Skip to content

„Повече си ориентиран към Русия или на Запад?“ – втора част на разговора между Бояджиев и Воденичаров

6 декември 2009

Продължение на разговора между Петър Бояджиев и Румен Воденичаров:

-Петър Бояджиев: Как се нарича – декларантно ?Аз искам да си изясня, защото тяхната позиция, че тази среща в събота е ръководена от Държавна сигурност.

-Румен Воденичаров: Е, това вече се уморих да го слушам, това и за Панчерево го казваше Манолов.

-Искам да се разбере, смятам, че играя с открити карти, аз нямам страх да игра открити карти и затуй ти казвам – тяхната позиция е декларантна, защото как Държавна сигурност да не научи, когато по принцип, според тях тя приготвя това събрание, разбираш ли ?

Е, така  казаха, те вашите приятели.

-Обясни, тази дума не я разбрах.

Вашите приятели.

-А, вашите приятели.

Така че това не изключва другото твърдение.

-Е, че като са твои приятели, те ще знаят от тебе.

-Естествено.

-Аз казах днеска следното и не го крия, че съм ти го казал, на бай Илия казах следното, два часа ме държа на телефона, преди още, това го знае Румяна, когато той да прави гладната стачка, аз знаех, че от този момент нататък, аз го познавам много добре, съветвал съм се и с наши приятели, които не са толкова активни, но чиито съвет ме интересува и има стойност, че той не може повече да овладее нещата и не може да остане на нивото, необходимото. Това го знам много добре, но кой ще бъде, това не знам, защото това е важен въпрос и труден въпрос.

-Виж какво, ние  – то се гласува – всяка година да е различен човек, за да нямаме такива игри на председател, на първи. Мисля, че Владо може да ти обясни дали имам някакви намерения да командвам или някакви амбици да бъда първи.

-От амбиции да бъде първи, не ме е страх мен специално, стига това, лицето, което иска по принцип да е готово да носи товара на гърба си. Защото да бъдеш първи, това е отговорност. Защото, който мисли, че да бъдеш първи е само да се приказва само по Свободна Европа и т.н., не първият носи товарът. И щом може да носи товара, нека е първи, защото то животът е такъв, не е толкова страшно, но методът, по който ще го прави, тези неща са важни. Така че аз исках да ти кажа какво съм му казал за тази среща. Казал съм му следното : след като вие смятатте, че тази среща е организирана от Държавна сигурност, смятам, че трябва да отидете на тази среща и освен това след като смятате, че сте мнозинство, ще отидете, ще си кажете какво мислите и ще се преброите. Но той каза, че ще я бойкотира, разбираш ли ме ?

-Виж сега, какво да го правим ? Аз ще го поканя лично по телефона.

-Аз смятам, че вие не трябва да оставяте, /впечатление/, че оставате скришом зад гърба им.

-Ама това го казах, можеш да говориш и с Томов, това бяха първите ми думи, аз не искам да правим нищо скрито.

-Виж сега, те като не искат, това е тяхно. Но те трябва, според мен да знаят, защото иначе ще се постави пак началото и т.н. и т.н. Той иска да бойкотира и написал един ферман, който е.

-Аз слушах телефонни записи негови, с едно момче там, той така му е промил мозъка, че вчера Коста го заведе в народната библиотека и като му показа разни вестници на легиона, той ахна и каза : – Аз не съм знаел тези работи. Аз слушах телефонните му разговори, той не подбира епитети. Не е работа сега да ти описвам по телефона, ние повече се смяхме, отколкото да.

-Сега ти тактически смятам, нещо много важно, не трябва да месите легиона в тези противоречия, трябва да слагате акцента на личността, на възрастта, характера. Избегнете всяко нещо от легиона, защото това е аргумента на Държавна сигурност и на българското правителство. И в момента, в който вие го приемете това, има две големи грешки политически, или слабости, бих казал. Първо, давате възможност, че заставате на една позиция също и с тези, които са били техни палачи, защото все пак легиона – това е един исторически въпрос, какви са били желанията му, какво е искал, какво не е искал, но не е можал да направи това, което е направил Сталин и което са направили комунистите днеска. Значи тука има въпрос на такт и на пропорции. Аз, ако ти кажа, ако ти покажа, не мога да ги понасям техните списания тука, нали има няколко старчоци, които и те дето драскат.

Мен това не ме плаши, човекът е бил наказан, лежал е, но лошото е, че сегашното му отношение по такъв, ще се изразя с лош израз – кардинален въпрос, то не ни харесва и него не можем да приемем. Освен това, никаква демократичност.

-Не, туй го знам, но после ще се върнем на турсия въпрос. Смятам, че в никакъв случай не трябва да слагате легиона. Второ нещо, когато го слагате легиона, връщаме се четиридесет години назад във всичките боричкания, във всичката мръсотия, която после е пренесена в емиграция и нещо не правим напред.

Съгласен съм напълно.

-След това по турсият въпрос искам да разбера, защото той ми каза, че в интервюто някаква касета е била носена на посолствата.

-Така ли ? Няма такова неща.

-Не, аз ти казвам, или ще играем карти върху масата, да се изясним, смятам, аз ти казвам той какво каза. На времето един журналист френски беше ходил при него да вземе интервю, знае се, че аз съм го изпратил, по принзцип съм го изпратил заради България и толкова, мога да го изпратя и при дявола, ако е нужно за България. Смятам, че съм наясно. Той каза, че тази касета той я имал и то е вярно, журналиста му е оставил касетата. Казва, че после тази касета е била сменена, и в нея някаквми нюанси са сложени по националния въпрос, турския и била разпространена в някакви легации.

Да не би да е тази касета, която се губи от Коста ?

Ми не знам, нищо не разбрах.

На Коста му се губи една касета и май точно за нея става въпрос.

-Нищо не мога да разбера.

-Аз също не мога да разбера, но това е въпрос на техническа проверка.

-Проверете го. Оригиналната касета аз я имам.

-Биха могли да се сравнят.

-Аз я имам, турският въпрос – той не беше актуален тогава, но той не казва нищо лошо, тя и Зайнет е била при него и т.н. , иначе своите си излияния и т.н. , това е друг въпрос. Но по турският смятам, че не казва и ще я прослушам сигурно тази вечер, защото той ми каза днеска.

-Не, не става въпрос тогава да е казал, но въпросът е, че сега той не е склонен за една остра полемика по този въпрос.

-Не е склонен.

-Той например се абстрахира от въпроса, че половината ни членове са труци,  не иска да си спомни за тях. Е, не може така.

-Е, не само че не бяха половината членове турци, те не бяха половината, защото аз ако ти изкарам списъците, които аз имам на турци, които се записаха в дружеството, и които се записаха на моя касетофон, че се записват в дружеството, ако ти го изкарам, защото го имам, и той е една част от този списък, и мойта жена ми казваше – Как я докарахме ние, сега пък турците ще ни освобождават. Това е истината..

-При мен са идвали хора чак от Силистренско с една торба заявления и аз съм му ги давал на бай Илия после.

-Това е истината и специално аз съм от Шумен и с турците съм бил много приятел, аз повечето, много от тях познавам от затвора, много от тях, първите, които излязоха, щото ги тормозеха много и ги подпомогнах да излязат, защото те и затвор имаха и т.н. и ги подпомогнах, тъй че истината е, туй  което направиха турците, българите не са го направили в рамките на Дружеството. Жалко или не жалко, но това е истината и жена ми, която е от македонски край, която няма симпатии към турците, защото те са по-антагонисти там, като слушаше, когато се обаждаха по манифестациите на 20 и т.н., то всичко минаваше тука, имахме система и т.н. от начина, по който говореха турците, спокойствиет , еквилибрираността, то беше учудващо и един ден трябва да се отчете. В това отношение може да нямате специално от наша страна, нашето мнение е категорично.

-Да, в такъв случай съвпадат нашите.

-С турците, питай Румяна, как съм се разправял.

-Нейното отношение го знам, тъй като я слушам всяка вечер.

-Те в Свободна Европа не са всичките, аз говоря за Румяна, този серсемин Величко забави с 24 часа съобщението за убитите, когато всички агенции, когато беше най-верното за първите трима. Но както и да е, смятам, че позицията за турците ; аз съм постоянно във връзка с турците в Турция сега, с много от тях сме във връзка, защото се познаваме и много желко това, което стана е толкова жалко.

-Това ще го усетят като им нахлузят двойно по-високи цените.

-То е катастрофа. Във всеки случай, между турците в Турция, тези, които заемат най-голямо надмощие, като говорители, ако мога да се изразя, позицията е, че – нямат никаква омраза към България и българският народ. Позицията им е да разграничават това правителство и го правят всички, а тези екстремисти, за които говорят правителството, аз искам да ги чуя и да ги видя.

-Аз също, нито съм ги чул, нито съм ги видял.

-Аз съм живял в турски край, когато бях в Шумен като студент, малко преди да ме затворят, пускаха слухове, че съдят турци, защото сложили радиостанция да предава на върха на джамията. Аз бях студент, добре, ама после ме вкараха и мене в затвора, казаха, че аз съм френски шпионин и идеологически диверсант, нали, и аз ги намерих тези турци шумналии и видях цялата им работа.

-Мене няма защо да ме убеждавате, защото аз половината си време губя в това да споря.

-В това отношение няма проблеми, но аз съжалявам, че вие можахте да изпуснете шуменския процес. Ти научи ли вчера ?

-Не. Не Варненския, а Шуменския ? То в момента има към 80 дела, така че.

-Шуменският. Добре сега, Румене, възможно ли е на вас да ни кажете, да ни съобщите, вие трябва да ги съобщите, къде има обвиняеми, къде има арестувани, за да ги подпомогнем тези хора.

-Добре.

-Ще ги подпомогнем, във Варна в последния момент ни съобщиха. Можем ли да разчитаме на това ?

-Може, защото в момента, не в момента, но съм на път да получа един доста подробен списък за всички политически, така че ще ти го издиктувам.

-Това е много важно, за радиото е второстепенно, но ние за да можем да ги изпратим до Амнести Интернешънъл, до Федерацията за правата на човека, до съответните външни министерства, за да се разбере за тези хора. Иначе какво направихме, хвърлихме целият огън за Тренчев и т.н., нали ги защитихме, а другите остават. Това е много важно нещо. Аз вчера бях много и те с доволство са съобщили в радио София – трима човека са осъдени в Шумен, единия на пет години. Добре, ще разчитаме на това, даваш го възможно най-бързо, даваш го на Владо или на мен. Само конкретни неща и можете да бъдете сигурни, че в агенциите, в АFP  ще мине и т.н. Тука нямаме проблеми, чакай, един личен въпрос – ти си живял на «  Димо Хаджидимов ».

-Да.

-Лазар познаваш ли го ?

Да. Той е два етажа под мене. И точно той ми е казал, че ще ми помогне в това отношение.

-Лазар ми е приятел.

-Ще му предам много здраве.

-Никога ли не сте говорили с Лазар за мене ?

-За тебе не, за Едуард сме говорили.

-Той сега му е изключен и неговия телефон.

-Той живее два етажа под мен.

-С Лазар сме били в Стара Загора. Поздрави го специално, той иска, но не му стиска.

-Специално ще го поздравя. Да точно така ми каза, ние сме си говорили на дълго и нашироко. -Много хубаво, – казва, нещо правите, но не е почивна станция и втори път не искам да вляза. Интересува се де, и си говорим на дълго и на широко.

-Добре, ти с Лазар можеш да говориш за мене, по телефона много пъти сме си говорили, но напоследък, аз не му се обаждам, първо телефона му е изключен, второ – Лазар се подвежда много по този, арменеца, не знам дали е спрял и работата става дебела понякога. Това е ; какъв въпрос – затова, което минава по радиото и което не минава по радиото. Смятам, че две неща трябва да се разграничат – радиото, то си решава, вярно е, че аз съм в основата на това, в началото и т.н., трябва да се развиват някои работи, но в крайна сметка, не трябва да се мисли, че аз решавам или не решавам, както някои го разправят. Радиото си решава, от друга страна не трябва пък да се мисли, че Румяна решава сама.

-Естествено, тя ми го каза.

-Трябва да бъдем по-практични, второ, когато трябва да се внимава с епитети и по-силни фрази.

-Е, те ги режат направо, така че ние да не внимаваме, те внимават.

-Конкретни неща, факти, да – максимално. Това за радиото. Едно нещо смятам, че много сме говорили, но много трудно се разбира –  радиото и комуникацията с външния свят са различни работи. Радиото комуникира само с България, аз ще ти дам след малкоВладимир малко да ти обясни и той видя досиета, видя какво е направено и т.н. Как го виждате вие тази работа с външния свят, общественото мнение на Запад ? Как ви интересува ?

-Интересува ни много, защото искаме да имаме много по-често връзка с Амнести интернешънъл, с  профсъюзи, с тези, които са във Франкфурт на Майн, бихме могли направо на тях да пращаме. Вече имаме човек затова, искаме да алармираме профсъюзите затова, той е работник.

-За Коста става въпрос.

-Да.

-То не е сложно нещо, това е достатъчно да съчините комюникето,

Имаме го комюникето.

-Да съчините информацията. Това е най-трудното, дето е ставало от вас досега. Защото аз бях принуден аз да им съчинявам, на базата на парчетата, които се дават. Първо, аз не съм много надарен в това отношение, пък и товаря се повече. Когато вие го направите, максимално кратко, но синтезирано, давате го, ние го превеждаме и го разпращаме от ваше име, което е много правено, той видя Владимир, и се разпраща от ваше име, съответно с имената.

– Аз съм взел тази вечер, но се оказа, че съм взел една друга папка и всъщност го нямам в себе си.

-Това е много важно.

-Ти ще го получиш от Драго.

-Да. В това отношение смятам дори, че най-малко един път на месеца вие трябва да правите едно комюнике към външния свят, защото за българския свят е едно нещо, но към външния свят – е различно, коеито ще излиза. Правили сме го много и трябва да се прави, но ние сме в качеството на посредници, технически, досега не сме го правмили от наше име, за Манолов и за другите. Дори на бланките, които издадохме за дружеството, тука има бланки издадохме и т.н. на бланките имаше адреса на Илия Минев, адреса на Димитър Томов, адреса на Зейнет на времето, един адрес сложих на Едуард. Това са на бланките, ето Владимир ги вижда, смятам, че е коректно в това отношение. Но трябва да ги има тези неща, за да се развиват тези връзки. И сега един последен въпрос, който също трябва да се разисква, остава се с впечатлението, че ти като личност си по-ориентиран към Русия, отколкото на Запад.

-Кой е дал такова мнение ?

-Акумулира се едно такова впечатление, дори и у мене и у други, искам да го поставя, смятам, че ти оценяваш откровеността на разговора, особено в тоз момент, затова искам да чуя ти какво ще кажеш.

-Няма такова нещо, но това, което, виж какво – тук българинът е свикнал да чете, друг е въпроса, че на българина му липсват фонови познания, второ, ако разбират руския, то не могат да разбират финния, на който се пишат публикациите в техния печат и така покрай ушите им минава огромна информация, което е най-жалкото, невероятни работи, включително и критики на Ленин и тем подобни. Този информационен поток е жалко да пропада, в този смисъл искаме да използваме това нещо или части от най-интересните за нас. Ние имаме –протестите в Съветския съюз и правата на човека, има такава не статия, а материал, подготвен, две странички само. Защото така или иначе от там могат да дойдат положителни процеси тук, това е нашето мнение. А иначе няма какво да се убеждаваме затова накъде съм ориентиран. На едната страна е демокрация, на другата страна за демокрация има да се мине още дълъг път.

– Не, въпросът смятам, че е очевиден, защото виждаш ли,

-Това, че съм завършил руска имназия, не значи че съм русофил, аз просто чета много работи.

-Сега го научавам за руската гимназия, но както и да е, разбира се.

-Е, аз не знам говоримо руски така перфектно, защото вече 30 години, не съм бил дори и в командировка до Съветския съюз, за разлика от други хора. Ами хубаво, дай Владо да се чуем.

-Ще ти дам, а, за Тренчев- с новата стъпка как ще реагират тези, току-що освободените.

-Не знам, не мога да предвидя, защото онзи ден доста ни изненадаха, мисля че вече са ти казали, защото Босия отишъл и разговарял с Телаловците, едва ли не да седнеме на една маса какво общо можем да направим, нали е стара тема за разговор. А пък Тренчев решил да си сменя местожителството.

-В смисъл ?

-Да се пуска на конкурс за доцент, може би в Пловдив, някой друг голям град, тези истории, които малко ни озадачиха. Коста даже доста се ядоса. Ще видим, нямам представа как ще реагират.

-Това е важен въпрос също.

-С Тренчев не съм се виждал, откакто е излязъл. С Босия се видяхме и си говорихме цяла вечер, видя ми се дори по-смислен, отколкото беше, преди да влезе, явно е помъдрял малко. Но ни изненада много с тази идея.

-И добре, как я обяснява ?

-Опитва се да обясни, да се аргументира, ние не можем да му влезем в обясненията и застанахме на различни позиции.

-Те ако са направили грешки, жалко за тях, те бяха много добре покрити тука, трябва да знаете.

-Естествено, толкова работи се направиха, че

-Те на дипломатически план бяха много добре покрити, с тяхното освобождение и т.н.

-Тука идва, не знам дали знаеш, на Едуард един човек.

-Той нищо не направи.

-Не знам дали направи.

-Нищо не направи по отношение на дипломатическото покритие.

-Ние имахме приятни срещи с него, ходехме нагоре надолу.

Край на записа

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: