Skip to content

Писмо на Панайот Панайотов до Петър Бояджиев

4 декември 2009

Писмо на Панайот Панайотов до Петър Бояджиев, засягащо моменти от българското участие на международната конференция за правата на човека в Париж от 1989 г.:

Драги Петре,

Благодаря за писмото ти от 15 т. м. наедно с Учредителния протокол на Д-вото за подкрепа на Демократическия процес в България. Има нещо, което час по-скоро трябва да изясним. Аз и в Париж ти загатнах, че това е първата среща между нас, главно Дими, и вашата среща от по-млади, прекарали и страдали в българските затвори. С много опит от България, преки познания, а и връзки, но може би с по-малко опит от бълг. емиграция, която се зароди в края на войната, много от които не бяха тогава в България. Аз имам един малък кредит, че изживях събитията около първите дни след войната – до 1948 г. А също, че дойдох в Париж , като трябваше да преминавам границата нелегално и прекарам месеци по лагерите в Гърция. Ясно е, че ще има неща, които ще трябва да се изяснят, но това не може да стане с една среща от една седмица, през която имаше да се разрешават много други конкретни въпроси и положения. Сега по ред на номерата :

1.За телефонните разговори на Топузлиев и Манолов. Ти знаеш, че никога не е ставало дума за самите разходи, а за разговорите. Ти сам остана учуден, че Топузлиев е водил разговор с България и поиска от мене номера, за да провериш. Топузлиев ходи след Париж в Тулон при Машев и аз останах с впечатлението, че този въпрос ще се изясни и ти ще споделиш с мене твоите заключения. Затова и не питах. Също смятах, че ще споделиш с мене и новините, които сте добили от разговорите на Манолов с България.

2.За доверието от нас – мене към тебе и твоите приятели. Самият факт, че организирахме цялата среща с тебе без да правим никакво деление и старание да бъдем сами с участниците. Дори бяхме приели всички да бъдат в същия хотел, където ти и твоите приятели бяха отседнали. Това, че трима отидоха в друг хотел не беше по наша вина. Но и там ти имаше пълен достъп. Вечерта на разходката с П.С. поканих и тебе и те оставих след това два часа сам да разговаряш. Тебе бяхме натоварили да посрещнеш тримата делегати от България и ти беше в телефонна връзка с техните близки в България. Споделям моето мнение с тебе за Брадваров, което остава непроменено. Ако някой е направил някакви интриги за издигане на нашия Нюслетър в Париж това е чиста измислица. Фактът, че ти си повярвал и направил заключение без да се допиташ до мене говори за липса на доверие от твоя страна към мене. В знак на доверие оставих на тебе лично да уреждаш нашето отношение, твоето и моето към Димко Статев и неговата лига и отношението на НДЗЧП с тази лига и членуването в международната лига за човеш. права. Нямам никакви новини по въпроса.

3.За недоразуменията в Париж. Смятам, че от наша страна те се изясниха. Но нека повторя до колкото си спомням за някои твои възражения. За интервюто на тримата от България уредено от тебе.

Дими беше под силно напрежение от новините от България, където на официален публичен митинг говорителите нарекли участниците интелектуалци на симпозиума в Париж « родоотстъпници, скъсали със социализма и че трябва да носят отговорността за това и пр. » Дори на другата сутрин те обсъждали дали да не се откажат да вземат участие. Дими ги беше уверил, че няма да се иска нищо друго от тях освен да направят декларациите, които те бяха самостоятелно изготвили. Те не желаеха да се афишират публично в други манифестации, освен симпозиума. Криво или право, Дими напълно самостоятелно, без да се съветва с други, е сметнал че трябва да ги защити и удовлетвори тяхното желание да не се явяват на други интервюта. Както той по-късно ми каза, бил сметнал че няма право да ги кара да ходят и правят интервюта, когато те не били съгласни по начало да правят такива интервюта. Това е всичко. Смятам, че при такива обстоятелства трябва да се дава правото и на едната страна и на другата да действа по собствено усмотрение. От друга страна ангажирането на Пеева като преводачка даде повече престиж на нашето участие, като бълг. делегати имаха възможност да следят изказванията на всички чужди делегати едновременно на бълг. език. От друга страна и аз имах някои възражения и неща, които не ми харесаха, но ги премълчах с оглед на общия успех на срещата, която смятам беше първа по рода си и остави едно положително впечатление между организаторите, а също и отглас в България за нашите възможности. Напр. на мене не ми хареса поведениеито на съпругата на Фреди на края на първата среща, когато тя нападна с неподходящи фрази оф. представители на България и с това прекъсна някои възможности за диалог при следващото събрание. Тези делегати повече не дойдоха, а пратиха второстепенни, с които не можа да разговаряш. Но от друга страна аз разбрах емоциите на г-жа Фосколо и повече не обърнах внимание, но ако разгледаш формално въпроса, тя нямаше право да взема инициативата и да стане главен говорител на излизане от събранието.

4.За похарчените твои средства. Аз смятам, че ти трябва да повдигнеш официално въпроса пред РСЕ-Мюнхен и да поискаш да ти се платят част от направените разходи. Костов поне пред мен потвърди, че този въпрос ще се резреши, било въпрос на време. От друга страна, лично аз ценя извънредно много това, което ти лично правиш. И ние тука правим. Досега сме изхарчили доста долари за подпомагане на хората от НДЗПЧ в Австрия и САЩ. Поканихме като гости Антон Генов, Статеви и Сватовски. Отношенията между тях не са добри. П. Манолов в Париж също върви самостоятелно, а Цеко се оплаква от интриги, че е изолиран, дори злепоставен. Той е във връзка с Никола Попов, за който аз нищо не знам. Генов върши всичко на своя глава, приел е да получава помощи от БНФ-Дочев, поне така те казват в последния брой на « Борба » (прилагам копие от страницата), останалите искат сметка и т.н. Виждаш, че картината на представителите на НДЗПЧ в чужбина не е никак розова. Лично аз приех и продължавам да подържам, че вашата среда трябва да бъде говорител в Европа, а нашата БСЦ в Щатите и Канада. Но трябва тясна комуникация, координация и усилия да се разбираме. По Хартата на Федерацията ще се изкажа допълнително. Кои са учредителите ? Ще се обадя по телефона. Всичко добро на цялото семейство. С най-хубави чувства, искрено :

Подпис /П. Панайотов/

Отава, 29.8.1989 г.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: