Skip to content

Време е за радикални промени в закона за архивите на ДС

28 февруари 2012

До Господин Росен Плевнелиев,
Президент на република България
26 Февруари 2012

Господин Президент,

И пред България, както пред всяка друга страна стоят немалко задачи за решаване. Има обаче и една категория проблеми, специфични за бившите комунистически държави официално признали несъстоятелността на предходното си държавно-политическо устройство и приели диаметрално противоположното.

За тези държави, между които е и нашата, един от немаловажните проблеми е отношението към държавните архиви и най-вече към тайните по същество архиви на бившите секретни служби, към които принадлежи и Държавна сигурност, като част от властта.

У нас едва сега е започнало осъзнаването до каква степен живота на българите е бил и все още остава зависим от факта, че не е било намерено адекватно решение на този проблем. Защото тук става въпрос за власт и то скрита власт. Всички скандали извеждани на преден план като: кредитни милионери, владици, дипломати, президенти, собственици на медии и тем подобни агенти на тайната власт, както и онези касаещи жертвите и престъпленията на тази власт са само следствие на нерешения своевременно проблем с обезвреждането на окултната власт. Ако тази реалност не се признае и осъзнае то това е равно да се търси лек без диагноза или с погрешна такава.

Макар и не своевременно решен, проблемът с архивираната памет на комунистическия режим остава на дневен ред. Решението му минава през драстичното осъвременяване на закона за архивите на ДС, което предполага и окончателното скъсване с партизанската употреба на тази тематика, шарила се през последните 22 години сред масово компрометиралата се пред българите политическа класа. За щастие Господин Президент, Вие и управляващата в момента политическа сила нямате нито авторско участие, нито пряка отговорност в изпълняването на настоящата правна уредба.

С изтичането на мандата на назначената от предходното правителство Комисия Ви се предоставя възможността да поемете своята отговорност, както пред българите така и пред Европейските и Атлантическите наши съюзници. Това, в никакъв случай не е маловажен въпрос. Пред гражданите и партньорите ни тук е поставена на карта искреността на днес управляващите.

Самодоволната равносметка относно опита и резултатите от своята. дейност, която КРДОПБГДСРСБНА – или инак наречена „Комисия по досиетата“ – представи тържествено пред обществеността ни задължава да изложим пред Вас някои констатации и предложения.

Всекиму е известно, че законът „за досиетата“ приет по спешност в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз е гласуван от мнозинство под опекунството на БСП, партия която сама признава себе си за наследник на Българската комунистическа партия. При обстоятелството, че тази политическа формация не само не е проявила и признак на покаяние за извършеното от предците ѝ, но остава и до днес един от главните фактори в гореспоменатата тайна власт тя, като не разграничила се от престъпленията на комунистическия режим, не е имала никакво право да се разполага в ролята на арбитър при разкриването на истината за миналото. Тук проличава сериозен и уникален по естество конфликт на интереси, непознат при останалите европейски страни от бившия социалистически лагер.

 По-важното обаче е, че законът от декември 2006 г. е половинчат и се оказа неспособен да предизвика нужния обществен катарзис. Той нито попречи на обявените за агенти на Държавна сигурност да си разпределят по най-вреден и непрозрачен начин бившата държавна собственост, нито им попречи да контролират медийното пространство, дипломацията, висшите правораздавателни органи, висшия клир и всякакви други обществени инстанции. Опасяваме се също, че ако бъдат осветлени като агенти по този закон, това няма да се отрази върху благосъстоянието на кредитните милионери. Позовавайки се близо до народната мъдрост бихме казали: „Хем агнетата спокойни, хем вълците ги пасат!”

Освен това не можем да отминем факта, че от времето, когато е приет закона до наши дни са постъпили от страна на Съюзните инстанции ясни препоръки относно подхода към Европейската памет. Измежду важните документи обнародвани през последните пет години ще посочим само последните, а именно:

  • Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма, в която парламента призова за “създаването на Платформа за европейска памет и съвест“
  • ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА – Паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа / COM/2010/0783, окончателен – Брюксел, 22.12.2010
  • ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа – Брюксел, 8 юни 2011 г.
  • Платформа за европейска памет и съвест, създадена в Прага на 13-14 октомври 2011 г. в съгласие с член 13 от Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма, в която парламента призова за “създаването на Платформа за европейска памет и съвест“.

За съжаление констатираме, че последната цитирана европейска инициатива замрази членуването на българската Комисия, докато тя продължи да не отговаря на уставните изисквания на Платформата.

Тук е мястото да споменем, че статута на агентурния архив на ДС, е всъщност „де юре“ отдавна уреден от поне два закона, обаче „де факто“ прилагането им е било най-арогантно пренебрегнато от всички правителства на прехода въпреки претенциите, че градят правов ред.

Единия е закона от 13 октомври 1994 г. който гласи: „Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност,както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъл точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. ( обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г. )” Другия закон е онзи от 1997 г., чийто член 13 разпорежда : „…до изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив и се ползват по реда на Закона за държавния архивен фонд “ т.е. стават общодостъпни.

Господин Президент, от гореизложеното без съмнение проличава, че действащият до момента закон за архивите на тайните служби и начина му на прилагане са овехтели и станали вече неадекватни. Те се нуждаят от коренни реформи и осъвременяване и за да се окажем „в крак с времето”, позволете да привлечем вниманието Ви към следните насоки и следни предложения:

  1. Нека в рамките на действащия закон Комисията продължи работата си за разкриване на принадлежност, към бившите служби до изчерпването на предмета на нейните разследвания, но редом или само, като звено на инстанция – да я наречем „Институт за национална памет” с широки правомощия в областта на изследването, осмислянето и тълкуването на комунистическото ни минало, на която да бъде предоставена и възпитателна роля, в общественото пространство (музеи, изложби, конференции, учебници …). „Музеят на социалистическото изкуство“ няма да ни измие срамът докато килиите на „Московска 5“ чакат да бъдат превърнати в „Музей на комунистическия терор“.
  2. Подобни решения се налагат и поради това, че покрай изкуствените ограничения поставени от закона, които само обременяват и забавят осветляването на истината, има и съществен пропуск. От значение не е само обявяването на принадлежност към службите, но и обявяването на обречените на забвeние имена на починалите Праведници, опълчили се на комунистическия режим и спасили честта на България. Уверяваме Ви, че прашните страници на агентурния архив крият съдбите на не малко Българи отстояли общочовешките ценности върху които Европа днес доизгражда своя дом. Разказа за подвизите на тези жертви е както национален така и общоевропейски исторически капитал на паметта, с който България би си възвърнала достойният лик пред света.
  3. Изтичането на мандата на т. н. Комисия по досиетата спешно поставя въпроса за определянето на нейния състав. Предишният подход, основан на политическо разпределение от страна на бившата тройна коалиция е днес най-малко неадекватен. Стопанисването на националната памет не може да остава само предмет на партийни решения. Имайки предвид Съюзните препоръки и опита, оказал положителни резултати в повечето бивши комунистически държави смятаме за целесъобразно назначенията в деветчленната Комисия да бъдат по една трета предоставени респективно на: Парламента, Президента и представители на Гражданското общество. Това ще размрази и приемането на българската Комисия в „Платформата за европейска памет.”

Съзнаваме, че подобни реформи, които накърняват статуквото може да срещнат отпор от страна на облагодетелстваните от застоя. Против честния прочит на комунистическото ни минало чуваме гласовете на хора, които издигат лозунга за опазването на националната сигурност. Това са воплите на онези, които не желаят да признаят, че тайният репресивен апарат на режима е бил изключително насочен срещу българското гражданско общество и Демокрациите на Свободния свят. Но, след като днес България е станала част от този Свободен свят и съюзничка на евроатлантическите Демокрации, техните грижи стават вече безпредметни.

Свидетели сме също как жалба до Конституционния съд ни заплашва с връщане седемнадесет години назад. Ако тази съдебна инстанция (чийто състав също страда от дълбок конфликт на интереси), обяви за нищожни решенията на Комисията, тя не може да обяви за нищожна документацията. Дигитализирането и електронното обнародване на картотеките, съдържащи списък на агентурния апарат ще даде на смятащите се за неправилно обявени за агенти, справедливата възможност да търсят съдебна отговорност от длъжностното лице извършило фалшификацията, който ги е ощетила. При случай, че вербовчика е починал, то те разполагат, с правото да се обърнат срещу държавата, като наследничка на принципала.

Господин Президент, споделените по горе с Вас бележки и предложения далеч не са изчерпателни. Смятаме тук за уместно да цитираме думите на Пастор Йоахим Гаук който скоро ще бъде издигнат за Президент на обединена Германия. В София през 2006 г., по време на посещението му в качеството си на бивш завеждащ германската служба за съхраняване и обнародване на архива на Щази, той каза следното: „…имаше възможност законът да предотврати отварянето на досиетата, да ги блокира с юридически прийоми. Имаше възможност да ни кажат, че този закон противоречи на европейското законодателство. Можеше Конституционния съд да го блокира, но тъй или иначе това не стана поради волята на германските политици. Този акт позволи на източногерманците да си възвърнат доверието към своите държавни институции”.

Господин Президент, вярваме, че сте преценили актуалността и важността, както в вътрешен така и външен план, на посочените проблеми и предизвикателства.

Не се съмняваме, че в кадъра на Вашите правомощия, но и на Вашия държавен и личен авторитет ще вземете позиция и изкажете становище по наболелите въпроси, като например свикате консултации, с  представители на гражданското общество и на компетентните в архивните дела и историографията институции и експерти.

Така ще отдадете своя исторически принос към Европейската памет и съвест.
С уважение и увереност :

Делегирани координатори на инициативната група „България и европейската памет“
Отец Димитър АМБАРЕВ
Тел: 0887 509 603
Христо МАРКОВ mail 1: toross[at]abv.bg, mail 2: alfoscolo[at]yahoo.fr

Advertisements
One Comment

Trackbacks

  1. Каква връзката между ДС и настоящето « Българската 1989

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: