще намериш и агитации, ще намериш и пропаганда, всичко.

-Това отговорихме, следващото.

-Следващото, излязох от затвора – 1964 година, тогава отидох в това…

-Следващият затовр кога започва ?

-Следващият затвор започва в 75-та година, но междувременно, слушай сега, имам и административни затвори.

Изселването ?

-Не само, ами административен затвор, застопорят те в някоя къща, нямаш право да излизаш, само в двора.

-Знам го, кажи датите сега, на години.

-Добре, 68-ма година до 70-та година – Пирдоп ; след това 80-та до 81-ва година – гара Роман. 81-ва до 85-та година – село Божурово, окръг Разградски.

Разграски, о, аз го знам.

-След това 75-та година до 81-ва година – затвора в Стара Загора.

Това май го знам. Ама аз го знам този затвор ! Там се къпехме в една маза

-Точно така. След като излязох 81-ва година от затвора, пак ме върнаха в Божурово, като междувременно ми вземали жителството от Септември, когато съм бил в затвора. А преди това ми вземаха софийското жителство, след това ми взимат септемврийското жителство и ме направили зад гърба жител на село Божурово. И в момента са ме изселили от Септември, само че при много по-добър режим. Какво добър, година и половина, три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, тамън се върна в къщи, докато се обърна, бегай се разписва пак, аз съм  далеч от МВР-то, три километра е, всеки ден по шест километра съм блъскал, какво шест, осемнадесет километра – всеки ден, на стари години – блъскай там.

-Чакай, това е много важно, не можах да разбера бай Илия. В Септември ти се водиш изселен също сега.

– Изселен се водя, защото те зад гърба ми ми вземали жителството.

-Да, да и ти се подписваш.

– В Септември – до 86 година съм се разписвал три пъти на ден – сутрин, обед и вечер.

На шест километра отиване и връщане правиш?

-Значи осемнадесет километра всеки ден, зима, аз много пъти съм падал от колелото, едно счупено колело имах, край банката, ти знаеш къде е банката, нали ?

Да, да.

-Като минавам банката, падам от колелото и кой знае как не получих инфаркт. Няколко пъти е било това нещо и то никой не ти дава обяснение, това е най-важното – нито заповед, нито нищо.

-81-ва година те върнаха в Божурово, много бързо те пуснаха след това.

-В Септември ме върнаха, да, бързо ме върнаха в Септември като интерниран. И сега ме водят като интерниран, като изселен от Божурово, защото там ме водят жител.

-Сега, следващият въпрос.

Не, чакай да завърша, тук има още. Сега, през това време на разписване, бях поканен да посетя Съединените Щати. От това време -1983 година извънредно много се утежни положението ми, като през цялото време правеха натиск върху ми. Президентът Рейгън, който ще го преизбират 84-та година, да съм писал писмо срещу Рейгън, че Рейгън бил за войната, а видите ли Брежнев бил за мира. И ако това не съм бил направил, цял живот и от гроба ще ме извадят, за да съм го напишел. Това беше тяхното изявление. Аз отговорих : не мога да давам такива несъстоятелни писма, първо, защото не отговарят на истината и второ : какво ще каже американския народ – кой е тоя Илия Минев, та ще определя кой да бъде президент на Съединените щати ?! Ако казвам вие сте глупци, аз не мога да бъда глупак и да злепоставя България ! И за тая работа, разбираш ли, непрекъснато – провокации, в къщата ми пращат този провокатор… и най-после – 86-та година, казах един ден : няма да се разписвам. Минаха се десетина дена, оп-па-а, идва един господин. Господинът цивилен и другия – старшина. – Бай Илия, ти защо не се разписваш ? Отговорих му : –  Вие досега не сте ми дали заповед от която да е видно причините да се разписвам ; второ – член 39, който вие вероятно ще се – пише ли тя ?

Да, да !

-Член 39 от закона за народната милиция, на който вие вероятно разчитате да се позовете, не се отнася за политически дейния, а по ваше признание, по ваше – казвам, а не по мое, господа, аз съм дефиниран от вас като политик и идеолог. Може ли политик и идеолог вие да го наказвате по член, който е за чисто криминални деяния ?! Вие като ме гледате, виждате ли ме мене като крадец, виждате ли ме като хулиганин и пияница ? Самите вие признавате, че аз през живота си не съм слагал капка вино в устата. И така престанах. – Аз, казвам, – не се разписвам по причини, които вече изясних. Сега, след това започнаха другите работи, обърнаха другото листо – да правят политика, в смисъл почнаха да се интересуват – ама защо, казват нямаш пенсия. Вие най-добре знаете защо нямам пенсия, какво ще питате мене. Аз съм затворник, целият си живот съм прекарал по съдебни, вие най-добре знаете защо нямам пенсия, знаете че нямам и стотинка, знаете, че от пенсията на жена ми, преди пет-шест месеца беше 84 лева, сега е 94 лева, с тая пенсия 94 лева караме, оскъдно. Ама ние ще се погрижиме, ние това, ние едикакво си. И така разбираш ли остана, даже на юбилейния ми ден, миналата година, тогава наръших 70 години, и ми дадоха един портрет, голям портрет на Левски, и пише – по случай юбилейната година на Илия Минев от Държавна сигурност, Пазарджик.

Сериозно ли ?

-Да, бе виж каква подигравка ! Честна дума, няма грешка, ти ще видиш тоя портрет. А защо беше причината затова. Причината беше, че на 6 юли, във връзка със 150-годишнината на Левски, аз станах и възстанах срещу определението на докладчицата, историчка, че Левски бил терорист и под знамето на Левски, 25- та година, когато, понеже въстанието, са направили атентата в « Света Неделя » и загинали 150 деца, било под знамето на Левски. И аз станах, възразих, протестирах, и в крайна сметка тия от милицията ме изхвърлиха, дадоха ми глоба – глобата въобще не я платих, и може би, за да отчетат грешката си, те за 70-годишнината ми донесоха портрет, да кажат  какво, че ние сме направили грешка, само че не признават, ами казват така : – Абе, бай Илия, ти хубаво си казал, ама защо не извика историчката настрана да й кажеш тези работи. Аз казвам,

Чакай, това го знам, по-важни неща има, тя има още три въпроса, които са важни. Тя казва, че въпросът й е : Как ти виждаш бъдещето на Независимото дружество и как ти виждаш бъдещето на други дружества хуманитарни, неправителствени, което тук го наричат « цивилното общество ».

Само един момент, готово. Независимо дружество за защита на правата на човека в България има своя голяма роля в обществения и политически живот на нашата страна, особено в сегашния момет. Нашата политическа стратегия е да разхлабиме въжето около врата, стегнало българина и който от страх е парализиран и не може да мисли.

-Да, да се разчупи страхът !

-Точно така, страхът да бъде разчупен. Това е главната наша стратегическа цел.

-Това е ясно. И бъдещето ?

Бъдещето на това Движение си остава пак Движение не политическо, но не чисто хуманитарно, от рода на религията, на христовата религия.

-Социално движение.

-А има за задачата при утрешен плуралистичен строй в едно общество, това Дружество ще играе възпитателна роля сред политическите партии, за да се успокои атмосферата в нашата страна, защото така или иначе, ние понеже сме много избухливи и сме крайни в много моменти,

-Много е важно.

-А това Дружество ще играе ролята на балансьор, чувате ли ме ?

-Да, на успокоител.

-На успокоител, катализатор, за да се избегнат взривовете, които са ставали в продължение на сто години от Освобождението досега. Това е втората цел.

-Много важно !

-Изключително важно.

-Следващият въпрос, но ти го отговори – ролята на това Дружество. И последният въпрос – тя казва : вие опитали ли ли сте да влезете във връзка с Комитета на Теллалов и как те са реагирали( става дума за казионния комитет по правата на човека, б.р.) ?

-Честно казано, аз поне не зная и то не по моя вина, нито по вина на Едуард, нито по вина на Цеко, а по вина на Държавна сигурност, че в продължение на цяла година, откакто създадохме Дружеството, те ни държаха отдалечени един от друг, не можехме да се видиме, край нас – коли, интернирани, не можем да уточним нещата си и аз лично не зная някой от нас да е имал контакт с алтернативния комитет, защото това е алтернатива на нас, създадена от Тодор Живков, нарочно.

-Знам, те юли месец създадоха.

-Ако ние не съществувахме, те никога нямаше да си мръднат пръста. Аз поне не зная някой от нас да е влизал във връзка с Комитета, аз поне не зная.

-И то не не защото сте враждебно настроени, щом се представят, вие бихте вземали връзка с него, но тъй като вие физически не сте можели да...

Ние физически себе си не можем да съберем. Понякога се явяваха различия, защото аз по линията на Дружеството действам така, но нали знаеш това, което казах на съдията : господин съдия, вие представете си, че сте поет, в момента вие правите строфи, ако след пет часа ви попитам – повторете строфата, аз съм сигурен, че няма да я повторите. А какво искате, ние създаваме днес дружество на  6 септември, от първия момент, до заминаването на Цеко Цеков, аз не съм виждал неговите очи и той не е виждал моите очи, как да ги уточним тия работи ? И на 15 декември аз казах и на Анито казах, по най-разбойнически начин – аз излизам от нашия юридически консулт, ти го знаеш кой е – Пелегян, и вечерта на 15 декември, трима мъже, прави, здрави и корави, бутат ме в колата и в МВР-то, правят ми обир, взимат ми документите, които щях да ги нося другия ден в Районния съд в Пазарджик…

-Добре, слушай ме сега, адрес някакъв знаете ли на този Комитет на Теллалов ?

-Аз лично не знам.

-Питай ги другите, ако знаят, напишете едно писмо и го пуснете, ама дай го на някой да пусне съдържанието тука при мене, на касетка.

-На касетка. Слушай, Петре, аз лично съм сигурен, затова не мога да доставя формални данни, но фактически данни сигурно имам, това е комитет на Държавна сигурност, какво да правиме тогава.

Пишете му пет реда, да се знае, че не е отговорил, разбираш ли ?Вие искате като две сродни организации просто да се срещнете.

-Да, разбрах го.

-Просто да координирате действията, да размените ; той се бори на едно място, вие се борите за друго, в такъв смисъл.

-Твоето становище – да пиша писмо до Телалов, да се видиме, да координираме действията, и ако той откаже, което съм сигурен, че ще откаже,

-Разбира се !

-Защото това е по линията на Тодор Живков, това писмо да го пратим до тебе.

Ми да, да, да се знае ; той няма да ви отговори на писмото, но вие предложихте, той се представя като сродна организация. Това е най-естественото да има много организации, които да имат същата цел.

-Да.

Източник: Аудиоархив на Петър Бояджиев

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: