Skip to content

Стефан Вълков: Българският народ не мълча 45 години

14 април 2010
На 15 март, 2010 г. Стефан Вълков, най-дълголежалият жив политически затворник в България, навърши 85 години. Както писахме, по този случай бе организирано тържество, на което присъстваха негови  съмишленици и приятели. Стефан Вълков произнесе слово, което предлагаме на нашите читатели:

Уважаеми госпожи и господа,

Ще чуете истини по-страшни от лъжата. Вярно е, че в България нямаше събития като унгарските през 1956 г., чехословашките от 1968 г., германският 17 юни 1953 г. или полската „Солидарност“. Но не забравяйте, че тези народи не изживяха погроми и кланета, каквито имаше в България през 1944 – 1948 г. и след това до 1989 г. Десетки концлагери и затвори, през които при нечовешки условия минаха около 180-200 хиляди български граждани. Чрез тях извергите на комунистическата власт всяваха ужас сред българското общество в течение на 45 години. Въпреки това българският народ не мълча. Той реагира чрез стотици организирани нелегални акции и конспирации, защото нямаше друг, легален начин на борба срещу комунистическата диктатура. Борбата срещу нея започна още през 1945 г.

Ще спомена само част от нелегалните организации: „Първи легионерски център“ през 1946 г., оглавяван от Илия Минев, Влахинската конспирация, Пловдивската, Кюстендилската, процесът през 1947 г. срещу Никола Петков, Асеновградската през 1948 г. – най-голямата в България – в която съм участник, с 13 смъртни присъди, „Втори легионерски център“ с 12 смъртни присъди през 1948 – 1951 г., процесът срещу членовете на ЦК на Социалдемократическата партия, Сливенската, Габровската, Добричката, Новоселската, Видинската и десетки други нелегални организации през периода 1948 – 1953 г., сред които шест конспирации в Панагюрище. Слугите на диктатурата от съдилищата издадоха хиляди смъртни присъди срещу ръководителите им. Други десетки хиляди от членовете им бяха изпратени във всичките 22 затвора в страната. Още повече бяха тези, които потънаха без присъди в концлагерите, добили печална слава – Куциян, Богданов дол, редица мини и каменни кариери, Белене, Ловеч и др. Десетки хиляди семейства бяха интернирани, разпиляни и разбити. Стотици хиляди бяха умъртвени морално, смазани и превърнати в доносници на палачите и инквизиторите си.

Хартията няма да стигне, за да бъде описана трагедията, която изживя българският народ през тези 45 години. Страхът от насилията и шпионството продължава и опустошените души ще продължават да предават този страх на поколенията. Диктатурата на БКП и нейният „щит и меч“ – ДС – насаждаха още от детската възраст подлостта, предателствата, доносничеството, безнравствеността, лъжата и измамата, двуличието и безсрамието. Комунистите не искаха свободни и чисти хора. Те имаха нужда от безгръбначни приспособенци и ги създадоха. Но въпреки опустошителната полицейщина и произвол, се срещат още хора, които устояха на всички и съхраниха човешкия си образ и достойнство. Те биха могли да послужат като пример за съпротива и свободолюбие в борбата за бъдещето на българския народ. Нашата България ще бъде спасена, нея ще я има, ако народът й разбере кои го опропастиха и ако им потърси отговорност. Не може един народ да загива, а виновни да няма. Виновниците, циниците, които продължават да се гаврят и издевателстват (спомнете си безсрамието на един господин, който изрече „Ние поемаме „вината“ с мезета!“). Тези, които и днес живеят в охолство за сметка на мизерията и бедността на 85-90 процента от гражданите на България, трябва да отговарят за продължаващите вече седмо десетилетие престъпления на деди, деца и внуци на насилниците и грабителите! Техните богатства трябва да бъдат отнети и конфискувани в полза на народа – за здравето, пенсиите, образованието и възнагражденията на труда на всички, които работят за мизерни надници, заплати и доходи, тоест на 85-90 процента от българския народ.

Само когато това бъде постигнато, ще считаме нашата борба за завършила успешно и жертвите не отишли напразно. Това е завещанието ни към младите поколения, които искат да бъдат свободни и независими в страната си, да се трудят и да получават възнаграждения като гражданите в другите страни на Европейския континент. Затова апелирам към младите. От вас, ако не се страхувате, като родителите си, зависи във висша степен бъдещето на народа…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: