Skip to content

Спомен за Антон Машев и дейността му през 89 г.

20 февруари 2010

Автор: Фреди Фосколо

През март месец 1967 г. посрещнах Тони и Лидия на Лионската гара в Париж. Те бяха пътували от Цариград до Марсилия с параход. Тони, който беше завършил балетно училище, бързо си намери работа като шофьор на тежко-товарен камион, а Лидия, заработи професията си аранжор-декоратор. Включиха се веднага във вестник “Млада България”, издаван от по-скорошни емигранти в Париж. Тони беше набелязал хотелите, където отсядат редките групи туристи, дошли от България и скриваше закачени под каросерията на автобусите им вързопи на вестника. През септември 1968 г., слушайки по транзистора българското национално радио от остров Тасос, където прекарваха две седмици отпуска, разбират, че Петър Бояджиев, Александър Иванов, Райна Аръшева и аз сме задържани в София. През януари 1969 г., пиейки сутрешното си кафе в Парижко бистро Тони прочита във вестник “Монд”, че самият той е осъден задочно на 14 години затвор за шпионаж, а Лидия – на 7 години за “неразрешено преминаване” на границата. Няколко месеца след това се ражда дъщеря им Надя. Но в Париж трудно живеят без морската шир. През лятото на 1971 г. се установяват в Saint Mandrier/mer на средиземноморския бряг, малко рибарско пристанище до град Тулон.  Малко след завръщането ми във Франция  се установих при тях и заедно създадохме строителна фирма с “идеалната цел” да съберем средства за нелегалното изкарване от България на бъдещата ми съпруга – Райна и дъщеря ни Сузана. Там и ни посрещнаха след успешното приключване на операцията в началото на 1974 г. Същата година се роди синът им Николай.
В края на десетилетието, в резултат на усилен труд семейство Машеви купи в Сан Мандрие сюр мер вила, на сто крачки от морето, която нарекоха “Созопол”. В нея в течение на годините намериха подслон не малко български емигранти, между които, разбира се оказаха и агенти. През ваканциите те често посещаваха емигрантското общежитие в Истанбул през което бяха преминали, за да помогнат на някои от новоизбягалите. След 1978 г. Тони не се поколеба да отиде с кола до Финландия за да осъществи връзка с излезлия от затвора, но все още в България негов приятел Петър Бояджиев. И покри финансовите разходи около оборудването на скривалище във фолксвагена комби, с който през лятото на 1981 г. успешно бе проведена операцията за неговото нелегално извеждане от България.
Saint Mandrier/mer на средиземноморския бряг, малко рибарско пристанище до град Тулон. Там сем. Машеви се установява през лятото на 1971 г. Снимка: архив на Лидия Машева

През 80-те години той бе един от най-дейните участници в групата “Диалог”, която през 1983 и 1987 г. успешно проведе кампания за освобождаването на репресираните д-р Николай Попов и на Димитър Пенчев. Включи се в подкрепата на неформалните демократически движения, създали се в България в последните години на режима. В началото на юни 1990 г. в навечерието на законодателните избори Тони и Лидия осъществяват копнежа си да се върнат в свободна от комунисти България. Те кацват на летище София, посрещнати от множество техни приятели, но с прискърбие осъзнават, че от комунизма страната не е освободена. Още в първите години на прехода поведението на Симеон ІІ, когото Тони уважаваше, успя да събуди в него тежки съмнения. Затова през януари 1997 г. той, оставяйки всичко, идва спешно да участва по барикадите в София и провинцията за свалянето на Виденовото правителство. Вече засегнат от болестта, той намира сили да посети родината си и по време на юнските избори през 2001 г. Завръща се огорчен в дома си, където издъхва на 15 октомври същата година. С поведението си семейство Машеви беше успяло да спечели сърцата и уважението на френските им съграждани, тъй че когато в централното кафене на Сан Мандрие някой чуеше българска реч, то всички са знаели да  отвърнат с “Добър ден, как си ?”. На опелото на Антон Машев, извършено от православен свещеник в местната католическа църква, се стече мнозинство, така че площада пред храма едвам стигна да побере скърбящите. Той беше пожелал на гроба му, разположен на най-високото място на хълма над града, да има само дървен кръст. Оттам се простира гледка към безкрайната морска шир.

Advertisements
One Comment leave one →
  1. Насо Маев permalink
    3 април 2010 19:50

    Да си спомним на ВЕЛИКДЕН за голямия родолюбец и добър нащ приятел Антон Машев който отдаде голяма част от живота си за щастлива и преуспяваща България.
    Поклон пред светлата му памет.
    София 3.4.210 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: