Skip to content

Църквата и ДС, част 1

23 февруари 2012

В епизод, посветен на отношенията между църквата и Държавна сигурност, предаването „Вяра и общество“ сблъсква гледните точки на репресирания от ДС иконописец Ангел Радушев и бившия оперативен работник проф. Бончо Асенов, който е „наблюдавал“ Радушев преди 1989 г.

Advertisements

Горяните, забравените герои

6 февруари 2012

Публикуваме двете части на прекрасния филм на режисьора Атанас Киряков за Горянското движение.

 

 

Президентът Росен Плевнелиев отдаде почит пред жертвите на комунистическия режим

1 февруари 2012

„Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим в старите рани, истините за комунистическия режим са живи с нашите спомени, спомените на нашите родители, спомените на обществото.“

Това каза президентът Росен Плевнелиев на церемония пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, на която беше поканен от граждански комитет.

Инициативата за почит на жертвите от комунистическия режим започна през януари 2011 година с решение на Министерския съвет. За пръв път обаче, денят беше уважен от действащия президент. За пръв път от повече от 10 години държавният глава идва пред подобен паметник на жертвите на комунизма. Също така за пръв път в подобна церемония  участваха представители не само на репресираното българско християнско население, но и на турското малцинство. След като прочете молитва, отец Димитър Амбарев, политически затворник в годините на комунизма, подчерта, че на този ден почитаме паметта на всички невинни жертви – православни, протестанти, католици и мюсюлмани, без политически и етнически разграничения. Събитието уважиха политици и дипломати, сред които и френският посланик Филип Отие.

Ето и цялата реч на президента Плевнелиев:

Уважаеми г-жо зам.-министър (Августина Цветкова, зам.-министър на отбраната, б. ред.), уважаеми г-н посланик (Филип Отие, посланик на Франция, б. ред.), уважаеми г-н Димитров (Мартин Димитров, председател на СДС, б. ред.), уважаеми депутати, скъпи дами и господа,

Днес за втори път отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Инициативата беше стартирана през януари 2011 г. с решение на Министерския съвет по предложение на българските президенти Желю Желев и Петър Стоянов.

Прочетете повече…

Президентът Росен Плевнелиев ще се поклони пред жертвите на комунистическия режим

31 януари 2012

Преди около две седмици публикувахме отвореното писмо на организаторите на инициативата „България и европейската памет“, с което те приканиха Росен Плевнелиев на първи февруари, обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, да поднесе венец пред Мемориала на жертвите на комунизма до НДК.

Днес имаме удоволствието да ви съобщим, че от кабинета на новия български президент са се свързали с организаторите на инициативата, за да потвърдят, че на първи февруари, т.е. утре, президентът ще бъде пред Мемориала на жертвите, за да изрази почитта си.

Обявеният час на събитието е 10 и 30 сутринта. Ще присъстват авторите на писмото, представители на репресираните, както и представители на няколко чужди посолства. Всеки друг, който има възможност да присъства е добре дошъл.

Франция смени дежурните дисиденти на социализма

31 януари 2012

Материал на FrogNews. Оригиналът тук.

Неочаквано Франция направи символично нов прочит на близката ни история и даде различен знак на отношение към така наречените български дисиденти от последните години на режима на Тодор Живков. На 20 януари без помпозност и много шум във френското посолство в София бяха поканени на обяд репресирани от комунистическата власт, изследователи на този мрачен период и политици. Жестът бе на посланик Филип Отие, който така реално отдаде почит на жертвите на комунизма у нас. Срещата обаче не бе отразена и потъна в медиен мрак.

Различно от обичайните официални дисиденти, този път гости в резиденцията на френското посолство се оказаха осъденият на смърт Георги Саръиванов, политзатворниците Алфред Фосколо, Хюсеин Сърмали от Корница и Неджеметин Хак, културологът проф. Ивайло Знеполски, режисьорът Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, евродепутатът Андрей Ковачев (ГРЕБ), народният представител Лъчезар Тошев (СДС), журналистът Христо Христов, който единствен на сайта си отрази разговорите.

Прочетете повече…

Стефан Вълков: „Само един антикомунист да остане в България, аз ще бъда с него…“

21 януари 2012

Отъкс от филма „Последната свобода“ на Росен Елезов.

Стефан Вълков (1925 г. – 2012 г.)

13 януари 2012

Стефан Вълков (1925 г. - 2012 г.)

Преди няколко дни ни напусна Стефан Вълков, един най-непреклонните противници на комунистическия режим. В негова памет публикуваме отново словото, което той произнесе по случай 85-годишния си юбилей.

Българският народ не мълча 45 години

Уважаеми госпожи и господа,

Ще чуете истини по-страшни от лъжата. Вярно е, че в България нямаше събития като унгарските през 1956 г., чехословашките от 1968 г., германският 17 юни 1953 г. или полската „Солидарност“. Но не забравяйте, че тези народи не изживяха погроми и кланета, каквито имаше в България през 1944 – 1948 г. и след това до 1989 г. Десетки концлагери и затвори, през които при нечовешки условия минаха около 180-200 хиляди български граждани. Чрез тях извергите на комунистическата власт всяваха ужас сред българското общество в течение на 45 години. Въпреки това българският народ не мълча. Той реагира чрез стотици организирани нелегални акции и конспирации, защото нямаше друг, легален начин на борба срещу комунистическата диктатура. Борбата срещу нея започна още през 1945 г.

Ще спомена само част от нелегалните организации: „Първи легионерски център“ през 1946 г., оглавяван от Илия Минев, Влахинската конспирация, Пловдивската, Кюстендилската, процесът през 1947 г. срещу Никола Петков, Асеновградската през 1948 г. – най-голямата в България – в която съм участник, с 13 смъртни присъди, „Втори легионерски център“ с 12 смъртни присъди през 1948 – 1951 г., процесът срещу членовете на ЦК на Социалдемократическата партия, Сливенската, Габровската, Добричката, Новоселската, Видинската и десетки други нелегални организации през периода 1948 – 1953 г., сред които шест конспирации в Панагюрище. Слугите на диктатурата от съдилищата издадоха хиляди смъртни присъди срещу ръководителите им. Други десетки хиляди от членовете им бяха изпратени във всичките 22 затвора в страната. Още повече бяха тези, които потънаха без присъди в концлагерите, добили печална слава – Куциян, Богданов дол, редица мини и каменни кариери, Белене, Ловеч и др. Десетки хиляди семейства бяха интернирани, разпиляни и разбити. Стотици хиляди бяха умъртвени морално, смазани и превърнати в доносници на палачите и инквизиторите си.

Хартията няма да стигне, за да бъде описана трагедията, която изживя българският народ през тези 45 години. Страхът от насилията и шпионството продължава и опустошените души ще продължават да предават този страх на поколенията. Диктатурата на БКП и нейният „щит и меч“ – ДС – насаждаха още от детската възраст подлостта, предателствата, доносничеството, безнравствеността, лъжата и измамата, двуличието и безсрамието. Комунистите не искаха свободни и чисти хора. Те имаха нужда от безгръбначни приспособенци и ги създадоха. Но въпреки опустошителната полицейщина и произвол, се срещат още хора, които устояха на всички и съхраниха човешкия си образ и достойнство. Те биха могли да послужат като пример за съпротива и свободолюбие в борбата за бъдещето на българския народ. Нашата България ще бъде спасена, нея ще я има, ако народът й разбере кои го опропастиха и ако им потърси отговорност. Не може един народ да загива, а виновни да няма. Виновниците, циниците, които продължават да се гаврят и издевателстват (спомнете си безсрамието на един господин, който изрече „Ние поемаме „вината“ с мезета!“). Тези, които и днес живеят в охолство за сметка на мизерията и бедността на 85-90 процента от гражданите на България, трябва да отговарят за продължаващите вече седмо десетилетие престъпления на деди, деца и внуци на насилниците и грабителите! Техните богатства трябва да бъдат отнети и конфискувани в полза на народа – за здравето, пенсиите, образованието и възнагражденията на труда на всички, които работят за мизерни надници, заплати и доходи, тоест на 85-90 процента от българския народ.

Само когато това бъде постигнато, ще считаме нашата борба за завършила успешно и жертвите не отишли напразно. Това е завещанието ни към младите поколения, които искат да бъдат свободни и независими в страната си, да се трудят и да получават възнаграждения като гражданите в другите страни на Европейския континент. Затова апелирам към младите. От вас, ако не се страхувате, като родителите си, зависи във висша степен бъдещето на народа…

Още за Стефан Вълков – тук