Skip to content

Интервю на Благой Топузлиев за френската преса

2 декември 2009

Аудио запис – ТУК

Публикуваме интервю на отец Благой Топузлиев за френската преса. От аудиозаписът, с който разполагаме, за жалост не се разбират точните въпроси, на които отговаря Топузлиев. Интервюто е взето в  края на декември 1988 година от Ален Шевалариа:

Казвам се Благой Тoпузлиев, роден съм на 12 юни 1946 година в квартал « Гледка » в Кърджали, българин, свещеник. Откакто наблюдавам нашата действителност и чета български вестници, правя сравнения. Но аз съм възпитан в семейството на христиански свещеник и това ме е направило чувствителен към всяко погазване на човешкото достойнство и нарушаване на човешките права и свободи. На 17 април 1971 година в центъра на град Кърджали, където свещенодействах, където бях свещеник, бях арестуван от двама милиционери с автомати и един цивилен, които ме отведоха в следствения отдел на Държавна сигурност в окръжно управление на МВР. Беше ми предявено обвинение по чл. 108 от Наказателния кодекс, който е за противодържавна агитация и пропаганда. Всъщност призовавах за демокрация, но тогава се считаше това призоваване към демокрация и гласност за престъпление.

След два месеца следствие се гледа делото в Окръжния съд в Кърджали и бях осъден на 5 години лишаване от свобода и 8 години от правото да упражнявам моята професия. Има нещо символично наистина в това – бях задържан на Великден, 1971 година, първия ми ден на свобода беше 14 септември, Кръстовден – 1976 година. Самият престой в българските затвори е вече достатъчно изтезание, но по-конкретно бил съм наказван с карциране от 10 до 19 денонощия, държан съм в изолация в салона за смъртни, т. нар. « тежки салон », над 30 месеца, сам в единочка. На празника Сретение Господне, на 2 февруари 1974 година бях жестоко бит. Днес българските затвори нямат църкви или параклиси. Параклисът в Старозагорския затвор беше превърнат в киносалон. На практикуващи свещенослужители не се разрешава да извършват богослужение и треби. Освен това, въпреки многократните молби, които съм отправял до Министерството на културата и Прокуратурата не би беше разрешено да получа дори една библия в затвора. Бях много изненадан, когато по-късно научих, че в расистка страна, един чернокож, става дума за Роберт Могабе, е успял да вземе три дипломи за висше образование като студент-задочник, докато е бил в затвора.

– Относително свободно, но на различни места е различно. В Пловдив, например свещеник може да посещава и гробищата по молба на християни за извършване на панахида на техен близък, докато в Смолянски окръг, в Благоевградски окръг това не е разрешено. На ученици и студенти около Великден се прави строго предупреждение, че могат да бъдат изключени от Комсомола или от висшето учебно заведение, ако бъдат забелязани в църква за Великденските празници. Ще цитирам едно изявление на Ленин : « Марксизма, казва Ленин, е материализъм. Като такъв той е също така безпощадно враждебен на религията. » Ленин, Събрани съчинения, второ българско издание, 17 том, стр. 401.

– От излизането ми през септември 76 година до края на месец февруари 1980 година Държавна сигурност не разрешаваше на моя митрополит, пловдивския митрополит Арлаам да ме възвърне на служение.

На 20 декември 1988 година бях извикан от пловдивския митрополит Арсений, който е заместник-председател на официалния Комитет по правата на човека, и след като ме наруга в присъствието на двама епархийски съветници, духовници, той ми нареди да подпиша декларация, че се отказвам от членство в Независимото дружество за защита на човешките правата и да я предам в канцеларията или в противен случай да си дам оставката като свещеник. Разбира се, тъй като аз не считам, че моето служение и участието ми в Дружеството е несъвместимо, то не направих нито едното, нито другото.

– У нас промените стават по-бавно. Отношението на режимът към инакомислещите е същото, както преди години, но методите й са по-различни. Сравнението не е в наша полза, но в Полша първо никога не е имало такъв натиск върху вярващите, нито атеизма е бил червената нишка във възпитанието на младежта.

Advertisements
3 Коментари leave one →
  1. 2 декември 2009 19:29

    Здравейте! Във вчерашната статия „БКП прибира знамената“ е споменато името на свещеник Иван Бонев от Кърджали.
    Излиза, че от Кържали са излезли цели двама православни духовници, които са участвали в протестите срещу режима. Това е впечатляващо!
    Ще Ви бъда благодарен, ако можете да намерите и представите повече информация за тези двама кърджалийски свещеници.

  2. bulgaria1989team permalink*
    3 декември 2009 0:34

    Здравейте, за момента качаме постепенно наличния масив от информация, който за жалост не включва нещо повече за споменатите двама свещеници. След нова година ще започнем събирането на нови данни, които своевременно също ще бъдат качени. Тогава ще направим всичко възможно да разкажем повече и за Кърджали.

Trackbacks

  1. Интервю на свещеник Благой Топузлиев « Българската 1989

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: