Skip to content

Личен принос или размишления върху винаги актуалната тема: Какво да се прави ?

5 декември 2009

В края на 80-те Фреди Фосколо пише следния материал, след който се взема решение и за официалното основаване на фондация „Диалог“ в Париж, която да започне да подпомага опозицията в България:

Личен принос или размишления върху винаги актуалната тема: « Какво да се прави ? »

Не е необходима надеждата, за да се

предприема,

и не е необходим успехът, за да се

постоянства.

(Изказване, приписвано на Наполеон)

Полезно е човек да задава редовно въпросът : « Какво да се прави ? »

Следните редове са само личен и частичен отговор, имайки предвид положението днес в България, соцлагера (най-вече СССР), така и на Запад (най-вече Европа).

Този въпрос съдържа четири подвъпроса, а именно:

  1. Какво да се прави ? (Целите, стратегията)
  2. Как да се направи ? (Средствата, тактиката)
  3. Кой да го направи ? (Организацията)
  4. С какво да се направи ? (обоза)

1.Какво ? (Какво трябва да се цели днес с максимален шанс за ефективност?) Основната и крайна цел на всяко едно опозиционно действие в емиграция, е да се предприеме и поддържа всичко и всеки, който подронва установената власт в България, с цел нейното срутване.

Формалният изразител на тази цел може да бъде: пряк опит за завземане на властта, създаване на политико-военна конспиративна организация, подготовка и подбуда към бунт, съботажи, въстание или други подобни, станали вече класически цели на политическата борба.

Такива цели могат да преследват други личности и организации ; те може би са били и пак някой ден ще станат актуални, но при днешните условия смятам, че има по-реалистични и по-ефикасни цели.

Основната беда, която е нанесла установяването на комунизма в България (както и в другите Европейски страни от блока) има две лица :

а/ Унищожаването на « Гражданското общество »

б/Откъсването от нормалния исторически ход: интеграция в Европа и скъсване с европейските ценности.

а/ « Гражданското общество » (societe civil) се образува от всички индивидуални или групови прояви в обществения живот, извършени от частни граждани, извън рамките на желанията, намеренията или организациите на държавата. Подобни прояви могат да бъдат както шахматен клуб, любителски оркестър, така и синдикат, политическа партия или църква.

Главният враг на комунистическата партия и съответно главната прицел е « Гражданското общество » (ГО). Забележително е, че системата е успяла да се наложи първо в турската империя, където ГО е било почти несъществуващо, и степента на унищожаване на това ГО във всяка една страна може да служи за мерило на успеха на налагането на комунизма в тази страна (силна църква, частно земеделие в Полша, например).

За унищожаването на ГО комунистите прелагат от една страна пряко насилие (забрани, побоища, репресии, затвор, убийства…) от друга страна – конфискация на изразителите на « Гражданското общество » чрез асимилация (БЗНС продължава да съществува формално, но е асимилиран и обезличен ; комитетът в Русе, създал се спонтанно като изразител на българското ГО не се забранява, но се замества от комитет, носещ същото име, но поставен под контрол на БКП).

За съжаление, българското ГО, което след Освобождението е познало забележително ярък разцвет е било успешно и безмилостно унищожено от болшевишката власт.

Поради всички тези причини, всестранното подпомагане за възраждане на « Гражданското общество » в България се явява в днешната обстановка, като задължителна цел за тези, които искат ефикасно да се борят срещу режима. ГО е най-реалния мост, който може да катурне властта.

б/ Откъсването на България от естествената й гео-историческа сфера на развитие : Европа и насилственото й привързване към чужда за нея азиятско имперска действителност е резултат на същата воля, която е унищожила « ГО ».

Въпреки разположението й в Югоизточна Европа, и дългото й присъствие в пределите на отоманската империя, България е – като казах много бързо и живо след Освобождението родила « ГО », чието развитие се е основавало на европейските ценности и се е стремяло към западно европейския модел на обществени отношения.

Девети септемри 1944 г. прекъсва този стремеж. (В документ на ЮНЕСКО, подписан от Енчо Мутафов, в началото на 88 –ма година четем: « … за нас, българите, амбицията е и е била да се приближим до западно европейската култура… Европа е за нас мерило… »)

Ето защо мълчанието и пропагандирането на « Европейската идея », а именно, че България е неделима част на Европа и че бъдещето й се намира в кадъра на Европа, трябва да бъде другото направление на дейността.

2/ Как ? (по какъв начин)

Начините са многобройни, те могат да се менят според обстановката, и зависят от изобретателността, така че не може да се направи изчертален списък, но направлението трябва да бъде, ако не изключително, то поне главно към и от България, т.е. да се създаде двоен поток. :

а/ от вътре към вън

б/ от вън към вътре

а/ Да бъде създаден пункт, да го назовем Център (за него ще кажа по-късно) към когото българските граждани, желаещи политически, културни или други инициативи да бъдат разгласени, за да могат да се отнесат (с писмо, телефон или лично).

По самосебе си, съществуването на подобен Център ще даде самочувствие, а дори може да породи подобни инициативи.

Ролята на Центъра ще бъде главно тази на « Прес агенция » или « високоговорител », който да разгласява получения материал или информация към западните « Мас Медии ». По този начин самите « Мас Медии » ще вземат навик да се отнасят към Центъра като сериозен и достоверен източник на информация по българските проблеми.

Центърът също ще се старае да създаде връзка между социо-професионалните, културните или политически организации на Запад (най-вече в Европа и личностите или групите в България, проявили някаква инициатива в същата област.)

Например, екологичните организации на Запад трябваше веднага да бъдат информирани за създаването на Комитет и да се настои веднага да вземат контакт с организаторирите, които би означавало международно признание на Движението.

Същото може да се прави със синдикати, университети, хуманитарни организации и др.

Центърът ще служи за връзка и информация на опозиционните движения вътре или вън от другите страни на соцлагера.

б/ Центърът ще има в другата посока задачата:

-да умножи и разгласи получения материал от вътре, така че, със собствени средства или посредством други « Мас Медии » този материал да бъде разпространен обратно в България

-да предостави на българското « Гражданско общество » възможността да се запознае с основните произведения на Европейската и световна мисъл (актуални и минали), към които то няма достъп.

-да направи същото с произведенията и опита на опозициите на другите комунистически държави.

-да организира всестранно поддържане на всяка проява на независимост, изразена в България.

-да помогне за установяване на връзки между отделни личности или групи в България.

Също така Центърът :

-ще вземе отношение, ще поддържа, опровергава или коригира изявленията, направени на Запад по отношение на България.

За тази цел :

-ще бъде създадено едно – желателно е информатизирано – фишие на вестници, списания, журналисти, Европейски организации, общественици и др.

-ще се назначи във всяка, по възможност европейска и западна страна, един « наблюдател », който да следи местния печат, да установи връзки с « Мас Медиите » и обществото на тази страна, да сигнализира и да реагира  веднага на всяко изказване, свързано с България.

-една не малко важна задача на Центъра ще бъде да набляга върху възстановяването на истината за близката история на България и запознаването на младото поколение с тази история. Тази « Паисиевска » задача е необходима за възраждането на « Гражданското общество ».

-за осъществяване на това Центърът ще издава книги, брошури, списания, касетки и видео-касетки. Същевременно ще гледа да използва съществуващите вече структури и най-вече радио станциите.

КОЙ ? Или статут и организация на един български Център зад граница.

Местонахождение : Европа, по възможност – Париж ; като географски, културен и исторически център на Европа.

Форма. Главната задача на Центъра е да се постави в услуга на опозицията вътре в страната ; затова създаването на още една структурна политическа емигрантска организация ми се струва ялово.

Ако желаем да бъдем актуални, различни, ефикасни, по-добре е да се действа не пряко, а като сила на влияние (cnoup l’ influence); да се преследват целите, като личностите остават на втори план (което ще има също за предимство да обърка Държавна сигурност.)

Формално виждам този Център като :

-асоциация в рамките на Френския закон от 1901 г.

-с название  ясно, но неутрално, като например: « Българско присъствие » (presence bulgare)

-под официалното представителство на един или няколко западни общественика

Тази форма ще има предимството :

-да привлича емигранти, които се боят от сектанизма на повечето съществуващи емигрантски организации

-да улесни контактите на хората от вътре, които явно предпочитат да се отнесат към западното гражданско общество и общественото мнение, отколкото към чисто български емигрантски организации.

-да упражни по-силен ефект върху комунистическите (а и западните) власти.

В подобен аспект съществуват във Франция : « Qssociation pour la Rumelilere » и др.

-целта на Центъра ще бъде не толкова да изтъква себе си, колкото да привлече и да си служи със съществуващи вече организации на западното гражданско общество от типа на гореспоменатите, без оглед на техните тенденции (леви и десни).

На първо време е нужно :

-1 телефон

-1 пощенска кутия

-1 пишеща машина – български шрифт

-1 пишеща машина – латиница

-1 малък ординатор (за фишието)

-1 печатна машина (или възможност да си служим с нея, тип офсет)

-1 фотоксопирна машина

-1 апарат за записване на телефонни разговори.

-1 постоянен секретарият.

Добре би било да има и помещение, още по-добре, ако помещението е книжарница в Париж.

За в началото поне, смятам издаването на редовен месечен бюлетин за неуместно.

-защото това прави всяка емигрантска организация и то най-често зле.

-защото нямаме хора и материал за да се издава бюлетин редовно със стойностен характер.

-защото дейността на Центъра е главно насочена към страната, е не към емиграцията.

-защото издаване редовно на месечен бюлетин ще мобилизира хора, енергия и средства, които могат да бъдат използвани много по-плодотворно другъде.

По-рентабилно е според мене :

-да си служим със съществуващите вече средства за информация, западни вестници и списания, емигрантски такива, съществуващите радиостанции.

-да се издават книги и брошури със стойностен характер.

-най-вече 1 или 2 пъти в годината да се издаде една дебела брошура (тип алманах или досие), главно предназначена за вътре в страната, с високо качествено интелектуално съдържание, отпечатващо текстове от вътре, от емиграцията, от другите емиграции, от западни журналисти и мислители. Подобно списание-брошура би добило авторитет, както е случая за полското списание « Култура » в Париж, или чехското « Листо » във Виена.

Тази брошура, или част от нея би могло да бъде издадена на касета и внесено в страната.

С какви средства ? Подобна инициатива като създаване на Център за « Българско присъствие » изисква :

-Перманентност и дълготрайност

-Независимост.

А тези изисквания са свързани с финанси (който иска да удари Центъра, ще удари финансите му).

Средствата за финансирането могат да бъдат :

-Българската емиграция (но тя не е достатъчно многобройна и е съвсем демобилизирана)

-Западни търговски или обществени организации (например Фондацията Форд), в много страни даренията се спадат от данъците.

-Западни местни дарители: дават се милиони за защита на кучетата, ще се намерят и такива, които да дадат за защита на Българското племе.

-Вместо пари в брой може да се даряват оборудвания или заплати (например, някоя търговска фирма причислява секретаря към нейния персонал, така че неговата заплата да влезе в разноските на предприятието; друг дава хартия или пишеща машина които официално са зачислени към предприятието).

-Идеално би било да се инвестират средства в създаването или откупването на стопански или търговски предприятия, чиито печалби ще бъдат предназначени за функционирането на Центъра.

СПИСЪК НА ВЪЗМОЖНИТЕ В МОМЕНТА ДЕЙСТВИЯ :

-Връзка с Желю Желев

-Да излезе Митко (Димитър Пенчев, б.р.) с обръщение към земеделците в България (независимо официални, или не), за да се разграничи БЗНС от БКП и да предприеме лични, независими инициативи – реабилитация на Н. Петков.

-При положение, че Солженицин бъде публикуван в Русия, да се изиска публикуването на Г. Марков в България (или при сваляне или изчезване на Живков)

-Да се постави въпросът за реабилитация на осъдените и пострадалите, които са защитавали позиции, близки до тези на днешната « гласност » и « перестройка » (съветската).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: