Skip to content

„България няма да падне на колене“ – из пропагандната кампания на БКП покрай „голямата екскурзия“

18 март 2010

За да потуши създалата се ситуация след майските събития и да извлече максимална полза за себе си, БКП предприема масово изселване на българските турци в съседна Турция, при което страната напускат над 300 хил. души. Властта се старае да придаде благовиден образ на изселването като „доброволна екскурзия”, в тон с новите договорености за свободно движение на хора през границите, наложено от проведената през май 1989 Конференция по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. В същото време в населените с турци градове и села са изпратени войски и специални части, които „подканват” хората да се изселят. На места паспортите им се дават срещу продажба на апартамента и други форми на изнудване.1 Целта е масовото изселване да внуши у българското население чувство за заплаха от Турция и българските турци, и да го консолидира около партията.

„Работническо дело“ дава начало на кампанията по изселването на 30 май, когато е публикувано телевизионното изявление на Тодор Живков от предния ден „Единството на българския народ е грижа и съдба на всеки гражданин на нашето мило отечество“. Живков насочва вината към „някои кръгове в Република Турция, които в последно време провеждат ежедневна ескалация на една антибългарска кампания.” Според Живков те са подели „въпроса за изселването, като разтръбиха, че Турция е готова да приеме всички български мюсюлмани, които искат да се изселят”. „По този повод искам от името на българските мюсюлмани и от свое име в качеството ми на председател на Държавния съвет да се обърна най-настойчиво към съответните турски власти: Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там.” Тодор Живков обвинява турската държава, че си „позволява да бъде арбитър по въпроси, които са и исторически, и юридически в компетенцията на една суверенна страна”. „Искам отговорно да заявя, че с подобна постановка Народна република България никога няма да се съгласи. Българският народ няма да падне на колене.”2

Още същия ден „Работническо дело” публикува подкрепящите мнения на известни по това време обществени фигури като Младен Исаев, които говорят за „демократичен, справедлив и хуманен исторически процес”.3 Започва цялостна атака срещу Турция, чието вътрешно положение се започва да се критикува във всеки брой с твърдения като това, че „систематичните изтезания и бруталните нарушения на човешките права са всекидневие в Турция”.4 Само в един брой можем да открием следните заглавия: „Турция – изтезания и смърт”, „Потъпкването на човешкото достойнство – постоянна практика”, „Икономиката на Турция – мрачни перспективи”.5

Ясно е търсенето на пропаганден ефект сред българското население и активизиране на националистически чувства, които винаги са били лесно запалими, когато става въпрос за някогашния поробител Турция. Освен медийна атака, партията организира и редица митинги, манифестации и други масови прояви. Според Алексей Кальонски те стават симптом за влияние и постижима масова мобилизация от страна на режима в обстановка на криза с етнически оттенък.6

Оттам нататък най-често повтаряните думи във вестника стават „родина“, „родолюбие“, „роден“. Според „Работническо дело“ веднага всички слоеве на обществото подкрепят Живков, който приканва мюсюлманите да се изселят, защото „всяко честно и патриотично дело заслужава подкрепа“7. В уводен коментар „Работническо дело“ пише: „Човек се пита – кога получаваме първия си урок по родолюбие? Не се наемаме да отговорим точно, но сме сигурни – за всеки българин той е съкровено личен и учебните занятия по история са негово естествено продължение. Но не по-малък урок по историческо мислене, по национално самочувствие и единение ни даде речта на другаря Тодор Живков.“8

Веднага излизат книги като „Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес”, които „научно” обосновават и подкрепят партийната политика. В материал за книгата в „Работническо дело” акад. Веселин Хаджиниколов обяснява, че този труд „ще се чете от целия наш народ, който досега не е бил достатъчно запознат с трагичното минало на ислямското население в нашата страна”, а „потомците на ислямизирани българи ще се уверят още по-убедително в истината за своя исторически корен”.9

Изобщо позоваването на историята и напомнянето на периода на османското владичество, става постоянен пропаганден трик на партията и в. „Работническо дело” с цел сред населението да се създаде патриотичен подем. Редакционен коментар от първи юни пише: „Отколе любовта към отечеството, завещана през вековете от най-будните чеда на нашия народ, е издигната до най-върховен дълг на личността. Достатъчно е да си припомним само миналото столетие, да назовем имената на Георги Раковски и Георги Мамарчев, на Любен Каравелов и Васил Левски, на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Христо Ботев, за да си припомним чутовни подвизи и величествена саможертва пред олтара на отечеството, за да разберем още по-добре жизнените корени на нашия днешен патриотизъм”.10 Партията отъждествява своето дело с възрожденците, чиито имена като магичен код трябва да привлекат народната подкрепа. Тази линия съвпада с празника на Ботев на втори юни, когато заглавията на „Работническо дело” са показателни: „Пред олтара на отечеството”, „Добруването и благополучието на всеки човек е неотделимо от съдбините на отечеството”, „България ще живее вечно”, „Ден на безсмъртните”.

Специалните кореспонденти на „Работническо дело” на граничните пунктове с Турция всекидневно предават разказите за отиващите и връщащите се турци: за „изнасилено четиригодишно момиченце”11, за „дете, впрегнато в обикновена магарешка каручка, която дърпа скатавания с години дом извън България”12, за родители, изоставили сина си, страдащ от психическо разстройство, „които са се сбогували не само с родината, но и със своята съвест”13, за „обесилия се мъж в Разград, за младата жена в Кърджали, хвърлила се от седмия етаж”14. Постоянно се създават настроения срещу заминаващите и срещу турската държава въобще. В противовес стои социалистическа България, където всичко е наред: „Спокойно е в моята България. И хората са хора!”15 Тази България, също така твърди, че „ние никога не сме влизали в територията на националните чувства и въжделения на други народи, особено на съседните.”16

В същото време „Работническо дело” разпространява и официално съобщение на БТА срещу обвиненията на НАТО към България, в което се казва, че „няма турско малцинство в България”. Има обаче „кръвен данък”, който България 500 години е плащала и „за съжаление е принудена да го плаща и днес”17.

Важен момент от пропагандата е постоянното внушения, че Турция се меси в нашите вътрешни работи и представлява заплаха за националната ни сигурност. При липсата на достоверна информация от най-разпространяваните медии, този слух започва да се шири дотолкова, че социологическо проучване, направено малко след 10 ноември, сочи, че 80 процента от хората, които смятат, че България може да бъде нападната, виждат като най-потенциален агресор Турция.18 За постигането на това притеснение допринася и „Работническо дело”. Той тиражира информацията, че „компетентните органи разполагат с конкретни неопровержими доказателства за прякото участие на представители на Турция в подривна, включително довела до актове на терор дейност против България. (…) Срещу България от страна на Турция се отправят и военни заплахи, използва се политическа терминология, забравена от всички европейски държави”.19 Явен е търсеният патриотичен подем чрез подобни информации: „България не е провинция на Османската империя, за да падне на колене – това трябва да се разбере!”20

Антитурското говорене се разширява и заради икономическите затруднения, причинени от „голямата екскурзия”. Изселените биват обвинявани в „безпричинно нарушаване на трудовия договор с предприятието или учреждението, където са си вадили и продължават да си вадят хляба”. „Не се явяват на работа, нарушават трудовото законодателство, не зачитат дисциплината и реда в държавата. Та нали и поради това се създават остри ситуации в определени райони на страната и в селското стопанство, и в промишлеността, и в транспорта, и в строителството?”21 Според „Работническо дело” „масовите пътувания във време, когато гине златна реколта на полето, е най-малкото безотговорност, която ще струва скъпо преди всичко на нейните носители”.22

В страната се създава истинска криза, подклаждана от пропагандата, икономическия шок от изселващата се работна ръка и липсата на достоверна информация за случващото се. Точно това цели партията. Тодор Живков с задоволство отбелязва: „Това, което постигнахме в съзнанието на българина – тревогата, сега трябва тази енергия да я насочим към дела”23 От страниците на „Работническо дело” обаче, Георги Атанасов убеждава, че „никой не принуждава българските граждани да напускат своята родина”.24

1 Михаил Груев, Алексей Кальонски, Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим, София: ИИБМ, ИОО, 2008, с. 191

2 „Единството на българския народ е грижа и съдба на всеки гражданин на нашето мило отечество”, Работническо дело, 30 май

3 „Демократичен, справедлив и хуманен исторически процес”, Работническо дело, 30 май 1989

4 „Изтезанията – всекидневие”, Работническо дело, 30 юни 1989

5 Работническо дело, 20 юни 1989

6 Михаил Груев, Алексей Кальонски, Възродителният процес, с. 185

7 „Всяко честно и патриотично дело заслужава подкрепа”, Работническо дело, 1 юни 1989

8 „Новите исторически реалности в света изискват добросъседски, хуманни, цивилизовани отношения”, Работническо дело, 1 юни 1989

9 „Истината за историческия корен”, Работническо дело, 1 юни 1989

10 „Думата на българския народ”, Работническо дело, 1 юни 1989

11 „Очите ми не искат да видят”, Работническо дело, 24 юли 1989

12 „Деца на границата”, Работническо дело, 30 юли 1989

13 „Раздяла със съвестта”, Работническо дело, 25 юни 1989

14 „Мисли върху снимки, направени на границата”, Работническо дело, 1 юли 1989

15 „Очите ми не искат да видят”, Работническо дело, 24 юли 1989

16 „Пантюркизмът – имперски страсти на Турция”, Работническо дело, 14 август 1989

17 „Декларация на БТА”, Работническо дело, 16 август 1989

18 Данни изнесени от Деян Кюранов на конференцията „Майските събития от 1989 г. – 20 години по-късни” от 30 май 2009 г.

19 „Политически реализъм и цивилизованост – това е волята на нашия народ”, Работническо дело, 23 юни 1989

20 Пак там

21 „Демокрация и дисциплина, а не демокрация или дисциплина”, Работническо дело, 26 юни 1989

22 „Думи и дела”, Работническо дело, 17 юли 1989

23 Стенограма от заседание на ЦК на БКП от 6 юни 1989, цитирано по Михаил Груев, Алексей Кальонски, Възродителният процес, с. 186)

24 „Никой не принуждава българските граждани да напускат своята родина”, Работническо дело, 18 юни 1989

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: