Skip to content

„Единни и задружни в общия път“ – „Работническо дело“ в подкрепа на „голямата екскурзия“

21 март 2010

Публикуваме уводна статия на в. „Работническо дело“ от 31 май 1989, ден след речта на Тодор Живков, сложила начало на „голямата екскурзия“. Материалът синтезира пропагандната политика на партията по турския въпрос към дадения момент:

Единни и задружни в общия път

Изявлението на председателят на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков по българската телевизия и българското радио е документ с принципно значение. Става дума не само и не толкова за някои събития, които се случиха през последните дни в определени райони на страната, при които за съжаление има и човешки жертви. Събития, които се случиха следствие на подстрекателство от външни сили. Става дума за важни въпроси на нашата политика. Става дума как ще се утвърждава на Балканския полуостров новото политическо мислене, с какви дела ще се явяваме на политическата сцена в това сложно и отговорно време от развитието на човешката цивилизация.

Ние имаме огромни завоевания в годините на социалистическото съзидание, в годините, когато осъществихме задачите от Априлската генерална линия на партията. Неузнаваема е нашата родина, разхубавиха се и възмъжаха всички нейни краища. И приведените примери в изявлението, и онова, което виждаме всеки ден е основание за радост. Но днес ние вече не сме доволни от стореното, тъкмо затова сме се заели да вършим преустройството, да претворяваме в реални дела Юлската концепция.

На нас ни е нужна спокойна вътрешна и международна обстановка. Нужно ни е търпеливо и с внимание да обсъждаме и решаваме всички проблеми, да търсим и да намираме измежду различни варианти най-верните и ефикасни решения – да правим това по демократичен път. И преди всичко – нужно е да се сплотяваме в името на големите цели, да вървим убедено и неотклонно, единни и дружни в общия път.

Приетите от Народното събрание закони за задграничните паспорти и българското гражданство са нова важна крачка по пътя на демократизирането на обществото. Може ли сред като толкова подробно бяха разисквани и тълкувани и в печата и в телевизионни предавания тези закони, да не се оценява тяхното огромно значение, а отделни хора да изпитват и недоверие към записаното в тях ? Може ли някой да се съмнява, че казаното и провъзгласено пред цял свят ще бъде ограничавано и неизпълнявано. Отново чрез своя пръв държавен ръководител страната заявява : «… на всеки български гражданин се дава възможност да пътува където поиска, в която и да е част на света, да влиза непосредствено в съпрекосновение с най-доброто, което е създала нашата планета. » Е, добре, нашата страна изминава своята част от един сложен път. Готова ли е и другата страна на подобен ход ? Ще отвори ли границата си съседна Турция за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат да живеят там ? Народна република България, целият наш народ ще следи как ще бъде решаван този проблем, защото с него бяха свързани толкова много спекулации, толкова много слухове и неверни приказки…

Нашето хуманно общество е заинтересувано всички българи – независимо дали са атеисти, християни, мюсюлмани, или изповядват друга религия, да живеем в братско сътрудничесто, да сме задружни и единни, да преодоляваме възникващите проблеми в дружеска обстановка. Това е било вече толкова десетилетия. Така ще бъде и занапред. А пред онези, които желаят по свои лични причини да се изселят, като се ползват от неотдавна приетите закони, няма да се поставят никакви пречки, всеки е призван сам да решава, да преценява условията, да обмисля последствията от едно толкова съдбоносно за децата му и за него решение.

Позицията на нашата страна е пределно ясно и категорично изложена от най-високо място, представена е на вниманието на българския народ, на съседните държави, на целия свят. Като социалистическа страна ние следваме неотклонно една генерална линия във взаимоотношенията си с всички съседи – линия на укрепване на взаимното сътрудничесто, на заздравяване на мирния климат, на недопускане на каквато и да било отчужденост и враждебност, на ненамеса във вътрешните работи на други държави. Такава линия отговаря на жизнените интереси на всички държави на полуострова. Коя държава как ще решава своите вътрешни проблеми – това си е неин въпрос. Не застава ли на крайно нестабилна основа онзи, който смята, че нему е позволено, без някой да е търсил мнението му, да внушава свои разбирания и оценки, грубо да дава съвети кое как е, и как трябва да бъде, да инспирира нездрави настроения у недостатъчно информирани хора. А как би се чувствал подобен орган или подобно лице, ако му се отвърне със същото.

Следователно, ето за какво става дума преди всичко : ще се зачита ли исконното право на всяка държава сама да решава всички свои проблеми или ще се залага на картата на груба и недоброжелателна намеса. Народна република България е доказала, доказва и ще доказва винаги своята привързаност към уважението и доброжелателството, към ненамесата в ничии вътрешни работи, колкото и тя също да има достатъчни основания да поставя законни въпроси. Народна република България и сега чрез изявлението на своя пръв държавен ръководител потвърди : « Ние сме за добросъседски, хуманни, цивилизовани отношения. » И нашият народ се надява, че тези думи ще бъдат добре премислени и разбрани от всички, към които са отправени. И че разумът трябва да надделее над емоциите, или нечистоплътните сметки. Защото няма съмнение, българските труженици, които осъществяват революционното обновление на живота, като един застават зад духа и постановките на заявлението и с гордост приемат забележителните думи : « Българският народ няма да падне на колене. » Нека никой да не подценява тези думи, нека никой да не се заблуждава и да не си прави погрешни сметки и планове.

Сега ни чакат важни задачи във всички сфери на нашия живот. Революционното обновление може да стане реалност само като се превърне в дело на всеки и на всички. То изисква съзнателен труд, инициатива, висока дисциплина и нормален обществен ред, организираност, новаторство в мисленето и действията. То изисква активната авангардна позиция на комунистите, изисква съзидателинят труд на сдружените земеделци и комсомолците, на профсъюзните членове и отечественофронтовците. Изисква единството и сплотеността на българската социалистическа нация.

Защото добруването и благополучието на отделния човек, на всяко българско семейство са органично свързани със съдбините на отечеството. Защото залогът на нашето лично и обществено благополучие минава само и единствено през пътя на съзидателната и упорита работа. Работа за по-нататъшния така желан и нужен всестранен възход на социалистическа България.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: