Skip to content

„Искам да се върна в неделя“ – конференцията за правата на човека в Париж от 1989 г.

3 декември 2009

Както вече споменахме, в края на май 1989 г. в Париж се провежда международна конференция за правата на човека. Със съдействието на Фреди Фосколо, Петър Бояджиев и Панайот Панайотов на тази конференция са поканени няколко представители на Независимото дружество и Клуба за гласност и преустройство. Илия Минев обаче е поставен под домашен арест, на отец Христофор Събев не е дадена виза, д-р Тренчев е арестуван и вкаран в затвора, а Димитър Томов е взет в запас.

В крайна сметка за Париж заминават единствено представители на Клуба – Копринка Червенкова, Блага Димитрова и Петко Симеонов, както и Юри Бахнев като представител на казионния комитет по правата на човека на Константин Теллалов. Като представители на НДЗПЧ на конгреса остават членовете му, които са експулсирани преди това зад граница – Петър Манолов и отец Благой Топузлиев.

Фосколо и Бояджиев напразно чакат на летището все пак допуснатите български дисиденти да дойдат. Разочарована се разотива и тълпата френски журналисти, дошла да ги посрещне. Малко по-късно всички ще разберат, че  българските „инакомислещи“ са дошли с правителствения самолет в компанията на външния министър Петър Младенов и на Андрей Луканов. Всички заминават дружно за общ хотел.

По време на самата конференция българската делегация продължава със странното си държание. По време на дискусията за малцинствата те говорят на партийния жаргон за „туркоезични българи“, вместо за „български турци“. Блага Димитрова така и не прочита предварително подготвената декларация в подкрепа на българските мюсюлмани, по това време за пореден път жертва на властта след „майските събития“. Вместо това Димитрова прочита свой разказ.

След края на конференцията  по-стари български емигранти като Ценко Барев и Георги Константинов  търсят контакт с „дисидентите“. Константинов описва в книгата на Илия Троянов „Кучешки времена“ как хората от Клуба пребледнели, когато ги заприказвали във фоайето на хотела, непрекъснато се оглеждали нервно и шепнешком помолили емигрантите да ги оставят на спокойствие и да не им създават неприятности.

„М0ля ви, проявете разбиране, тук гъмжи от агенти, а аз искам да се върна в България“, прошепнала поетесата Блага Димитрова.

„Ние също, госпожо Димитрова“, казал Георги Константинов.

„Да, обаче аз искам да се върна в неделя“, заковала поетесата с професионален талант.

Освен това, „дисидентите“  така и не се появяват на специално организирана от Бояджиев и Фосколо среща с високопоставен френски държавник. Все пак там дълго говори Благой Топузлиев, а всички се принуждават да лъжат, че Блага Димитрова и компания са попаднали в задръстване и за това още не са дошли…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: