Skip to content

Френската преса за опозицията в България през 1989 г.

20 ноември 2009

Автор: Фреди Фосколо

Един от ключовите – или по-скоро отключващи моменти за падането на комунизма, е държавното посещение в НРБ на френския президент на Републиката г-н Франсоа Митеран.

Подобно на визитата си в Прага, 6 седмици по-рано, на 18 и 19 януари 1989 г. в София френският държавен глава се среща не само с Тодор Живков, но диалогира с младежта в голямата аула на университета “СВ. Кл. Охридски” и прие на закуска в посолството “представители на гражданско общство” в лицето на 12 инакомислещи или нарочени за такива. Въпреки разногласните днес оценки за събитието, то безспорно тогава привлече вниманието на Запада върху положението в нашата страна и най-вече позволи да се изявят пред западните медии подгонените от властта. Встрани от официалната програма, журналисти от водещи вестници и телевизии не се поколебаха да се сещнат и с “неофициалните” дисиденти. За целта предварително немалко усилия положиха бивши политзатворници и други политемигранти неформално сдружени във фондация “Диалог” във Франция. При отсъствието тогава на GSM, Интернет, факсове и при суровия контрол на телефонните връзки, те успешно изпълниха задачата да поддържат контакт с вътрешното антикомунистическо опълчение и да го свържат с представителите на западните медии. По-долу предложените откъси на статии от френския печат обрисуват донякъде картината, която тогава представляваща страната ни 10 месеца преди 10 ноември:

В. “Котиен дьо Пари” 13.01.1989 г.

АРЕСТИ НА ОПОЗИЦИОНЕРИ
Жорж Дьопоа

Българският държавен глава Тодор Живков щедро олекоти програмата на своя хомолог Франсоа Митеран при посещението му предвидено за след една седмица в България, като на 11 януари нареди задържането на колкото се може повече правозащитници.

Сряда, в 13.30 ч., цял взвод милиционери нахлу в къщата на поета Петър Манолов в Пловдив където се бяха събрали членове на “Независимото дружсетво за защита на правата на човека в България”. Жилището е било претърсено, и конфискувани са били книги, ръкописи и документи. Присъстващите Петър Манолов, отец Благой Тупозлиев, худ. Димитър Томов, Стефан Волков, Заинеп Ибрахимова, брат й Юсуф Бабешки и Борис Лавчиев са били задържани и отведени. По същото време в Русе апартамента на Любен Собаджиев е бил претърсен, а младата преподавателка уволнена от университета Катя Маркова, отговаряща за дружестовото в София е изчезнала, оставяйки сами 6-годишната си дъщеря и болната си майка. Вече на 29 декември е бил арестуван в Лом Румен Ценков, а на 6 т.г. във Враца – преподавателя Стефан Чолаков. Преди 2 месеца Едуард Генов и Иван Кутровски са били екстрадирани на Запад. Няма следа от 71 годишният Илия Минев – Председател на Независимото дружество, прекарал /27 години по затвори и лагери.
Това дружество е било основано на 16 януари 1988 г. въз основа на чл. 52 от Конституцията, който признава правото на свободно сдружение. То си е поставио за задача снемането от Наказателния Кодекс на политическите членове и мирна борба против произвола и нарушенията на човешките права.

Явно българските власти са решени по всякакъв начин да предотвратят всякаква форма на опозиция и най-вече исканията за спазването на човешките права и договореностите от Хелзинските споразумения.

В. “Монд” , 18.01.1989 г.

РАЗГОВОР С Г-Н ТОДОР ЖИВКОВ
Силви Кауфман

След като ни благодари за отразяването на държавната среща във френския печат, г-н Тодор Живков избухна в силен смях. На въпроса, дали концепцията за многопартийност го дразни той отговори: “Не, не ме дразни. Положението ще бъде овладяно. Не се безпокойте. Но в България няма да има на власт друга партия освен нашата. Така е решила историята.

В.: Защо задържахте и в навечерието на посещението на г-н Митеран освободихте няколко души членове на “Независмото дружество за защите на правата на човека”

О.: Не бях в течение. Бях в отпуска. Но за всеки случай ще се осведомя и ще Ви кажа за какво става дума. Но отсега мога да Ви кажа, че от тези 25 човека 17 са криминални… осъдени за фашизъм, тероризъм , шпионаж. Това са индивиди, които живеят встрани от обществото. Благодаря Ви, че ме заговорихте за случая, това ще ни позволи да обясним на населението за какво всъщност става дума.
В.: Каво мислите за нахлуването в международните отношения на понятието правата на човека?

О.: Правата на човека! Това е капиталният въпрос, проблема на проблемите. От тази гледна точка и при условията на социалзма гласността е наложителна, но не бива тя да преминава в демагогия и да създаде в народа илюзията, че всеки може да върши каквото му хрумне.

В. “Фигаро”. 20.01.1989 г.

МИТЕРАН ЗАКУСВА С ДЕСИДЕНТИ
Пол Гилбер

Закуска във Френското посолство с опозициионери се е превърнало във вид ритуал при посещението на Президента във “другата Еввропа”. Улица “Оборище” в София се оказа гъсто населена с униформена и цивилна полиция. Пристигането на гостите не е минало незабелязано. В гостната на Амбасадата Митеран, скован като икона, говори кратко. “Тук съм, за да ви чуая” и предпазливо добавя:”Това може би няма скоро да се повтори”. Около него 12-те интелектуалци и артисти се изказват един след друг, някак си нюансирано, почти византийски загадъчно. В словата им отсъстват точните обвинения и заядливия хумор на чешките десиденти, които Митеран слуша в Прага. Софийските гости са изглежда предимно загрижени за имиджа на България. Те по-скоро чакат от Президента да откликне на стремежите, аспирациите им колкото да му изложат критики към режима. В същност става ли дума за истински опозиционери? По-скоро реформатори. Те не са дошли за да се оплачат, а за да намерят подкрепа. От своя страна Митеран настоя върху необходимостта от дилаог, без вмешателство във втрешните работи на страната и без даване на уроци.

В. “Либерасион” 20.01.1989 г.

БЪЛГАРСКА ГЛАСТНОСТ
Вероник Суле

След леко скучно начало на посещението на Франсоа Митеран два часа след “Закуската”, изведнаж някак си се разгорещи. Президентът се озова на срещата със студентите в Софийския университет. Очакванията ни бяха, че както в Братислава ще заварим шепа студенти и армия верни кадри в ледена зала. Всъщност заварихме близо 1000 студенти в претоплената аула. Без отлагане въпросите на студентите бликат откровено: “Какво ви е мнението за демокрацията и правата на човека в Бъглария?”
“Интересното е” – отговаря Митеран – “не толкова, което бих отговорил, а това, че ми задавате този въпрос.” Публиката ръкопляска, младежите се надпреварват да искат думата. Свирят, когато някой въпрос им се струва неуместен,и тропат с крака при остроумните отговори на Митеран.

– “Защо направихте съюз с френските комунисти?
– “Тогава в 1981 г. бях още малко наивен… в отношенията ни днес преодолява лозунга ”Единението е борба”. Силен смях в залата; също така и когато на въпроса: “Как смятате, че ще отрази българският печат посещението Ви”, френският президент отговаря: “ Журналистите отразяват онова, което си искат” и след кратка пауза добавя…” поне така е във Франция.”
Върхът е достигнат, когато студентката по социология Елена Минчева, поиска да разбере какви са критериите за получаване на ордена “Почетен легион”, с какъвто е бил удостоен държавния и партиен ръководител другаря Тодор Живков. Митеран се заслони зад повелите на Протокола и подчерта, че с този символичен жест е изразил най-вече почитта на Франция към България, като държава, история и култура.

Въпреки сериозната съпротива от страна на българските власти, нещо става в тази страна. Такъв обмен на реплики е бил немислим само преди 2 години в България”.


В. “Ла Круа” , 18.01.1989 г.

Ален Шевалериа

СРЕЩА С ОПЪЛЧЕНЦИ

Град Септември. Мъжът ме посреща с несигурната стъпка на човек надвишил седемсдесет години. Когато разбира, че съм журналист , лицето му засиява. В дома му цари ледена влага, радиатор не виждам, сядам на железен креват – единствената мебел освен една маса в тази стая. Събеседникът ми се казва Илия Минев. В малко затруднен френски език той ми разказва за живота си преминал в схватка с режима, което му е коствало приблизително 30 години лагери и затвори. В момента живее с 90-те лева пенсия на жена му. Тя самата е още потресена от случилото се преди няколко дни. Когато е била на преглед в болницата, милициятя й съобщила, че съпругът й е почиал. “Само аз, добавя иронично Илия Минев не знаех че съм умрял. Вие на Запад понятие си нямате от комунизма”. Сега той е приел да оглави “Независимото дружество за правата на човека в Бълария” към което вече са се приобщили най-малко 200 бивши политзатворници, жертви на режима и симпатизанти. Исканата от тях официална регистрация за дружеството им е отказана многократно. Вместо това, за да им противостои, властта е измислила казионен “Комитет за правата на човека” оглавен от апаратчика Константин Теллалов.

В Пловдив друг член на Сдружението, отец Благой Тупузлиев лежал 6 години в затвора ми довери: “Когато разбра за членството ми моят Митрополит ме заплаши с излъчване от Църквата.” От своя страна поетът Петър Манолов ми разясни причините, поради които членува в Дружеството. Лишен от работа той и едва преживява със семйството си; причинта, е че още през 1968 г. гласно е осъдил интервенциата в Чехословакия. “Изксутвено създадения официален “Комитет за Правата на човека”, добави той, “въобще не представлява народа , а и държавата е далеч от тежненията на хората. Важно е започналия на Изток процес на демократизация да достигне България, за да се върнем в редиците на цивилизованите страни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: