Skip to content

Фреди Фосколо: В България имаше борба срещу комунизма, въпреки че много го отричат

5 декември 2009

Откъс от интервю на Петър Добрев с Фреди Фосколо:

Алфред (Фреди) Фосколо е роден през 1942 г. в София от смесен брак между българка и французин. Получава образованието си във Франция, завършил е право и българска филология. През 1966 г. е един от основателите на софийския Съюз за независимост и възход „Левски“, който разпространява позив с обръщение към предстоящия IX конгрес на БКП с искания за излизане от Варшавския договор и свободни избори. По тази причина Фосколо е осъден на 15 години затвор за шпионаж. Излежава три от тях, след което е пуснат. Бяга нелегално във Франция с бъдещета си съпруга, откъде организира бягството на други политически затворници, сътрудничи на известни български борци срещу комунизма и пише за България във френската преса. Дългогодишен сътрудник на сп. „Нова алтернатива“, което се занимава специално с Източна Европа. През 80-те с други политически емигранти като Петър Бояджиев и Антон Машев, Фосколо основава фондация „Диалог“, която първа започва да работи сериозно  с опозиционерите в самата България. Фондацията успява чрез сериозен медиен натиск в Западна Европа да принуди властта да пусне зад граница доскорошните политически затворници д-р Николай Попов и Димитър Пенчев. В края на 80-те „Диалог“ започва да координира и разгласява дейността главно на Независимото дружество за защита правата на човека,  но също така сътрудничи с „Подкрепа“, Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности и до известна степен с Клуба за гласност и преустройство. Петър Бояджиев отговаря главно за контактите с българските опозиционери, докато Фосколо препраща информацията към западните журналисти и организира техни контакти и посещения в България. Системата работи добре и за първи път от 45-години цяла Европа научава, че в България има репресирана съпротива срещу режима.

След промените правителството на Жан Виденов обявява за Фосколо за„персона нон грата“ през 1996 г. В крайна сметка той получава българско гражданство през 2002 г. и днес продължава да пише за България.

– Г-н Фосколо, за да стане история, паметта трябва да се запази. Не се ли губи паметта у нас за борците срещу комунизма, за които вие доста сте писали във френската преса?

– Да, така е. Имаше дисиденство в България, въпреки че много го отричат – ще ви кажа защо. Трябва обаче да се уточни, че това е дума, която е измислена на Запад. Тя означава отцепник от идеята, който обаче не я оставя. Аз не се смятам за дисидент, защото никога не съм бил комунист. Съпротивата е нещо отделно, в България имаме такава срещу комунистическия режим в лицето на горяните. Така или иначе, дисидентите са хора, които са запазили достойнството си и аз мога да кажа, че съм ги срещал в затрова, макар да съм от едно по-късно поколение, когато затровите не бяха толкова пълни. Стари затворници са ми казвали, че в килиите където ние бяхме по четири човека, преди са били по 17. За да си дисидент обаче ти трябва не само достойнство, а и медии, които да отразят твоите позиции. Само девет души руски дисиденти протестираха на Червения площад срещу влизането на танковете в Чехословакия, но там бяха западните медии да ги отразят. А на България никой не обръщаше внимание. Освен това, най-известните дисиденти бяха писатели, поети, журналисти, а в България бяха повече обикновени чиновници, селяни, работници. Ако наистина в България имаше някаква липса, то тя беше на интелектуалци при дисидентите. Но дисиденти като явление имаше. То обаче не срещаше подкрепата на запада. Имаше един провинциален учител, който беше написал нещо и наивно искаше да го даде на някое западно посолство. Всички го върнаха и той завърши при българската милиция и в затвора. Нямаше кой да покаже на света българското дисиденство. Нашето списание „Нова алтернатива“ беше малко изключение в тази насока.


– Защо българските борци срещу комунизма като Илия Минев не намериха място сред управниците в новото време?

– Те не бяха удобни, защото бяха истинските съпротивляващи се, няма да кажа дисиденти. Част от тези, които взеха властта след 89-та година бяха част от сценария на БКП за смяна на властта под друга маска и нямаше как да застанат до фигури като Илия Минев и други. Щеше веднага да възникне въпроса те какво са правили докато той се е борил? Подобно сравнение веднага разобличава. Затова те предпочетоха да се представят като първи и отхвърлиха всички стари борци, както и емигрантите.

– В този смисъл вие подкрепяте ли тезата на покойния Световлав Лучников, че СДС е организация на перестройката, целяща да запази позициите на старата власт?

– Да, така е. Разбира се вътре имаше и чисти фигури, като самия Лучников, които да създават някакъв авторитет. Но на тях не им дадоха да се изявят реално. Ние бяхме много наивни, но нямаше и как, всички имаха огромни надежди, когато виждаха как рухва комунизма. Но все пак има и напредък, в Европа сме, можем да пътуваме свободно. Винаги съм подкрепял европейската идея, смятах, че тя е единственият начин да се направи алтернатива на комунизма, нацизма и всички такива смъртоносни иделогии.

– Можем ли обаче да сме пълноценен член на Европейския съюз, когато виждаме една реабилитация на комунистическото минало на България?

– Лошото е, че днес факторите в държавата не желаят да се знае за борците срещу комунизма. Но мисля, че именно както се е случило във Франция, след време тези неща ще изкочат благодарение на по-младите поколения – колкото и старите да ги окуряват, че за сега нищо не правят. Ще се намерят хора. В момента все още запазваме суровия материал на историята, която в последствие да прочисти обществото.

Още за Фреди Фосколо тук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: