„В акцията са включени и комшиите.“ Разказ на Димитър Томов.

Аудио:

Текст:

На 14 януари `89 година ме пуснаха от Главно следствено управление-София и ме предупредиха писмено да не напускам града, в който живея за един месец. На 14 февруари изтече. На 15, 16, 17 февруари пътувах свободно из страната.

На 18 февруари пред дома ми започнаха да дежурят коли на Държавна сигурност с цивилни служители, които не ми позволяваха в продължение на 3 дни да не напускам къщата и ми казаха, че имам забрана от Главно следствено управление да не напускам града за неопределено време. Документ не ми бе показан. Не съм се подписвал никъде. Оплаках се писмено на главния прокурор и областния прокурор, но отговор до момента нямам.

На трите изхода на града има постове, които контролират хората на влизане и на излизане. Това са милиционери с коли, които разполагат с моята снимка и данните на колата ми. Същото е и с постовете на автогарата и на гарата. В момента, в който изляза с колата от нас, започват да ме следят. c. Забраната за напускане на населеното място ми беше съобщена от районно управление на МВР, от заместник-районният началник Василев.