Skip to content

Връщането на имената на мюсюлманите през 89 г.

3 януари 2010

Доклад на БКП „За преодоляване на допуснати извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната". Кликнете върху изображението, за да го видите в пълен размер

И след 10-ти ноември БКП  третира исканията за връщане на правата на мюсюлманите в България като преиначаване на фактите от историята на народа. Исканията на мюсюлмански организации и Независимото дружество за връщане на турско-арабските имена се наричат в статия в официоза „Работническо дело“ от 27 декември „демонстрация на открито подстрекателство и груба намеса в личните и семейни въпроси на гражданите”, както и „отваряне на стари рани”, „настройване на бащи срещу синове, братя срещу сестри”, „ровене в душата на родопчанина”. Става въпрос за огромните митинги, които главно дейци на НДЗПЧ като отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков организират след 10-ти в смесените райони, на които открито се иска край на „възродителния процес“ и спазване на всички полагащи се права.

Само три дни по-късно, „Работническо дело” с възторг приема решение на пленума на ЦК от 29 декември, което отчита „възродителния процес” като грешка. Държавният съвет и Министерският съвет „осъждат всички действия, които накърняват правото на доброволен избор на име, на свободно вероизповедание, както и правото на всеки при официално признаване и ползване на българския език като държавен език да говори и други езици в битовото общуване и да се придържа към своите обичаи”.

Публикува се и голям доклад на Александър Лилов „За преодоляване на допуснати извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната”, който обявява, че „възродителният процес” „не почива върху марксистка основа и не произтича от прогресивните революционно демократични традиции в нашата история”. Признава се, че смяната на имената е била „насилствена”, в опит за форсирано създаване на „етнически монолитна българска нация”. Лилов говори за „опасна деформация на правилното разбиране на понятието патриотизъм” и цитира главният лозунг на преименуването: „приобщаване с огън и меч, с меч и огън”. „Възродителният процес” е наречен „груба политическа грешка”, но главната вина естествено е прехвърлена на Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение. Днешната партия се обявява за „национално съгласие, за помирение, за преодоляване на обидите и враждата”.

Заклейменото като „отваряне на стари рани” искане за връщане на турско-арабските имена, вече е „победа на единството”, „справедливо решение, което възстановява братството между нас”, „победа на здравия разум” и „краят на една трагедия”. Публикуват се писма на читатели, които разказват за „доброволната” смяна на имената – под обсадата на вътрешни войски, с кучета, палки и автомати. „Създаде се една кампания на омраза срещу нас, която граничеше с шовинизъм”, пише мюсюлманката София Ризова от Кърджали. „Работническо дело” се радва, че вече ще се зачитат традициите, религиозните чувства и обичаите на това население, „защото ние исторически сме обречени да живеем заедно”.

Въпреки рязката промяна в официалните становища и в политиката на официоза, на местно ниво партията провежда съвсем различна политика. Партийните структури в Кърджали, Хасково и Разград организират големи националистически протести срещу връщането на имената, много от протестиращите идват и до София. От партийни кадри е създаден Комитет за защита на националните интереси, впоследствие партия ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), който повежда протестната вълна. Постоянни лозунги на митингите са „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Мръсният Тренчев на бесилото”, „Позор за продажниците на България”, „Не искаме нов Кипър”. Лидер на ОКЗНИ е Минчо Минчев, щатен служител в ДС и депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ, между другото, е сегашният президент Георги Първанов. През 1990 г. Първанов е кандидат за депутат във Великото Народно събрание точно от ОКЗНИ, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.

Все пак до сблъсъци не се стига. Българските мюсюлмани запазват турско-арабските си имена и вече могат свободно да спазват традициите си. Дългата поредица от протести, митинги и гладни стачки, които българи и турци заедно са организирали срещу едно от най-големите престъпления на комунистическата власт, дава резултат. Освен това, в България комунизмът не си отива с националистическа война както в Югославия, макар условия за това да са съществували. Според Сабри Искендер, секретар на Демократичната лига за защита правата на човека, огромна роля за мирната развръзка са изиграли българските опозиционни организации, застъпили се за правата на мюсюлманите през 88 и 89 г.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: