Skip to content

„Не ме боли за твойта Одисея“ – още от пропагандната кампания на БКП по „голямата екскурзия“

20 март 2010

Официалната пропаганда на БКП по „голямата екскурзия“ набира нова скорост след 22 август, когато БТА съобщава, че Турция е затворила границата си с България, неспособна да приеме целия бежански поток. Още през юни на заседания на Политбюро се прогнозира, че Турция няма да издържи, от което ще бъдат извлечени съответните вътрешно и външнополитически дивиденти, а също ще се намали напрежението в страната чрез исторически доказалия ефективността си клапан.1 Пенчо Кубадински дори заявява: „Ние предприехме един ход, който във всички случаи е изгоден за нас. Ако Турция не отвори вратите, ние ще им кажем, че тя е виновна, че тя не ги приема. Ако отидат и след това се върнат, ще им кажем: Вие сте българи, къде ходите? Нали ви казахме да не ходите.”2

Тактиката излиза успешна. Оттук нататък пропагандната линия на партията и „Работническо дело” върви в насока доказване на двуличността на турските „имперски амбиции”, както и в публикуването на все повече случаи на хора, „осъзнали” своя български произход и завръщащи се в България. Партийният официоз доказва, че „Турция не е майка на ислямизираните българи”3 в материали с красноречиви заглавия от края на август и началото на септември: „Крахът на натрапените илюзии”, „Ще падне ли бариера и пред заблудата”, „Подстрекателите се разобличават сами”, „Гласове на протест срещу антихуманния акт”, „Фиаското на една политика”, „Плитко скроена кампания”. Вестникът пише: „За вас, изпадналите в трудност съотечественици, г-н Йозал пет пари не дава и не е давал. И за децата ви. Той си има цели, той действа против България. И за тези цели си играе с вас.”4 Не е пропуснато и да се отправи критика към заминалите, които сега трябва да се върнат от затворените гранични пунктове: „за момента по-важно за тях е да си възвърнат доверието на другите. То ще им липсва, то ще им трябва и няма да е лесно да се извоюва отново: доверието на всички, които мъжествено останаха по местата си, на всички, които се трудиха вместо тях.”5

Място за алтернативни мнения няма, в представянето на „голямата екскурзия” не е оставен и малък нюанс на съмнение в официалната версия. Пример за това може да бъде само подборът на заглавия: в рамките на шест последователни броя „Работническо дело” всеки ден пуска материал със заглавие „Истината е само една”.6

От края на август нататък вестникът е изпълнен и с разкази на завръщащи се от „голямата екскурзия“ мюсюлмани, които се разкайват, обясняват се в любов на родината и заклеймяват живота в капиталистическа Турция. Отваря се специална рубрика „България – наше отечество, съдба, бъдеще“, в която всеки ден на втора страница се пишат материали по турската тема. Обратен поток от завръщащи се български турци наистина се оформя, не само заради затварянето на границата, а и поради понесените изпитания, неосъществените очаквания, социални, хуманитарни, роднински и др. проблеми.7 Не може обаче да се каже доколко свидетелствата на завръщащите се, записани от „Работническо дело”, са автентични. Ибрахим Рунтов, дългогодишен политически затворник, активист на Независимото дружество и участник в майските събития, коментира, че много български турци, отдавна агенти на ДС, са били изпратени в Турция точно с целта да се завърнат и да възхваляват социалистическа България в сравнение с капиталистическа Турция.8

Във всеки случай, официалната пропаганда се възползва от момента и залива страниците си с разкази на „разкаяли” се турци и техни доволни съграждани, които утвърждават реномето на социалистическата власт и допринасят за патриотичния подем. „Краката на лъжата са къси“, „Нека светът знае истината“ и „Едно е пропагандата им, друго действителността“ са типични за периода заглавия9. Мюсюлманинът Ради Якимов разказва: „Страшно нещо е мракобесническата пантюркистка идеология. Почувствах и усетих смъртоносния й дъх, когато подмамени от нея трудолюбиви и порядъчни мои съселяни плюха на всичко и тръгнаха за Турция, може би най-обърканата страна в света. Това е невероятна заблуда, голяма измама, подвела уж трезви хора, в чиято постъпка няма ни разум, ни морал, ни етика. Полека-лека заблудените почват да се съвземат, да отрезвяват от Йозаловата демагогия и да се завръщат. (…) Аз винаги съм заявявал, че сме насилствено ислямизирани, че е поругана българската ни чест, а сега се възстановяват българските ни имена, отнети някога на прадедите ни от турския поробител“.10

Остават неприкритите обвинения към тези, които са тръгнали да емигрират: „Позорно е да побегнеш от родното си място, няма по-тъжно от запустяла стряха. С нищо не мога да оправдая моите сънародници, които това лято хукнаха през глава към чужда и непозната земя. Връщат се сега някои у дома, вкусили там горчивия хляб на нежелани, натрапили се пришълци. А родината майка, великодушна и мъдра, също като в древните приказки приема своите разкаяни синове.“11 Общото внушение е, че завърналите се сега трябва да работят двойно, „че голям грях имат да изкупуват”.12

Всички статии едновременно говорят с шовинистичен патос и издигат реалността в България в сравнение с тази в Турция. Не само българската нация, но и социализмът превъзхождат турската и капитализма. Завръщащите се обясняват: „Турция не е страна за нас българите. Нашият интелект не може да се сравнява с техния. Толкова са назад!13“ Постоянно се дават примери за лошото отношение към изселниците в Турция, за просещи деца, глад, мизерия, изнасилвания, отвличания. Тръби се, че в България тези хора са имали всичко – „двуетажен дом, градина, животни, пари, образование, безплатна медицинска помощ, уважение, сигурност”, а са тръгнали да търсят „ефимерни светове”.14

Не веднъж се появяват и расистки забележки към Турция. Завърнал се български турчин пише в писмото си до „Работническо дело”: „те и външно не приличат на нас – и обноските им бяха други, да не говорим за културата, която хич я няма.“15 Румен Петков от Китна също казва: „От пръв поглед ми стана ясно, че това не са мои сънародници. И по външни белези не си приличаме”.16 Идващите от Турция са подложени на унизителни процедури – проверяват ги за въшливост и различни болести, включително СПИН.17

Не е пропусната и поезията, като любимо пропагандно средство на партията. Ивайло Балабанов пише в стихотворението „Честно”:

Каквото стана – стана; пак си тука.

Богат потегли – всичко си продал

и стискаш ядно в двата си юмрука

не лири, а лъжите на Йозал.

Не ме боли за твойта одисея.

Сам се удари – сам си поплачи.

За друго ме боли и ще възпея

Мадоната със слепите очи.

Тя ослепя по оня посечен Йово и по млад Стоил,

но оседла дори и сляпа коня

на лудия Бенковски през април.18

Преди това Алексей Брезин описва действителността в Турция:

С очите си виждаш, богати сме, брат,

И джамии си имаме, и проститутки безчет.

Но Бурса е най-известен със своя затвор

И с гладната стачка на Назъм Хикмет…19

„Работническо дело” наистина не показва никаква болка за одисеята на българските турци, които не само са прогонени от домовете си, но едновременно с това биват обвинявани в родоотстъпничество, задето са заминали. Циничното отношение към тях не спира, а пропагандните материали са така подбрани, че да имат най-силен емоционален ефект. Така „Работническо дело” публикува писма на децата от IV б клас на ЕСПУ „Любен Каравелов” във Видин, които пишат на заминалите си за Турция връстници: „Защо заминахте за Турция? Оставихте местата си празни, не се чуват вашите гласове, така грозно и празно стоят местата ви в клас. Там живеете в глад и мизерия. А тук ви беше по-хубаво, нали? Ние ви подаваме ръка да се върнете.”20

Подобни публикации, ако са автентични, дават представа доколко циничната пропаганда е достигнала из цялата страна и дори малките деца е трябвало да пишат на турската тема. Освен това своите изявления до „Работническо дело” пишат и „Автомобилни превози” – София, Овощарско технологично звено Рупци-Акациево, Колективно земеделско стопанство в с. Макариополско, колективът на ремонтно-механичния завод към Технологичния лекопромишлен комбинат в Силистра, трудещите се от свинекомплекс в с. Бръшлян и т.н.

Българските турци попадат в категорията на необходимия за момента „враг” на тоталитарната държава. Чрез изпитаната тактика на борбата срещу обективния враг, българските комунисти правят последен отчаян опит да запазят властта си, използвайки похвати от уж заклеймения сталинизъм. Местното мюсюлманско население едновременно е насилствено напъдено към Турция, а от страниците на печата бива обвинено в родоотстъпничество, за дето си тръгва. Нанесена му е огромна травма, с която и до днес се спекулира. Това обаче единствено ускорява падането на режима в България, който се дискредитира дори пред останалите страни от Източния блок, да не говорим пред западното обществено мнение. Икономиката допълнително затъва в следствие на изселването, политическият кредит е напълно изгубен, външният натиск се усилва, а вътрешната опозиция става все по-смела. Краят на режима се вижда.

1 Истината за „Възродителния процес”. Документи от архива на Политбюро и ЦК на БКП., Институт за изследване на интеграцията, София, 2003, с. 59-146 (цитирано по Михаил Груев, Алексей Кальонски, Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим, Институт за изследване на близкото минало, София, 2008, с. 188)

2 Пак там

3 „Крахът на натрапените илюзии”, Работническо дело, 22 август 1989

4 „Любезната покана се отменя”, Работническо дело, 23 август 1989

5 „Измамените от Анкара потеглиха към домовете си”, Работническо дело, 24 август 1989

6 Работническо дело, 24-29 август 1989

7 Михаил Груев, Алексей Кальонски, Възродителният процес, с. 187

8 Личен разговор с Ибрахим Рунтов (1 юни 2009)

9 Работническо дело, 1 октомври 1989

10 „Доверието също е награда”, Работническо дело, 6 октомври 1989

11 „Трижди достойна за обичта ни“, Работническо дело, 8 октомври 1989

12 „Голям грях се изкупува само с труд”, Работническо дело, 4 октомври 1989

13 „Едно е пропагандата им, друго – действителността”, Работническо дело, 1 октомври 1989

14 „Излъгани от примамливите обещания”, Работническо дело, 8 октомври 1989

15 „Загубиш ли родината си, и с тебе е свършено“, Работническо дело, 21 октомври 1989

16 „Имам морален иска”, Работническо дело, 3 октомври 1989

17 „Засилен медицински контрол”, Работническо дело, 2 октомври 1989

18 „Честно”, Работническо дело, 8 октомври 1989

19 „Майстор Енвер”, Работническо дело, 1 юли 1989

20 „Едновременно наивни и мъдри могат да бъдат само децата”, Работническо дело, 9 октомври 1989

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: