Skip to content

„Пускат се слухове, че ти си човек на ДС“ – телефонен разговор между Петър Бояджиев и Румен Воденичаров от 1989 г.

6 декември 2009

Румен Воденичаров. Снимка: Георги Георгиев - Джони

По време на голяма гладна стачка на Илия Минев през 1989 г., продължила повече от два месеца, в неговия дом в Септември идва Румен Воденичаров, екзотична фигура на химик и планинар, изкачил Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи. Носи лекарства, отнася се добре. Дава сведения на „Свободна Европа“ за стачката. В началото се разбира чудесно с Минев, с когото са колеги инженери. Бързо обаче нещата се променят. Докато българските емигранти като Петър Бояджиев и Фреди Фосколо се чудят за подходящ заместник на изтощения и изнервен Илия Минев, Воденичаров успява да привлече на своя страна много от членовете на дружеството и постепенно да започне да изземва лидерските функции. Стига се до там, че на 9 август 1989 г. на общо събрание на дружеството, енергичният оратор Воденичаров е избран за председател. Илия Минев така и не признава избора и оттогава в дружеството започва постепенно разцепление, което след 10-ти ще го омаломощи и погребе. Минев многократно заявява, че Воденичаров е човек на ДС, внедрен, за да го измести от лидерския пост. Впоследствие така и не се доказва, че Воденичаров е имал досие. Политическата му кариера обаче е красноречива – от защитник на човешките права, той преминава на яростни антитурски позиции, изгонен е от НДЗПЧ и СДС и отива при националистите от „Нова зора“ на Минчо Минчев, осветен после като щатен служител на ДС. За известно време Воденичаров е близък и до „Атака“.

Тук публикуваме интересен телефонен разговор на Воденичаров с Петър Бояджиев oт 1989 г., малко преди Румен да се обяви за председател на Независимото дружество. Бояджиев още тогава му задава въпроса дали не е човек на Държавна сигурност:

-Петър Бояджиев: Добре сега, какво става при вас ?

Румен Воденичаров: В какъв смисъл ? Още организационно не можем да се уточним накъде сме, защото най-различни слухове ходят по България и не можем да се разбереме още кои са верни и кои неверни.

-В смисъл ?

-Имаме намерение тия дни да се събереме и вероятно един път завинаги да решим какво да правим нататък. Това съм го казал и на други, един много сериозен водораздел се появи. Тоя водораздел е отношението спрямо политиката по турския въпрос. Оказа се, че така, като се тупаха по гърдите, че са големи правозащитници, изведнъж се обърнаха и казаха : турците да си гледат работата, ние с турците нямаме работа. Ние казваме : имате много здраве, но по този начин ние не сме съгласни да процедираме, ако ще защитаваме права на гражданина, независимо от това дали е черен или бял, или мюсюлманин, той за нас е гражданин. И ние трябва да имаме позиция по този въпрос. И тази позиция я изразихме няколкократно и с писмо до Сахаров, декларация по случая Тренчев и т.н., но за съжаление, някои, като Мариана, се дистанцираха моментално. Други, като бай Илия казват : никакви съветски преси, никакви такива истории, контакти със Захаров, с « Московские новости », такива руски вестници, с което се оголихме като едни националисти. Ние не можем да го приемем това нещо. Един път завинаги трябва да се разбереме, ние ще си играем на защита на правата. Ало, ало.

Една секунда.

-Добре. Кой за какво е влязъл, кой за какво иска да се бори. Сега тези мои разсъждения се споделят от доста хора, включително и от провинцията, от софиянците – с малки изключения, почти всички са на това мнение, но за съжаление с бай Илия, даже с Митко Томов, с Амбарев, имаме противоречия по този въпрос. Те искат малко по-кротко, малко по-така, по-иначе. Ние не сме съгласни с такава постановка. И най-лесното е да се фръцнем и да се отделяме, но не е там работата. Та тези дни, ало.

Да, и Владимир е тук, слушаме.

-Тези дни ще се събираме и ще решиме ще имаме ли нещо общо, или няма да имаме нищо общо. Това е единият проблем, другия проблем е по начало контакти и ползване на всякаква информация, идваща от руските вестници и списания. Някои, които или не знаят достатъчно добре руски или не са дотатъчно любознателни, цитирам Мариана : В България всички злини идват от Русия, ние нямаме нищо общо с тях. Не може един грамотен човек да говори такива безсмислици, при условие, че това е една лавина от информация, която само може да помогне на българите да осмислят действията си. Така че на тази база също се разделяме, да не кажа диференцираме. И това е. Ние написахме няколко декларации. За съжаление тези декларации не можаха да видят бял свят. Първо, започнахме с едно писмо до академик Сахаров. След това написахме една декларация, която доста я окастриха в Свободна Европа. Сега написахме едно писмо до Ангел Балевски по случай на една негова статия от 7 септември във в. « Работническо дело », отново не я пускат. Това, което сега на тебе съм го казал, в малко по-видоизменена форма може би на Румяна, така че те знаят всеичко това. Разбира се, те казват – важното е да идват някакви материали, а пък вашите отношения там, са си ваши отношения. Имам чувството, че за да излезем от тази задънена улица, ние трябва по някакъв намчин да се измениме организационно. Защото бай Илия е в статично състояние, той не може да оперира, да пътува, бяха му взели паспорта, дълго време не можеше да се движи, дори без паспорт. Той от своя страна си уволнява, назначава, мене ме е изключил, разни други е изключил, да не ти изброявам, Мариана – разбира се, тя първа отлетя. Ей такива истории, които нямат нищо общо с едно демократично устройство. Ние не можем да тръбим, че сме демократично дружество, а да търпиме все пак неща, които са далеч от демокрацията. Освен това техните истории с тези националсоциалистически работи ли да ги кажа, са лично за нас неприемливи, това чак сега го разбрахме, когато се появи такъв водоразделен въпрос като турския въпрос. Искам да се съберем всичките и дано да успеем да се съберем, защото той остава с впечатление, че ние действаме зад неговия гръб. Аз нямам намерение да крия всичко това, което мисля и ще му го кажа в лицето. Ние ходихме един ден и при него и при отеца в Пловдив, за съжаление нито единия, нито другия заварихме. Драго си потроши колата от ходене нагоре-надолу по България. Иначе се събираме тука, сега ще издаваме един бюлетин, който ще бъде около 20 страници и всичките статии ще бъдат посветени на правозащитна дейност. Ще се публикуват такива материали, които не са излъчвани в обществото. Подготвили сме го, имаме амбицията да го издадем до екофорума ,и да тръгне, както тръгнаха няколко броя на тази алтернатива на вестника. И малко по-нататък вече да направим нещо по-мащабно, нещо, касаещо и други хора, защото в момента се получава такъв парадокс. Властите си имат една техника, ту един човек озаптят, ту друг. Например, вчера озаптиха Тренчев, сега са озаптили Коце Иванов. И целите наши усилия отиват в подръжка на този човек, в раздухване на неговия въпрос. Ние месеци наред не можем да напарвим нищо по-съществено, което да бъде свързано с искания за отмяна на членове, както правят с Наказателния кодекс, за посочване на проитовречия между Виенски декларации и на Наказателния кодекс и съществуващи укази и наредби и т.н. Да се обявяваме в по-тотална защита на правата на човека, не само в защита на нашите граждни. Освен това турският въпрос не трябва да се изоставя, защото тепърва ще пати българския народ от това нещо. Докато не се посочи виновникът за това нещо, както сега, в резултат на самостоятелно разследване в последния брой на « Московские новости » персонално се цитират хората за виновните в Тбилиси. Нали знаеш, че там станаха едни насилия и загинаха към 20 души.

Да, да.

Един грузинец се хваща и разследва всичко и сега се цитира, виновниците са – този, който вчера си подаде оставката, Черников и Дмитрий Язов – министъра на отбраната. Докато в България това нещо не се посочи персонално, аз мисля, че ние не бива да оставяме този въпрос. Само тогава може да има удовлетворение. И редица такива въпроси. За тази цел трябва да се подновят – аз ти говоря от първо лице, защото това е мнението на софийската група – за тази цел трябва да се подновят опитите за регистрациятана дружестовото, ако щеш с нов учредителен протокол, Уставът, който е обсъден и вече сме го приели, а за програма, няма нужда да се натискаме, тъй като програмата е общата декларация за правата на човека. Това е една книжка, която ние имаме и  който поиска да разбере каква е нашата програма, му изправяме книжката, ако иска – да я чете. Това са нещата, които ни вълнуват и лека-полека трябва да получават някакво разрешение, защото някак си замира работата. Защото има други дружества, които се множат и благодарение на това, че ние организационно не сме добре, хората се боят. Това дружество е такова, че най-лесно можеда попадне под ударите на репресивната власт. Но от друга страна, присъствието на бай Илия и други хора просто плашат много хора, които само се услушват. Много хора са взели от мене устава, проучват го, искат да са с нас, говорят на дълго и широко, идват, пишат писма, помагат, един даде това, друг – онова, обаче не влизат, не стават членове. Ако станат членове, имат чувството, че от една тоталитарна история, ще се набутат в друга. А пък хората станаха чувствителни вече на тема командаджийство и липса на демокрация и затова се плашат. Вече трябва да се разберем, или ще бъдем демократично дружество, или няма нужда да бъдем заедно. Сега питай ме ти, ако искаш нещо, аз вече описах.

-Ще те питам, защото тя много сложна става ;  първо искам да изясня някои неща от тук. То може и Владимир да ти говори после. Първият въпрос, защото е важен въпрос – някой е говорил за някакво задгрнично бюро. Амбарев бил дошъл и ви казал.

-Оказа се, че няма такова.

Поне аз що се отнася, моето име е некрасиво, нечестно и неетично цитирано. Мойто име, нали ? Сега

Цитирано е ?

Доколкото Владимир ми каза, нали той ви е казал какво ви е отношението към задграничното бюро и вие сте питали кои са тези в задграничното бюро, нали и той казал – Едуард, като сте били във Владимирови, Амбарев като е дошъл. Наистина, ти си бил там също и казал Едуард, Манолов, Петър Бояджиев и д-р Чавдаров. Сега да се разберем първо  – моето име е съвсем некрасиво цитирано. Първо, аз не участвам в никакво задгранично бюро. Ако другите трима, имат някакви претенции да участват в дружеството или да са представители на дружеството в емиграция, аз не съм член на дружеството и съм ти го казвал и при първите ни разговори.

-Да.

-Аз не съм член на дружеството – първото нещо, второто нещо – не съм представител на дружеството, още по-малко като не съм член. Третото нещо – по принцип,  аз не смятам, че трябва да има задгранично бюро, или задгранично ръководство и т.н.

-Това е и нашето мнение.

-Това е мой принцип, стар принцип !

-Това е силно казано, разбира се поддръжа може да има.

-Не, ще ти обясня после, да свърша.

-Но такова тяло, което да определя действията тука, не е възможно.

-Да свърша. От тези чектирима човека, аз съм един от четиримата, вярно е, че от чужбина може би само аз съм направил нещо, и моите приятели, аз имам други приятели, които нямат нищо общо с тримата, които са направили, за да помогнем, но никога не сме имали претенциите за решения за задгранично бюро и т. н. , разбираш ли ?

-Тука нямаме разминаване.

-Това е първият принцип, и всичко, което започна с тази спекулация, започна с излизането на хората отвътре, които ем искат да излязат, ем пък искат някак, разбираш ли ?Аз съм подпомогнал всички тези хора, подпомогнал съм Едуард, Манолов и т.н. , когато са били в беда съм ги подпомогнал, но не съм им искал нищо да направят, за да стигна до положение да има нужда да ги подпомагам. Те по свое вътрешно убеждение са смятали, че трябва да правят нещо, правили са го и когато са се намерили в трудност, и ние сме работили, за да ги подпомогнем. Иначе техните усилия щяха да останат неизвестни. Но след като тези хора са вече подпомогнати и след като са излезли, ако искат да имат друга линия, да управляват или да бъдат представитeли или т.н., това вече е тяхно право и вашето отношение аз не го приемам и не го одобрявам това.

-Да.

И аз имам правото си като самостоятелен човек, включително и моите приятели, които правим и цялата работа, която сме я вършили, се слага на друга основа, да имаме своята позиция по тез въпроси, разбераш ли ме ?

-Да, разбирам.

-Сега, това трябва да бъде напълно ясно и никой не може да спекулира и няма право да спекулира с това нещо.

-Ние това го заявихме веднага на отеца и в това отношение ние се разбрахме с него.

-Да, каза ми той.

-Че човек, който е отвън, не може да определя действията отвътре, по простата причина, че не знае конюктурата как е.

-То е един принцип, който аз съм го размишлявал дълги години преди да вършим определени действия и т.н. – какво можем ние да правим, и какво ние не трябва да правим и т.н. – това е резултат на дълго размишление, консултации, и в това ние няма нищо да сменяме. Значи, първо този въпрос да го изясним. Вторият въпрос – ние от своя страна имаме правото си да подпомагаме, или да не подпомагаме, да решаваме ние

-Точно така, в замисимост от това как ви изглежда дейността.

-А така, дали или не, никой не може да се ангажира с всичко. Смятам, че това също е нормално нещо. По този въпрос аз искам да има пълна яснота и аз не знаех, че е имало тази спекулация, ги научих тука сега.

Те не са толкова страшни тези, защото те не касаят много хора, нали, това е един разговор, не знам, не е нещо критично това, защото се разбрахме, че сме на едно мнение, независимо че е казал тези неща.

-Ама други хора, например са отишли да казват, нали един човек, който аз го познавам лично, и който много слаб човек още при процеса беше, и мина в затвора да работи за Държавна сигурност, беше осъден 12 години, след 6 години излезе, след това го изпратиха тука, три години седя, не – четири, и повече в емиграция и тука работи, после пак се върна в България, много слаб човек, познавам го много лично, и той знае, на неговата съвест тежи смъртта на един поет, ама пък отишъл да разправя, че аз съм бил казал той да стане национален секретар, някой си Коста Петров, разбираш ли ?

Той не беше ли от Варна ?

-Същият. То също е спекулация, която научавам после. И трябва веднъж, един път наясно, аз си имам мнение, мнението мога да си го кажа, както всеки може да си го каже, но е далече от случая да има някакво бюро. Що се отнася до Коста, ние се разбрахме с Коста, това, което те бяха на път да направят на времето, смятам, че той го осъзнаваше, щеше да бъде грамадна  беля.

Това там с Виена ли ?

А преди това, ти не знаеш. Щяха да излизат с една декларация, има там един арменец, който ги подвежда, той беше ги подвел, аз се намесих, защото в този момент ние бяхме всичко, толкова работа раздвижили за Манолов на времето, и щеше да бъде много лошо и за тях след това. И смятам, че Коста е разбрал това нещо, защото това досие за Манолов, смятам, че ти си даваш сметка, че ако френската телевизия е отишла в дома на Манолов, то има хора, които са работили затова. Не е тайна това, ни се познаваме с всичките хора, с журналистката. Това значи искам да си го изясним, да е ясно и да няма злоупотреби за в бъдеще от никоя страна и да се създават такива ситуации. Тоз въпрос смятам, че е изяснен.

-Изяснен е.

-Втори въпрос, който се поставя, аз съм малко човек на аферите, делови и говоря направо, и се поставя въпроса, да не се пускат слухове, че ти си човек на Държавна сигурност.

Те да се пускат, въпроса е да не им вярват.

От тука слухове не се пускат, което идва, идва по принцип от България, но аз смятам, че

Недей забравя, че някои хора напускат България

А ?

Някои хора, физически излизайки от България изглежда взимат и някои свои съмнения със себе си.

-Ами да.

-Оттам идват нещата, аз съм сигурен.

-Аз го знам това нещо, няма тайна. Сега, аз искам и тоз въпрос да го изясним. Първо, ти когато влезе в Дружеството, ти си спомняш с първото писмо, писмото ми го предаде Благой, твоето писмо, ти си спомняш, нали ?

-Да, а на него му го даде бай Илия.

-Аз сега вече не знам, но Благой ми го предаде и аз направих максимално, за да бъде излъчено писмото, казвам максимално, това което зависи от моята личност, защото смятам, че беше навременно писмо и т.н. След това смятам, че поради емоционални причини или поради липса на опит, ти не можа да усетиш ситуацията с гладната стачка на бай Илия, защото ти влезе в тоз момент във влака, а аз от тука бях поставен пред факта, защото стачките на Манолов и другите верижни стачки, не съм ги решил аз, нито съм ги искал, чисто и просто, те ме поставиха пред свършен факт – ние ги почваме, ако искате, оставете ни без подкрепа. И аз мобилизирах всичко – приятелите ми и българи и французи и т.н. за да се придвижи. Защото смятам, че си съгласен, щеше да бъде много отрицателен факта за Дружеството, ако беше завършило това с неуспех. Какво е твоето мнение ?

-Естествено, аз ако продължих, продължих точно затова, защото човекът щеше или да се изложи и да пукне.

-Сега, след това, ти може би се убеди с бай Илия. Бай Илия аз го познавам от дълго време.

-Виж какво, аз тогава не можех да не действам по този начин, аз онази вечер говорих и с Румяна, това бяха чисто човешки реакции, но сега вече, след като имаме доста материал, това, което ти си го натрупал, когато сте били заедно, а пък това, което ние натрупахме за тази година в общуване с него е друго, нали ? То е пак същото, че се убеждаваме, че на колективизъм с негомалко трудно се излиза. Той е склоен да диктува своята воля, своята теория и ако не приеме някакво друго демократично съществуване, за съжаление ще трябва да се разделиме.

-Сега, да завършим – гладната стачка тогава, имай предвид, че аз я следях, имай предвид, че аз имах информация не от хора от Дружеството за здравословното състояние на бай Илия – каква е ситуацията, дали трябва да се вдига щум или да не се вдига шум, имах тази информация и това съзнателно, всичко го показа, че не беше от полза на Дружеството, говоря от полза на Дружеството, а само беше дискредитиращо за Дружеството.

-Да, но за съжаление, тя беше вече започната и след като е вече започната, тя трябва да завърши по някакъв начин. Ако си спомняш моя коментар беше : – благоразумието и от двете страни надделя, защото аз също чувствах, че той трябва да направи нещо, че трябваше да прекрати.

-Не, то когато не се дадеше шум на тази гладна стачка, нещата аз смятах че щяха да бъдат, но щеше да мине по друг начин.

Това е вече минала-заминала, нашите противоречия почнаха през месец май по-точно, след като се върнах…

От както е тази гладна стачка с Манолов, когато завърши.

-И още преди това се забеляза, че Манолов също не може да контактува и да се координира с него и направо не искаше да го прави. Затова беше това събрание преди да замина с намерение да ги събереме двамата на едно място, да се разбереме ще си взаимодействат ли, няма ли да си взаимодействат.

-След това се постави другия въпрос, искам да ти кажат кои неща поставят – на път сте, в събота по принцип, както Митко ми каза, да бъдеш избран за председател.

-Виж какво, това е силно казано. Така или иначе ние трябва да проведеме някаква дискусия и да се разбереме.

Както ти казах, ти ставаш председател, при това положение, ако ние подпомагаме Дружеството, би трябвало също да има доверие, някакво разбирателство, иначе – не подпомагаме Дружеството, казваме : ние нямаме доверие, но не виждам кой ще спечели от тази работа, разбираш ли ме ?Затова и исках да говоря тези работи, защото бай Илия днеска ме е набарал, и два часа говорихме на телефона.

-Говорихте ли ?

О, говорихме, той е разпратил един документ, той го е разпратил из България.

-Вчера ми се обади едно зловещо лице по телефона и каза, щом не искате да говорите с мене по телефона, знайте, че вашите приятели от Държавна сигурност ще научат за вашата среща.

Какво ти каза, не можах да разбера.

-Аз го помолих да се легитимира, той не иска да ми каже кой се обажда, под предлог че не можело по телефона да ми каже кой се обажда. И след като му затворих един път, на третия, четвъртия път все пак успя да пробие през моите колежки и все пак ме свързаха с него. (Записът прекъсва)

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: