Skip to content

Той беше един от малцината истински български дисиденти

22 декември 2009

В памет на Едуард Генов

Автор: Даниела Горчева, източник: Mediapool

„Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” Иска се немалка смелост, за да напишеш и да разпространяваш позиви с това съдържание през 1968 година, когато България оказва „братска помощ на чешкия народ”, изпращайки войски в непокорната Чехословакия.

Но благодарение именно на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, платили висока цена за куража си, днес имаме основанието да се гордеем, че и в България са се намерили хора с достойнство и с кураж да протестират срещу позорната акция.

През септември 1968 г., непосредствено след инвазията в Чехословакия, Едуард Генов, тогава студент по археология, започва заедно с колегите си Александър Димитров и Валентин Радев разяснителна кампания срещу съветската инвазия и до края на месеца тримата успяват да разпространят над 200 позиви със съдържанието „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!”

През октомври и тримата студенти са арестувани от ДС. По донос. През януари 1969 г. Едуард получава присъда като „инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”.

„Всенародна подкрепа ли?“, ще каже години по-късно Александър Димитров, получавайки заедно с граждани от други страни от бившия съветски блок в Прага благодарност за доблестта си през 1968. „Нямаше такава, но бе достатъчно и един човек да заяви своята позиция“.

От тримата най-тежка присъда получава Едуард Генов. Причината, според Александър Димитров, е в това, че по време на процеса самият Димитров все пак се обявява за марксист.

„По онова време смятах, че най-добрият модел за България е югославският – гражданите свободно да пътуват на Запад, да работят там, където искат. Цитирах Дубчек“, разказва Александър Димитров пред вестник „Дневник“ в интервюто „Историкът, който участва в историята”.

Истината обаче е, че Едуард Генов поема отговорността за инициативата, а и властите отдавна му имат зъб. През 1964 година заедно с Божидар Стриков и Луиджи Росито Генов създава “Младежка организация за национална свобода”. Арестуват ги, но за техен късмет през 1964 г. има амнистия по случай 20- годишнината от Девети септември и така остават в затвора само месец.

„Едно от нещата, които са ме тласнали да протестирам, беше комунистическата демагогия. Например, митът, който се създаваше около името на Димитров. За мен той е предател, дупедавец и мръсник”, разказва по-късно Генов.

Интересен детайл е, че, според Александър Димитров, именно Божидар Стриков се оказва доносникът, който ги издава през 1968 г. на властта. Във всеки случай, благодарение на човек, който е докладвал не само най-подробно всичко, но си е позволил да украсява историята с клеветата, че студентите са се канели да взривяват влак, тримата се разминават на косъм със скалъпено обвинение за саботаж и тероризъм, за което в ония години човек може да получи и смъртна присъда. Спасила ги е, колкото и абсурдно да звучи, именно верноподаническата позиция към СССР на Тодор Живков, който искал да убеди братска Москва, че в България народът напълно подкрепя съветските другари и затова няма протести и протестиращи.

Старозагорският затвор, където Едуард Генов се запознава с хора като Илия Минев, Григор Симов, Фреди Фосколо, Петър Бояджиев, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други дисиденти, се оказва школа, където непокорните младежи се учат да бъдат правозащитници. В затвора Едуард получава допълнителна вътрешна присъда за участие в затворническия бунт през есента на същата година, за което е осъден на още 8 години затвор. Освободен е през 1978 г.

През 1986 г. Едуард Генов се присъединява към писмото апел на Григор Симов, макар че си дава сметка, че този път може да им е за последно. „Не, този път ще победим”, убеден е Григор Симов.

„За мен е чест и щастие да познавам Григор Симов и да се наричам негов приятел. През 1986 г. Григор Симов и Илия Минев отправят декларация и апел до Виенската конференция за правата на човека – “Конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи.”

„Една вечер Гришата дойде вкъщи и ми предложи да я подпиша. Каза: тоя път ще успеем”, разказва Едуард в интервю за списание „L’Europeo“ от юни 2008 г.

Писмото е подписано от Григор Симов, Едуард Генов, Илия Минев, Димитър Томов и Цеко Цеков и изпратено до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество Европа.

С тази декларация българските дисиденти се присъединяват към първия общ документ на дисидентите от Източна Германия, Унгария, Чехословакия, Полша и Румъния. В отговор властите ги арестуват отново.

„Арестуваха ни. Жена ми излизаше рано за работа, в 6 часа. Излиза и вижда една кола с петима вътре. Тя усеща нещо и се връща да ме предупреди, те обаче скачат, настигат я и я избутват, влизат в къщата заедно с нея. Прибраха ме. Обаче още първите два-три дни се оказа, че пипат с ръкавици и ходят на пръсти около нас, което ми показа, че нашата декларация е оповестена. Европа го знае.”

Въпреки арестите, на 11 януари 1988 г. в град Септември заедно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други основават „Независимото дружество за защита правата на човека”. Правозащитната им дейност предизвиква непрестанни репресии от комунистическите власти.

„Създадена е погрешна картина за България“, твърди Едуард Генов. „Счита се, че България е тиха и кротка и че българите са приемали съветската власт с удоволствие. Това не е вярно, ние не отстъпваме на никого в това отношение.  Но във и от България нито влизаше, нито излизаше информация. Журналистът Георги Заркин го убиха в затвора. Някой да е чул за това? С тази декларация ние не сме първите. Има още няколко опита преди нас, но какво е станало с хората, само Държавна сигурност знае. Ние просто имахме късмет. От хората, които действаха в България срещу властта, се искаше по-голяма смелост. Защото бяхме сами, нямаше на кого да разчитаме”.

Първите български емигранти, които разбират, че трябва да дават гласност на ставащото в България, са „колегите” от Старозагорския затвор Петър Бояджиев и Фреди Фосколо. Петър Бояджиев, емигрирал с помощта на Фреди Фосколо с дръзко бягство от България във Франция, предоставя телефона си 24 часа на разположение на дисидентите, включително на българските турци, и така чрез него, чрез предаванията на Румяна Узунов по „Свободна Европа” и на френските журналисти, които Фреди Фосколо и Петър Бояджиев ангажират, светът разбира за протестните акции в България. А това със сигурност спасява животът на мнозина.

На 6 юни 1988 г. Едуард Генов отново е арестуван от Държавна сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и успява да организира работниците за протест за по-добри условия на труд и да привлече някои от местните жители за членове на НДЗПЧ. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на ДС, членове на НДЗПЧ, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене. ДС конфискува документите на дружеството, намерени в тях.

През октомври 1988 г. Едуард Генов получава 3-4 дни, за да напусне България със семейството си. Трогателна е раздялата, описана с приятели, въпреки забраната на Държавна сигурност. Едуард Генов е експулсиран в Австрия, където остава няколко дни, преди да замине за САЩ.

До смъртта си живее в Сан Франциско, като се занимава с обзавеждане на жилищни сгради. Съпругата му Сабина е инженер-геодезист. Имат двама сина.

Едуард Генов почина през нощта на 17 декември 2009 г. от инфаркт на 65 годишна възраст.

Поклон пред светлата му памет.



Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: