Skip to content

„Политическата измет, разни легионери, екстремисти“ – из кампанията на „Работническо дело“ срещу НДЗПЧ

9 декември 2009

Със статията от 11 февруари „Не паметник, а тревата на забравата“ „Работническо дело“ продължава своята кампания срещу Независимото дружество за защита правата на човекa. Главно се очерня секретаря на дружеството Петър Манолов. Писателят Славе Македонски го обвинява от страниците на „Работническо дело“, че се е обединил с „политическата измет, разни легионери, екстремисти“ и кълне: „Не си въобразявай, че някой ден признателното поколение ще ти издигне паметник. ПАМЕТ ДАЖЕ НЕ ЩЕ СЕ ЗАПАЗИ ЗА ТАКЪВ, камо ли пък паметник. Очаква те тревата на забравата, човече, нищо друго.“ Македонски пише, че щом Манолов отрича ръководната роля на БКП, иска правителството да ревизира постановките си и отрича ОФ и ДКМС, значи не е със всичкия си.

Дружеството на пловдивските писатели също порицава от страниците на „Работническо дело” Манолов, „за който мегаломанията е болест, а не творческо състояние“. В „автентични“ писма читателите също пишат с възмущения и тревога за „фашистите“ и „терористи“ като Манолов и Минев.

Ето поредицата материали на „Работническо дело“ от 11 февруари, поръчани от партията срещу Независимото дружество за защита правата на човека:

Кой и как се бори за правата на човека в България ?

в. „Работническо дело“, 11 февруари 1989 г.

Уважаеми читатели,

Предложените ви на тази страница читателски отзиви са само малка част от писмата, обажданията по телефона и телеграмите, които пристигнаха през последните три дни в редакцията по повод на статията « Кой и как се бори за правата на човека в България ? », публикувана в броя на вестника от 7 февруари. Още когато подготвяхме статията за печат, имахме ясното съзнание, че задачата ни е не да водим спор с шепата членове на самозваното « дружество » за защита на правата на човека, тъй като ни са пределно ясни техните антисоциалистически позиции. Те не са и не могат да бъдат политически проблем за България. Както ни уверяват и читателите в своите писма, дейността на тези хора не занимава политическото съзнание на широката ни общественост, заета с действителни проблеми на преустройството на нашето социалистическо общество.

Не си поставихме за цел да спорим с лица с криминално и терористично минало, които не се спират пред нищо, за да печелят на Запад престиж за собствените си персони. Искаме да дадем отговор на онези чужди пропагандни централи и « гласове », които заблуждават световното обществено мнение, най-безцеремонно се намесват в нашите вътрешни дела. Не смятаме и да правим някаква кампания по този повод. Дейността на пристъпилите закона е грижа на компетентните органи. Но читателските отзиви, които идват тези дни в редакцията и носят подписите на културни дейци и работници, на ръководители на трудови колективи, на ветерани на революционното движение, ни уверяват, че мястото за антидържавна дейност у нас няма. В потока от писма и телеграми се губат няколкото анонимни несъгласия и злобни телефонни реплики. Очевидно не всички мислят еднакво. Но позицията на огромното мнозинство от нашите читатели е пределно ясна и недвусмислена.

Не паметник – тревата на забравата

Открито писмо на писателя Славе Македонски до Петър Манолов

Петре, стари приятеля,

Позволявам си да ти пиша открито писмо от името на всички твои другари, приятели или просто да си поговорим, без нищо да скриваме от народа си. Виждаш ли, все още те наричам приятелю, значи ми се ще да останем такива и занапред, като другари да остареем и дочакаме честна смърт.

Никога не съм бил любител на задграничните български гласове, носещи имената Владимир Костов, Румяна Узунова … на Би Би Си, « Свободна Европа », « Дойче Веле »… откъде време за губене. Аз зидах къщурки в Шопско и Пиринския край, някъде трябваше да се живее, ти си скова на пустинния бургаски бряг от доставените ти от морските вълни дъски и гредички дача, както ми се хвалехте с жена ти Вера, заедно сме и гладували в София, и попийвали си, чели сме писанията си гръмогласно даже в забутаните кръчмички, но (не можеш да отречеш) за това милицията не ни е прибирала. Младост. Малко повече свободия, брате, друго що ?

С голямо смущение прочетох на страниците на вестник « Работническо дело » за « подвизите » ти, а пък ония дивотии, дето програмата на назованото ви дружество отрича ръководната роля на БКП, правителството да ревизирало постановките си, а че даже Оф и ДКМС зачерквате тъй лесно, с лека ръка, извинявай, трябва да не си бил с ума си – ти, официлният секретар на НЕЗАВИСИМИТЕ, обявили се за защитници на гражданските ми права. Мерси, няма нужда, не съм нито страхливец, нито пък слабак. Сигурно си научил, с актьора Христо Мавров правихме (и ще правим) площаден театър, събираме народа, открито и с пълен глас разобличаваме кариеристите, негодниците, обсебили за лично облагодетелстване градината на социализма. Вярно, докато се изясним със столичното МВР, имахме разправии, но после « превзехме » градината срещу ЦДНА, обществени места и никой не ни е нито прибирал, нито преследвал, защото властта повярва в нашата искреност.

Пиша ти от страниците на партийния орган, на който близо тридесет години съм сътрудник, без да съм член на БКП. Могъл съм да вляза сто пъти, неведнъж са ме поканвали, просто съм считал, че мога да работа за една нова България, без да притежавам партийна книжка. И мисля, че го правя достойно. Това, че не членувам в БКП, не ми пречи да се чувствам комунист. Ти също, разговаряли сме на тази тема, когато бяхме още стопроцентови оптимисти, свивахме гневно юмруци против еснафите, подлизурковците, умствено импотентните, но пък сетили се да потърсят яки партийни гърбове. Защо си загуби вярата, Петре, защо ? Само защото издателствата отхвърлят новата ти поезия ли така яростно се опълчваш срещу БКП и правителството ? Ами че не всичко и мое издават, неудобно за някои, както и на други автори. От приложените в обемистата статия във вестник « Работническо дело » твои поетични абзаци не мога да съдя за художествените достойнства на ненапечатаната ти в книга или другаде поезия, твоята нова поезия, около която западните радиостанци и вестнизци вдигнаха голяма пушилка. Възможно е измежду многото ти нормални стихове да са избрали тоя бълвоч, ако е така, не е честно.

Пиша ти и за нещо по-важно от литературния живот, за гладната стачка. (Ако е вярно.) Слушай, брат, стари приятелю, не този е начинът за борба с онова нашенско проклето зло, което напоследък си показва рогцата, възползвайки се от гласността, от настъпващите промени. Бездарието се радва на отстъпничеството ни. Намери сили, изправи се, не оставяй единственото си дете кръгло сираче, да те вземат дяволите. Какво търсиш при политическата измет, разни легионери, екстремисти ? Ще ти простим временната заблуда, отново можеш да бъдеш сред нас, стори го, докато не е станало съвсем късно. И недей да си въобразяваш, че някой ден признателното поколение ще ти издигне паметник. памет даже не ще запази за такъв, камо ли пък паметник. Очаква те тревата на забравата, човече, нищо друго.

9.ІІ.1989 г.

Редове от писмата и телеграмите

На читателите на вестника искам да разкажа още за деянията на Илия Стоянов Минев от град Септември.

В края на лятото на 1942 година легионерите проведоха събрание в бившето земеделско училище. Отидохме и няколко ремсисти. Илия Минев откри събранието и каза : сега нашият секретар Васил Б. Стоянов ще мине с тетрадката да запише нови членове на легиона. Но записването не вървеше добре заради присъствието на ремсистите. Илия се ядоса и рече : утре ще проведем ново събрание в корията до селото, а гостите (т.е. ремсистите), ако смеят нека да дойдат там… На другия ден легионът беше провел събранието и с песни минаха през селото начело с Илия.

По клевета на легеонерите, че сме псували царя, бяхме задържани с Тодор Стоицев Попов, но след това той беше пуснат. Аз останах в участъка и почна да ме бие гаровият полицай Стефан Попов. От ударите ми потече кръв от ухото, носа и устата. През кованата врата на карцера видях и Илия сред легионерите да ликува, че са ме били.

В това време дойде старшията на участъка Аспарух Попов. Илия му поговори нещо и той дойде при мен, обискира ме и намери в джоба ми прав нож с тенекиена остра кания. Опря ме до стената и почна да ме мушка с канията, проби ми джоба на палтото, ръкава и фанелата, ризата и я заби в ръката ми. Илия викаше отвън : удряй, всичко ще си каже ! Полицаят взе едно дърво и почна да ме бие по краката, направи ме целия в кръв и ме пусна. Доктор Никола Лазаров ме превърза, но щом му поисках медицинско, ме изпъди и тръгнах за Пазарджик. Илия изпратил преди мен човек в града. Бях арестуван и откаран в околийското управление. Там ме биха и ме питаха къде се крие партизанина Любен Йовчев. Свестих се в болницата, където лежах единадесет дни. От побоищата и сега не дочувам с едното ухо.

Сега Илия разправя наляво и надясно, че не е бил легионер, а лежал в затвора защото мразел комунистите и бил против СССР. Смятам, че с мерките малко сме

закъснели, дадохме му възможност да ни хули и да говори, че « чорапа се разплита ».

Никола Н. СЕСТРИМСКИ

ул. « Иван Вазов » № 7

гр. Септември

*

Тази сутрин прочетох на един дъх статията в « Работническо дело », а като отидох в комбината, където работя, коментирахме я най-оживено и всеки от моите колеги си казваше мнението. Ние като работници също критикуваме много стари недъзи на нашата икономика, но, честно казано, боли ни, когато се отрича построеното в годините на народната власт, защото това сме го направили ние, с нашия труд, с нашата пот.

Сега се прави преустройство у нас, все повече се дава път на гласността, все повече ще се демократизира и обществото ни. И всичко това ще го правим и вече го правим ние, за които то се отнася. Няма да го отстъпваме на бивши легионери-фашистки слуги, като Илия Минев, на терористи като Едуард Генов и Божилов, а сиурно има и други. И дошъл ли е някой от това дружество да ни пита нас, работниците, съгласни ли сме такива хора да се борят за нашите човешки права ? Изобщо да чуят мнението ни. Не, защото знаят, как ще ги посрещнем.

Стефан АРАБАДЖИЕВ

работник от комбината за

хидравлични изделия « Ив. Тенев »

Ямбол

*

Допадна ми спокойният тон, аргументацията на статията, макар че е малко трудно да се гледа спокойно на такива конкретни факти. Хубаво е, че читателите на вестника получиха богата информация за този случай и тези хора. Това всъщност е израз на гласността, за която толкова говорим, но се нуждае от по-голямо внимание. Ние не трябва да си затваряме очите, когато се появяват такива факти, не трябва да ги премълчаваме.

Друг е въпросът, че тази публикация според мен доста позакъсня. Липсата на информация винаги води до пораждане и широко разпространение на най-различни слухове. А темата на статията е предмет на оживени коментарии в някои западни средства за масова информация. Защо трябваше ние да мълчим ? Вярно е, че има случаи, когато човек чувствува под своето достойнство да обръща внимание на някаква непочтеност към него, но ако това се прави толкова настойчиво, не трябва да се подминава.

Иван ПЕНЧЕВ

Силистра

*

Другари,

Изнесеното в статията « Кой и как се бори за правата на човека в България ? », публикувана в бр. 38 от 7.ІІ.1989 г., предизвика у мен възмущение. Как е възможно хора с такива биографии да пледират и да се борят за правата на човека, след като те самите с нищо досега не са допринесли за успехите на социализма у нас и подобряване на жизнените условия. Задачите, които си поставят в програмната декларация, и изявленията, които правят убедително показват техните нечисти замисли – да провокират съзнанието на сродните им души у нас и зад граница.

Задължени сме да се борим с подобни организации, действия и замисли.

Доц. Георги ГЕОРГИЕВ

СУ « Климент Орхидски »

*

С възмущение и тревога научаваме, че у нас има група от хора, които под прикритието на благородни идеи си присвояват правото да се обявят за наши « защитници ». Такова право можат да дадат само конструктивни идеи, прогресивна платформа, програма, която би отговорила на съзидателни и творчески цели.

Призиви към « осъждане », « юзди на властта » не са такава платформа. Българският народ не се нуждае от юзди. Той има достатъчно творчески сили и възможности. Чужди са ни идеи, които ни напомнят сега, в края на ХХ век за реакционни и фашистки методи. Не желаем да бъдем « защитавани » от хора с нисък морал, които нито със съзидателен труд, нито с интелектуално ниво могат да претендират и изобщо да ангажират нашето обществено съзнание.

От колектива на

стопанско дружество

« Промимпекс » – София

*

Дълбоко сме възмутени, че под прикритието за преустройство в нашия живот се проявяват хора със съмнително минало. Целта на тези хора е ясна – да подронят стабилността в нашата страна, да създадат нездрави настроения, да рушат международния авторитет на България. Ясно е от чии идеи се вдъхновяват тези « борци » за човешки права и че тези идеи нямат нищо общо с новото политическо мислене.

Може да си кажем помежду си много горчиви истини, може да има грешки и пропуски в решаването на някои проблеми, но те са си наши и ние ще ги решаваме със собствени сили.

От учителския колектив на

119-о ЕСПУ « Вл.Башев »

*

Когато прочетох във вестник « Работническо дело » от 7 февруари 1989 г. статията « Кой и как се бори за правата на човека в България ? » и разбрах отчасти програмата на това движение, се разтреперах от политическата им наглост. Открито ще се подпиша, за да може « секретарят » да запише името ми за « Идния ден ».

Цвятко Йовчев

ул. « Чардафон » 8

Габрово

*

Във вестник « Работническо дело », бр. 38 от 7 февруари т.г. прочетох материала « « Кой и как се бори за правата на човека в България ? », разкриващ контрареволюционните домогвания на отделни хора от така нареченото « Независимо дружество за защита правата на човека в НР България ».

С възмущение посрещам техните замисли, които са насочени срещу СССР, срещу партията и социализма.

Във времето на преустройство, гласност и демокрация не бива да се дава право на отделни граждани да нарушават законите и конституцията. На тези хора не са им скъпи и мили свободата, социализма и отечеството. Затова декларират своята готовност да рушат международните връзки на нашата страна, да ликвидират свиден исторически капитал и национална гордост, като кощунстват с името на великия син на народа Георги Димитров.

Смятам, че мерките срещу тях и потърсената отговорност дори са недостатъчни.

Стоян ГЮРОВ

активен борец против фашизма и  капитализма

*

В моя град статията « Кой и как се бори за правата на човека в България ? » стана тема за много разговори сред обществеността и младите хора. Прочетохме за « независимото дружество за защита правата на човека » и за дейността на неговите членове – « чисти борци за високи идеали ». Извършващите се в нашата страна промени – демократизация на обществения живот, развитието на гласността, радикалната икономическа реформа и реформата на политическата система – непосредствено вълнуват всички слоеве на нашето общество. Нарастващата активност на хората гарантира необратимостта на позитивните промени, които се извършват сега у нас.

Ясно е, че преустройството и гласността предполагат и плурализъм на идеи, свободна обмяна на мнения, но в никакъв случай подмолни действия, поставящи си целта сваляне на народната  власт в страната, както съдя от програмните документи на « дружеството ». Демокрацията не се постига с поставяне на « знаци за хора », на които ще се извърши саморазправа.

София ИСКРЕНОВА

Общински комитет на ДКМС

Кърджали

*

Отзиви по телефона

Напълно подкрепям написаното в статията « Кой и как се бори за правата на човека в България ». Статията ми върна енергията от младините и вярата в истинатта. Стига са ни плашили от западните радиостанции… Уверявам ви, че много хора, с които съм разговаряла, също споделят позицията на вестника.

Борка ВЪЛЧАНОВА

ул. « Раковска »№145, вх. Д

София

Одобрявам статията « Кой и как се бори за правата на човека в България », но смятам, че трябваше да се публикува по-рано, за да не научават хората от западните централи затова дружество… »

Иван ПЕТРОВ

ул. « Хр. Ботев » № 6

Плевен

Мисля, че е недопустимо в статията да намери място стихотворение на Петър Манолов. Разбирам, че целта е била да се разкрие моралният му облик, и все пак не съм съгласна да се публикуват подобни неща.

Елена МИТОВА

ул. »Цар Симеон » № 130

София

Приветствам редакциенния колектив за публикуването на така дълбоко аргументираната статия. От гласа на вестника имахме нужда всички.

Йорданка ПЕТРОВА

ул. »Неофит Рилски »№45

София

Защо партийният орган с принизява да пише за тези хора ? Изпитах срам като четох кой е легионер, кой за какво е съден. За тази история можеш да пише друг вестник.

Милка ЛИЛОВА

жк « Хиподрумя », бл.128

София

За Минев и другите освен в Пловдив никой не е чул. Не се ли правят популярни по този начин ?

Павел ТОДОРЧЕВ

жк « Младост-2 », бл.208

София

Не съм съгласен с изнасянето във вестника на това стихотворение на Петър Манолов.

Драган ЗАХОВ

жк « Младост », бл.227а, вх. Б

София

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: