Към съдържанието

Българинът, който не искаше да стане шпионин

14 януари 2010

Публикуваме статия на Вероник Суле във френския вестник „Либератион“ от ноември 1981, излязла след пресконференцията, която Петър Бояджиев и Фреди Фосколо дават на трети ноември с. г. в Париж. Пресконференцията е под егидата на проф. Анри Картан от комитета на математиците и е след успешното измъкване от България на Бояджиев, което Фосколо успява да организира. Впоследствие именно Фосколо и Бояджиев ще основат фондация „Диалог, за която решителна дейност в помощ на българските неформални организации от 89 г. многократно писахме:

„Хайде, Бояджиев, не си следвал шест години, за да свършиш в затвора. Не искаш ли да се разхождаш из Европа?“ При  тези думи Петър Бояджиев потръпва.Той разбира и се страхува. Цяла седмица той устоява на служителите на Държавна сигурност. В навечерието на навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия Бояджиев знае, че е загубил. „Много късно е, старче, му казва един агент от Държавна сигурност. Влакът замина, а тв остана la перона“…

Така започва тъжната история на Петър Бояджиев, млад българин, бъдещ математик, осъден за шпионаж… след като а отказал да стане шпионин.

Две години, през които Бояджиев е следен. Юли 1966 година: ние сме в навечерието на откриването на 9-тия конгрес   на Българската Комунистическа партия, една от най-ортодоксалните в блока. Времето наистина не е подходящо за критика.

Петър Бояджиев е на 25 години. Той следва математика във факултета в София. Специалността му е статистика и теория на вероятностите. Глава има, този Бояджиев. Единствен от випуска той получава две дипломи – научна и педагогическа.

Бояджиев има един приятел французин, Алфред Фосколо, който следва право в Париж. Българин по майчина линия, Фосколо както всяко лято и тази година посещава баба си. Този път куфарите му са по-тежки. Вътре в тях има петстотин позива, подписани от българските емигранти в Париж. В джоба му – списък с адреси. Фосколо изпраща еретичните позиви – те искат именно излизането на България от Варшавския договор, и се връща в Париж – мисията е изпълнена.

За Бояджиев започват неприятностите. Математикът е прочел позивите. Още повече – показал ги е на приятели. Държавна сигурност е разбрала. Започва следенето, секретните служби ще чакат благоприятния момент, за да го „поставят натясно“.

През лятото на 1968 година разцъфтява „Пражката пролет“. Параноичен вятър духа в Източна Европа. „Империалистическият заговор“ трябва да бъде осуетен на всяка цена.

На 15 август Петър Бояджиев е арестуван в самия център на София. Отвеждат го .в центъра за разследване на българските секретни служби. Сделката е ясна: полковник Охридски му предлага да емигрира „нелегално“ във Франция, за да се внедри в емигрантските среди. Като използува Фосколо… Бояджиев отказва.

Алфред Фосколо се завръща. Той напълно е забравил  тази история с позивите. Тази година той има други грижи: влюбен е в една българка и възнамерява да получи разрешение за брак.

Връщането към реалността е брутално. Заедно с Бояджиев, Фосколо и неговата дулцинея се оказват в български затвор-обвинени в шпионаж. Техният процес трябва да служи за на зидание на младежите, която биха се изкушили от чешкия опит».Съдиите размахват прочутия член 104 от наказателния кодекс за шпионска дейност. Българите са специалисти: английските шпиони си спомнят за техните знаменити „чадъра, които убиват“ с отровен връх.

Алфред Фосколо, шефът, „агентът на империализма“ получава 15 години. Той има шанса да е французин, и те ще бъдат 3. Петър Бояджиев е осъден на 12 години.

Затворен в Старозагорски затвор, Бояджиев е отново обработван от тайните служби. Той упорито отказва.. Математикът трябва да бъде сломен. Той ще прекара повече от половината от наказанието си изолиран и при строг режим. Не му разрешават да работи, настанен е в килия с размери два на три метра…. Математикът ще носи дълго последиците: 25% намаляване на слуха на лявото ухо. В неговата клетка високоговорителят предава музика непрекъснато, от 6 часа сутринта до 9 часа вечерта.

Освободен през май 1978 година след като изтърпява наказанието си, Петър Бояджиев става общ работшк, после дърводелец. Toft е имал време да се подготви в затвора. Една година по-късно, секретните служби го преследват отново. Петър Бояджиев е взел решение. През миналия август, накрая, той успява да напусне нелегално страната си. Един подвит, за който той отказва да говори сега.

Защото през миналата седмица в Париж Петър Бояджиев не беше свикал пресконференция, за да изложи своя личен случай. „Аз съм роден на два часа от Париж. Това не е далеко. Обаче една пропаст разделя двата свята“… Бояджиев, който сега е политически емигрант, има намерение да съобщи броя на репресираните в своята страна: 30000 душ в затвора, от които 400 политически за едно население от 9 милиона- души.“Затворническата машина а само видимата част на тоталитарния айсберг“, казва Бояджиев.

През време на своята пресконференция, математикът ще говори повече от два часа. И винаги със същото застинало лице, невъзмутимо, с учудва що неподвижно  изражение. Фосколо, който превежда, повтаря непрекъснато: „мисионер, не, борец“… Обстановката в залата е сюрреалистична. Многобройните български емигранти се разгорещяват. Една жена ме побутва по лакътя: „У нас в България това започна с нацинализацията“….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: