Към съдържанието

Място на действието: София

24 септември 2010

Представяме ви избрани откъси от немския документален филм, за България след падането на тоталитарния режим, „Място на действието: София“.

В памет на отец Топузлиев

24 август 2010

На 20 август 2010 в Ню Йорк е починал отец отец Благой Топузлиев. Бивш политзатворник, арестуван през 1971 година за смелите си проповеди и излежал 5 години в Старозагорския затвор, при изключително тежки условия. Недопуснат да служи от комунистическите власти и от пловдивския владика Арсений, той става през 1988 г активен член на Независимото Дружество за Защита Правата на Човека. Застъпва се за правата на друговерците мюсюлмани, по това време жертва на „възродителния процес“. Заради политическата си дейност срещу тоталитарния режим е преследван и арестуван, както и подложен на очерняща кампания от страна на комунистическите вестници.

През март 1989 г., със семейството си е принуден да напусне страната. След престой в бежански лагер в Австрия, пристига в САЩ. От 2000 г. е свещеник при българската православна църковна община в Ню Йорк и служи в митрополитската катедрала „Св. Кирил и Методий“.

Петър Бояджиев, също политически затворник и емигрант от времето на комунизма, си спомня за отец Топузлиев: „Чрез делата си по време на трудните години на комунистически терор над българите той записа по безспорен и достоен начин името си в новата история на България и във историята на българското християнство. И то в момент когато християнската вяра беше ежечастно предавана от висшата църковна йерархия, отивайки до най-презрения метод – доносничество и служба на една престъпна институция, каквато беше българската Държавна сигурност.“

Опелото на отец Благой Топузлиев ще бъде на 26.08.2010, четвъртък, от 10:00 часа в църквата Света Неделя – град Пловдив.

Още за отец Топузлиев тук.

София през 1990 г.

18 юни 2010

Следващото видео е от личния архив на Фреди Фосколо и показва как е изглеждала столицата в месеца на първите демократични избори след падането на комунистическия режим.

Вижте също: Да се завърнеш…Спомен за изборите от 1990 г.

Като изтече кръвта, тогава се губи името – историята на Рамадан Рунтов

21 май 2010

Автор: Таня Мангалакова, „Осерваторио суи Балкани“

Рамадан Рунтов

През месец май 1989 започват щафетни гладни стачки на турците и помаците в България срещу смяната на имената. Всеки ден български мюсюлмани дават интервюта за западните радиостанции „Би Би Си“, „Дойче веле“, „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“. Към съпротивата на българските мюсюлмани срещу режима на Тодор Живков се присъединяват и интелектуалци и дисиденти. На 11 май 1989 е създаден Мюсюлманският стачен комитет в къщата на семейство Рунтови в село Долно Изворово, Казанлъшко. „Осерваторио суи Балкани“ представя живота на политическия затворник Рамадан Рунтов, един от лидерите на съпротивата на мюсюлманите, влязъл в затвора още при първата вълна на преименуване през 1973 г. Бай Рамадан не се съгласява да сменят името му на Радан. Днес той е на 80 години, живее в Истанбул, казва се Рамазан Коруджу. Мъжете от семейство Рунтови участват в съпротивата още от 60-те години, когато започва „културната революция“ на премахване на фереджетата от облеклото на мюсюлманските жени в България. Рамадан Рунтов трябвало да напусне родното си планинско село Корница (в подножието на Пирин), за да не го интернират. Заселва се в село Долно Изворово, край град Казанлък, където научава турски от местните турци. Работи като строител в местното ТКЗС. Всички семейства от селото решават да не си сменят имената, но идват милиционери, военни, танкове. Рамадан е от най-непокорните. Арестуван е от Държавна сигурност.

Когато привършва следствието, моите съселяни в Корница се събрали и разбунтували. Протестът бил потушен, но са убити 4 души, 50–60 са ранени. Започнаха да ме притискат за Корница, търсеха оправдание за това насилие. Преместиха ме в следствието на ул. „Развигор“ в София и няколко пъти през нощта ме изкарваха в някакви тунели, където ме държаха по 2 часа. Връзваха ми ръцете отзад, мислех, ще ме карат на разстрел в тунелите. Казваха ми да не се обръщам назад, и така ме държаха няколко часа. После дойде някой и каже, че тази вечер ми се е разминало, друга вечер ще е. Така ме плашеха.

Повече информация

Аляйдин Мехмедов: „Майските събития“ и моята съпротива срещу тошизма

20 май 2010

Днес се навършват 21 години от най-масовите протести срещу комунистическия режим, станали на територията на България. През май 1989 г. хиляди български турци и помаци, подпомогнати главно от Независимото дружество за защита правата на човека, както и „Подкрепа“ и Демократичната лига за защита правата на човека, организират така наречените „майски събития„, при които открито протестират срещу „възродителния процес“ наложен от БКП. С помощта на кръга около Петър Бояджиев, западните радиостанции разпространяват новината за протестите, както и за бруталното им потушаване от властта.

“Определено мога да твърдя, че майските събития и последвалата след тях “голяма екскурзия“ предопредилиха падането на тоталитарния режим в България,“ казва Зейнеп Ибрахимова, по това време член на НДЗПЧ и негов представител (преди да бъде експулсирана) точно в района, в който започват протестите.

С насилията срещу мюсюлманите режимът остава напълно изолиран, дори от съюзниците си от източния блок. Хората в самата БКП разбират, че е дошло време за промяна, която ще се случи малко по-късно – на 10 ноември.

Използваме повода да публикуваме спомени на Аляйдин Мехмедов, заместник на Зейнеп Ибрахимова в НДЗПЧ и един от главните организатори на протестите в Пристое, Климент и Каолиново, от които започват „майските събития“. Спомените на г-н Мехмедов излизат за пръв път:

Аз, Аляйдин Садъков Мехмедов започнах да са съпротивлявам срещу живковия режим в началото 80-те години.За това явно съм привлякъл вниманието на ДС и преди да започне кампанията за смяна на имената, ни събраха под формата на запас във военните поделения,за да ни контролират или да ни унищожат. Знам, че последната дума, която написах е много силна, но това е самата истина, защото аз и много от запасняците видяхме ямата, която беше изкопана край Сливница.

Повече информация

Френският приятел на българските опозиционери

17 април 2010

Интервю на Фреди Фосколо с френския журналист Жорж Дюпоа, не веднъж отразявал акции на български опозиционери на комунистическия режим:

-Г-н Жорж Дюпоа,  Вие сте специалист по въпросите на Латинска Америка, но през осемдесетте години оказали сте се един от най-активните защитници на българската кауза във френските медии. Как попаднахте в « българския казан » ?

Жорж Дюпоа (вляво) с Петър Бояджиев и д-р Николай Попов

По време на следването ми, слушах лекции по марксизъм-ленинизъм и винаги съм искал да надникна в приложната му страна. Събитията в Полша и признаването на Солидарност ме убедиха, че това ще има последици в цялата съветска империя и веднага разбрах, че тази идеология е в процес на крушение.

-Добре, но като разглеждам френския печат от онова време виждам, че Вие държите някакъв рекорд в отразяването на комунистическата действителност в България. Спомняте ли си защо това се случи ?

-Имах връзка с един българин емигрант – научен изследовател, който държеше много да ме запознае с един кръг български емигранти, между които се подвизавахте и Вие. Всъщност аз вече бях посещавал България преди, когато пишех за вестник « Фигаро ». Бях поканен да отразя откриването на самолетната линия Мюнхен-Атина със спиране в София и тъй като познавах вече гръцката столица реших да отдам повече внимание на българската. Попаднах точно в деня на празника в чест на свети Кирил и Методий. Направи ми впечатление, че не ги наричаха светии, а « братята ». Атмосферата беше приятна, хората – любезни, дори без никого да питам отскочих един уикенд до Черно море, където заварих една доста учудваща за мене приятна туристическа обстановка. Общо взето впечатленията ми бяха положителни.

Повече информация

Стефан Вълков: Българският народ не мълча 45 години

14 април 2010
На 15 март, 2010 г. Стефан Вълков, най-дълголежалият жив политически затворник в България, навърши 85 години. Както писахме, по този случай бе организирано тържество, на което присъстваха негови  съмишленици и приятели. Стефан Вълков произнесе слово, което предлагаме на нашите читатели:

Уважаеми госпожи и господа,

Ще чуете истини по-страшни от лъжата. Вярно е, че в България нямаше събития като унгарските през 1956 г., чехословашките от 1968 г., германският 17 юни 1953 г. или полската „Солидарност“. Но не забравяйте, че тези народи не изживяха погроми и кланета, каквито имаше в България през 1944 – 1948 г. и след това до 1989 г. Десетки концлагери и затвори, през които при нечовешки условия минаха около 180-200 хиляди български граждани. Чрез тях извергите на комунистическата власт всяваха ужас сред българското общество в течение на 45 години. Въпреки това българският народ не мълча. Той реагира чрез стотици организирани нелегални акции и конспирации, защото нямаше друг, легален начин на борба срещу комунистическата диктатура. Борбата срещу нея започна още през 1945 г.

Повече информация

Съпротивата на помаците срещу режима – от 1964 та до 1989 г.

29 март 2010

В интернет излязоха снимки от гражданския протест на населението на с.Корница срещу насилствената смяна на имената през 1973 год.

Кадрите са предоставени от жител на Корница, очевидец на събитията и пожелал анонимност.

Каква е историята на Корнишко-Брезнишките събития? Макар и повече от 20 години преди 1989 г., те слагат началото на един процес, който косвено ще доведе и до падане на режима.

Повече информация

Най-упоритият противник на режима

26 март 2010

Стефан Вълков

Днес в София бе отпразнуван 85-тия рожден ден на Стефан Вълков, 21 години политически затворник. В момента той е най-дълголежалият жив затворник от времето на комунизма в България, а може би и в Европа. Успелите да го „надминат“ по лежане – като Васил Узунов и Илия Минев, вече не са между живите. Впоследствие заедно с тях Вълков става един от основателите на НДЗПЧ, негов заместник-председател, а впоследствие и председател.

Нашият сайт се присъединява най-сърдечно към всички, които днес честитиха празника на Стефан Вълков. В случая ще разкажем само една единствена история от дългогодишния затворнически живот на бай Стефан, за да загатнем през какви неща са минали хората, за които пишем в този сайт. Разказът е лично от Стефан Вълков:

„Вкараха ме в карцера на Пазарджишкия затвор 53 срещу 54 г. в една страхотна зима. Докарват ме от Белене. Закараха ме направо в карцера. 14 дена трябваше да бъда на хляб и вода. Свалиха ми балтона и горната дреха – в най голяма зима. Карцерът е метър и половина дълбок и тесен колкото да си разтвориш ръцете. Имаше само една чугунена кофа за нужди, нищо друго. Издържам на глад, но на сън не може да се издържи. Чувстваш, че падаш. Започвах да се катеря по решетката, за да се ободря. Изкарах не 14, а 16 дена.

Повече информация

Интервю на свещеник Благой Топузлиев

25 март 2010

Текстът на интервюто – ТУК