Skip to content

Българинът, който не искаше да стане шпионин

14 януари 2010

Публикуваме статия на Вероник Суле във френския вестник „Либератион“ от ноември 1981, излязла след пресконференцията, която Петър Бояджиев и Фреди Фосколо дават на трети ноември с. г. в Париж. Пресконференцията е под егидата на проф. Анри Картан от комитета на математиците и е след успешното измъкване от България на Бояджиев, което Фосколо успява да организира. Впоследствие именно Фосколо и Бояджиев ще основат фондация „Диалог, за която решителна дейност в помощ на българските неформални организации от 89 г. многократно писахме:

„Хайде, Бояджиев, не си следвал шест години, за да свършиш в затвора. Не искаш ли да се разхождаш из Европа?“ При  тези думи Петър Бояджиев потръпва.Той разбира и се страхува. Цяла седмица той устоява на служителите на Държавна сигурност. В навечерието на навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия Бояджиев знае, че е загубил. „Много късно е, старче, му казва един агент от Държавна сигурност. Влакът замина, а тв остана la перона“…

Така започва тъжната история на Петър Бояджиев, млад българин, бъдещ математик, осъден за шпионаж… след като а отказал да стане шпионин.

Две години, през които Бояджиев е следен. Юли 1966 година: ние сме в навечерието на откриването на 9-тия конгрес   на Българската Комунистическа партия, една от най-ортодоксалните в блока. Времето наистина не е подходящо за критика.

Петър Бояджиев е на 25 години. Той следва математика във факултета в София. Специалността му е статистика и теория на вероятностите. Глава има, този Бояджиев. Единствен от випуска той получава две дипломи – научна и педагогическа.

Бояджиев има един приятел французин, Алфред Фосколо, който следва право в Париж. Българин по майчина линия, Фосколо както всяко лято и тази година посещава баба си. Този път куфарите му са по-тежки. Вътре в тях има петстотин позива, подписани от българските емигранти в Париж. В джоба му – списък с адреси. Фосколо изпраща еретичните позиви – те искат именно излизането на България от Варшавския договор, и се връща в Париж – мисията е изпълнена.

За Бояджиев започват неприятностите. Математикът е прочел позивите. Още повече – показал ги е на приятели. Държавна сигурност е разбрала. Започва следенето, секретните служби ще чакат благоприятния момент, за да го „поставят натясно“.

През лятото на 1968 година разцъфтява „Пражката пролет“. Параноичен вятър духа в Източна Европа. „Империалистическият заговор“ трябва да бъде осуетен на всяка цена.

На 15 август Петър Бояджиев е арестуван в самия център на София. Отвеждат го .в центъра за разследване на българските секретни служби. Сделката е ясна: полковник Охридски му предлага да емигрира „нелегално“ във Франция, за да се внедри в емигрантските среди. Като използува Фосколо… Бояджиев отказва.

Алфред Фосколо се завръща. Той напълно е забравил  тази история с позивите. Тази година той има други грижи: влюбен е в една българка и възнамерява да получи разрешение за брак.

Връщането към реалността е брутално. Заедно с Бояджиев, Фосколо и неговата дулцинея се оказват в български затвор-обвинени в шпионаж. Техният процес трябва да служи за на зидание на младежите, която биха се изкушили от чешкия опит».Съдиите размахват прочутия член 104 от наказателния кодекс за шпионска дейност. Българите са специалисти: английските шпиони си спомнят за техните знаменити „чадъра, които убиват“ с отровен връх.

Алфред Фосколо, шефът, „агентът на империализма“ получава 15 години. Той има шанса да е французин, и те ще бъдат 3. Петър Бояджиев е осъден на 12 години.

Затворен в Старозагорски затвор, Бояджиев е отново обработван от тайните служби. Той упорито отказва.. Математикът трябва да бъде сломен. Той ще прекара повече от половината от наказанието си изолиран и при строг режим. Не му разрешават да работи, настанен е в килия с размери два на три метра…. Математикът ще носи дълго последиците: 25% намаляване на слуха на лявото ухо. В неговата клетка високоговорителят предава музика непрекъснато, от 6 часа сутринта до 9 часа вечерта.

Освободен през май 1978 година след като изтърпява наказанието си, Петър Бояджиев става общ работшк, после дърводелец. Toft е имал време да се подготви в затвора. Една година по-късно, секретните служби го преследват отново. Петър Бояджиев е взел решение. През миналия август, накрая, той успява да напусне нелегално страната си. Един подвит, за който той отказва да говори сега.

Защото през миналата седмица в Париж Петър Бояджиев не беше свикал пресконференция, за да изложи своя личен случай. „Аз съм роден на два часа от Париж. Това не е далеко. Обаче една пропаст разделя двата свята“… Бояджиев, който сега е политически емигрант, има намерение да съобщи броя на репресираните в своята страна: 30000 душ в затвора, от които 400 политически за едно население от 9 милиона- души.“Затворническата машина а само видимата част на тоталитарния айсберг“, казва Бояджиев.

През време на своята пресконференция, математикът ще говори повече от два часа. И винаги със същото застинало лице, невъзмутимо, с учудва що неподвижно  изражение. Фосколо, който превежда, повтаря непрекъснато: „мисионер, не, борец“… Обстановката в залата е сюрреалистична. Многобройните български емигранти се разгорещяват. Една жена ме побутва по лакътя: „У нас в България това започна с нацинализацията“….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: