Skip to content

Президентът Росен Плевнелиев отдаде почит пред жертвите на комунистическия режим

1 февруари 2012

„Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим в старите рани, истините за комунистическия режим са живи с нашите спомени, спомените на нашите родители, спомените на обществото.“

Това каза президентът Росен Плевнелиев на церемония пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, на която беше поканен от граждански комитет.

Инициативата за почит на жертвите от комунистическия режим започна през януари 2011 година с решение на Министерския съвет. За пръв път обаче, денят беше уважен от действащия президент. За пръв път от повече от 10 години държавният глава идва пред подобен паметник на жертвите на комунизма. Също така за пръв път в подобна церемония  участваха представители не само на репресираното българско християнско население, но и на турското малцинство. След като прочете молитва, отец Димитър Амбарев, политически затворник в годините на комунизма, подчерта, че на този ден почитаме паметта на всички невинни жертви – православни, протестанти, католици и мюсюлмани, без политически и етнически разграничения. Събитието уважиха политици и дипломати, сред които и френският посланик Филип Отие.

Ето и цялата реч на президента Плевнелиев:

Уважаеми г-жо зам.-министър (Августина Цветкова, зам.-министър на отбраната, б. ред.), уважаеми г-н посланик (Филип Отие, посланик на Франция, б. ред.), уважаеми г-н Димитров (Мартин Димитров, председател на СДС, б. ред.), уважаеми депутати, скъпи дами и господа,

Днес за втори път отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Инициативата беше стартирана през януари 2011 г. с решение на Министерския съвет по предложение на българските президенти Желю Желев и Петър Стоянов.

На 1 февруари 1945 г. 147 души от политическия елит на Третото българско царство, в това число регенти, депутати, министри, офицери, общественици, получават смъртни присъди от самопровъзгласилия се за народен съд. Тяхната смърт се налага като един от символите на репресиите срещу българския народ, последвали установяването на комунистическия режим.

Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим в старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, в спомените на нашите родители, в спомените на обществото.

А фактите не трябва да бъдат забравени. Фактите за репресиите срещу елита на българската нация, фактите, че в Пиринския край нашите родители с милиция бяха принуждавани да забравят, че са българи; фактите за онова национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта и националния си суверенитет на Съветския съюз. И други престъпления, които със сигурност историята ще посочи и оцени по достойнство, свързани с тоталитарния режим могат да бъдат изброени, вие ги знаете.

Когато в историята не само на България, а и на много европейски държави ХХ век е белязан от идеологическо мотивирано политическо насилие, жертви на които в Европа има милиони. Разликата е, че в Европа жертвите на това насилие се помнят и почитат, докато у нас все още могат да се чуят призивите: да забравим миналото.

Стремежът на гражданите на Европа е да почитат тази памет, да почитат своята история във всичките нейни елементи, в нейната цялост, за да може паметта на следващите поколения да знае и помни.

И 23 август – общият европейски ден, всички ние възпоменаваме жертвите на сталинизма, на нацизма, инициатива, която беше подкрепена и от България и тепърва ще намира своето развитие.

Честването на деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим съм убеден, че повече ще ни обедини, отколкото да ни раздели.

Повече от 20 години след краха на тоталитарния режим свободата и демокрацията са неотменима ценност. Те са даденост, всички ние се ползваме от тях. Но това не беше така в съвсем не далечното ни минало, когато свободата и демокрацията трябваше да се отстояват и много достойни българи доказаха това със съдбата си, включително и със усилията си да защитават тези ценности в България в едни не леки времена.

Техният живот е свидетелство за това, че свободата и демокрацията не просто трябва да се ползват, те трябва да се защитават, включително и в тежки времена. Осмислянето на най-близката ни история е задължително условие, за да можем да приемем ценностите, върху които се гради нашето общество. Това осмисляне е един от пътищата за постигане на независимост, на справедливост, на помирение, към които продължаваме да се стремим и днес.

Благодарение на гражданското общество в България през последните години, усилията за осмисляне на комунистическото минало дават своите конкретни резултати. Израз на това е членството на България в Европейската мрежа за памет и съвест, създадена през 2011 г.

В този контекст се вписва и инициативата на Ханс-Герт Пьотеринг, който в качеството си на президент на Европейския парламент застана зад идеята да бъде създаден Европейски дом на историята, чието изграждане да започне през 2014 г. Основната цел на този проект е да задълбочи знанията на европейците от всички поколения за тяхната собствена история. И да покаже, че Европа е обединена от общите ценности и може да живее в мир със своето минало, но и със своето бъдеще.

Нека да почетем паметта на всички тези достойни свободни граждани, пострадали в защита на собственото си достойнство в годините на тоталитаризма. Поклон пред паметта им!

Снимка: Христо Христов

Видео от церемонията може да се види тук. Още снимки тук.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: