Skip to content

Вестникарската кампания срещу опозиционерите

24 ноември 2009

Kaкто вече писахме, в началото 1989 г. в България  пристигат редица френски журналисти, които трябва да отразяват визитата на френския премиер Франсоа Митеран на 18 и 19 януари в София. Те специално искат да се срещнат с български опозиционери, защото са насочени към тях от наши емигранти във Франция Петър Бояджиев и Фреди Фосколо. Така на 13 януари в „Котидиен дьо Пари” излиза материал за арестите на членове на НДЗПЧ, в който се казва, че „явно българските власти са решени по всякакъв начин да предотвратят формите на опозиция и най-вече исканията за спазването на човешките права в договореностите от Хелзинкските споразумения”. Вестник „Ла Кроа” пък успява да се срещне с Илия Минев, Благой Топузлиев и Петър Манолов и да публикува критична към властта статия на 18 януари, в която Манолов казва: „Важно е започналият на Изток процес на демократизация да достигне България, за да се върнем в редиците на цивилизованите страни”.

Отговорът на партийния официоз „Работническо дело” не закъснява. Още на 19 януари журналистът Марин Христозов атакува западните медии: „други средства за масова информация, при това много мощни и известни, всеки ден, че и нощем, дъвчат ли дъвчат нашата България. И сетне изплюват и запокитват надалече оглозганите пропагандни кокали.”Започва продължителната медийна кампания срешу дружеството и неговите членове, която ще публикуваме в блога. Започваме с въпросната статия на Христозов:

Какво става в България ли ?

Посвещава се на тези, които слушат пловдивския свещеник Благой Топузлиев

Марин ХРИСТОЗОВ, Работническо дело

Какво става в България ли ? Започва и става преустройство, казваме, ние, българите. Преустройство на икономиката, на обществено-политическия и духовния живот. Казват това и приятелите ни. Но на Запад някои вестници, дори достатъчно либерални, твърде рядко съобщават това. Или, ако го съобщават, то непременно с едно по-малко или по голямо НО… Други средства за масова информация, при това много могъщи и известни, всеки ден, че и нощем, дъвчат ли дъвчат нашата България. И сетне изплюват и запокитват надалече оглозганите пропаганди кокали. Това явление особено забележително се усили напоследък.

Любима и стръвна тема за много западни журналисти стана мистичната дейност на някакво независимо дружество за правата на човека в България. Съобщението на МВР от 13 януари т.г. за арестуването на няколко души « за изясняване на фактите и обстоятелствата, уличаващи тези лица в извършване на престъпления от общ характер » предизвика истински вой в антибългарската пропаганда – къде е демокрацията и гласността, какво става с правата на човека в тази страна ?

Какъв е мизерният морален и фашистки облик на Илия Минев, « председателя на дружеството », какви престъпления в миналото и сега е вършил той, неотдавна в. « Отечествен фронт » писа за него. Пред читателите на вестника се открои една жалка деградирала личност, която се представя пред западните журналисти за пострадал, лежал в затвора « борец за човешки права ». Преди няколко дни пък михайловградският областен вестник писа за друг « герой-борец » за човешки права, самознавия и мним художник Димитър Томов, който отдавна се е скарал с правните и нормални човешки норми на живот и дейност в нашата страна. Препечатка на тази публикация направи в. « Труд ».

Ала мене ме порази едно друго име в съобщението за « борци за човешки права » – свещеника Благой Василев Топузлиев. Познавам този млад някога свещеник от процеса срещу него в Кърджали през лятото на 1971 година. Като журналист тогава в « Антени » написах за осъдения на 5 години божи служител цяла страница във вестника – брой 26 на 2 юли 1971 година. Така че на мене ми се иска да отбележа само някои отделни факти за този човек, взети от публикации за него и в западните средства за масова информация. Ако се спирам по-подробно на процеса и осъждането на Благой Топузлиев, то е предизвикано от полу-истината – натяквана и « навивана на пръст » на Запад. Що се отнася до конкретните му осъдителни сегашни прояви в Пловдив, това вероятно по-добре могат да покажат пловдивските вестници.

Но нека сега оставя настрана патологичните му политически лъжи, клевети и фалшификации и да посоча само една малка извадка от писаното тогава за младия свещеник в Кърджали » « …Третото превъплъщение на църковния жрец станало, когато започнал да хвърля мрежата си и в други, пак забранени води – любовното бракониерство с нежни и наивни мирянки, макар че отчето е женен и има детенце. Любителите на пикантни случки и истории биха примирали с удоволствие, ако се запознаят с тях, а съвременните следовници на Дон Жуан ще сведат почтително глави пред « подвизите » на днешния Тартюф.

Разбира се, в олтара на черквата това не може да става и 25-годишният отец измайсторява друг олтар в къщата си. Нищо че така той потъпква всякакви светски и църковни норми и приличия – над библиотеката си поставя барелеф на Ленин, а под него светата библия и върху нея … човешки череп ! Най-отдолу пък написва : « Фактите на парапсихологията ще унищожат материализма » (Ханс Дриш).

Вероятно в тази мистична и светотатствена обстатновка той най-успешно е прелъстявал младите момичета и ученички – разните Кетки, Краски, Лиски, Ганки… Поне те така горчиво се каеха на процеса. Младият божи пастир хич не го е било еня от предупрежденита на евангелиста Матей : « …и по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в геената огнена. »(Матей, гл. 18)

Но ето че и сега френският журналист Ален Шевалерия в интервю с Благой Топузанов, взето в дома му, задава своите въпроси за свободата на религията у нас, и за още други свободи…

Какво значение има фактът за френския журналист, че Благой Топузанов окачва един топуз на възраждането на Лениновото разбиране за отношението между комунизма и религията. Въобще учудващо е, че много западни журналисти си служат с два изпитани похвата, когато пишат за живота и положението в България – полуистината и вземането на изявления от морално и политически пропаднали личности. Ала тези похвати са твърде непохватни за пропагандно въздействие на сериозния читател и зрител. Каквито са и неблаговидните последици от тях. Така например Шевалериа « хитро » се човърка във взаимоотношенията между своя възлюблен герой и неговия духовен настойник, пловдивския митрополит Арсений, заместник-председател на Комитета по правата на човека, оглавяван от др. Константин Теллалов.

И така излиза, че на западния журналист не му трябва мнението и становището на официалния авторитетет църковен деец за свободата на религията и за човешките права в България, а търси клеветата на един нравстнено пропаднал и озлобен човек.

За съжаление така напоследък постъпват и редица западни журналисти, госпоприемно приемани в нашата страна и ползващи се с пълна свобода в своята дейност. Хубава работа ! А гостоприемството в нашия дом така ли го разбират – най-напред да се втурват и да търсят къде е бунището в двора ни ? И да почнат да разравят с писалките си из него, та дано намерят някой червей или някое попово прасе ? Но кое сметище, било на Изток или на Запад, не вони ? Ала ние се надяваме, че френските сериозни и делови хора както от « Кристиян Диор », така и от останалите парфюмерийни и други фирми знаят къде растат розите на България и какво е името и качеството не само на нашето розово масло.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: