Skip to content

Българската 1989-та

10 ноември 2009

Какво все пак се случи в България през 1989-та? Ако гледаме телевизия, то оттам задължително ще чуем бивш шеф на ДС да твърди, че „всичко е било контролирано от партията”. Скромни „дисиденти” ще му пригласят, все пак казвайки, че е имало някакъв „порив на интелигенцията”.

След като сме чули всичко това и след като знаем какво е да си шеф на ДС, чели сме досиетата на „дисидентите” и си спомняме лекинко политическия път на „опозицията” СДС, излиза, че 20-та годишнина от края на комунистическия тоталитаризъм наистина не е особен повод за радост. Оформя се масовата представа за „сценария”, в който БКП винаги е контролирала и ще контролира всичко, а промяна не е имало и няма да има. „Всички са маскари”. За това изглежда, че днес няма смисъл да си мърдаме пръста за каквото и да е. Това обяснява и защо докато цяла Европа празнува, в България падането на комунизма се отбелязва по-вяло и от деня на геодезиста.

Има една малка подробност. Думите на хората от телевизията не могат да обяснят няколко дребни факти от историята. Щом ДС е контролирала всичко и цялата работа е „сценарий”:

– Защо тогава на 16 януари 1988 г. 16 българи, повечето бивши политзатворници, основават Независимото дружество за защита правата на човека, първата независима организация в комунистическа България
– Защо това дружество става световно известно, а в негова защита говорят Норман Мейлър, Кърт Вонегът, Алан Гинсбърг, Радио „Свободна Европа”, Би Би Си и Дойче Веле, докато българите гледат първа програма.
– Защо това дружество има хиляди членове из цялата страна, които са гонени, бити, интернирани и екстрадирани
– Защо след като се появява дружеството, излизат и други независими организации, чиито членове също са репресирани
– Защо вездесъщата ДС позволява на Илия Минев, двадесет и шест (26) години политически затворник, да прави повече от два месеца гладна стачка и със стоицизма си да привлече стотици нови членове към дружеството
– Защо дружеството обединява както никога досега християни и мюсюлмани, тогава жертва на „възродителния” процес
– Защо дружеството подбужда „майските събития”, най-големите протести в историята на комунистическия режим в България, при които има убити, ранени и стотици екстрадирани, а държавата изпада в тотална международна криза

Изниква и още един незначителен въпрос. Защо за гореспоменатите неща днес почти не се говори? Защо вместо за тях слушаме за героичните опити през 89-та да се спре обгазяването на Русе? Споменатият Илия Минев дава някакъв отговор: „най-опасният враг на човека е отрицанието на всичко и всички“.

20 години след падането на комунизма, може би е време да се разчовъркат конспиративните теории и неотговорените въпроси. Този сайт ще се опита да направи тъкмо това.

Advertisements
10 Коментари leave one →
  1. 19 ноември 2009 7:17

    И още един въпрос, отговорът на който прави излишни много въпроси:
    Защо всичко това става в 1989-та година, а не в 1959-та, 69-та или поне 79-та?

    • bulgaria1989team permalink*
      19 ноември 2009 11:24

      Може би най-справедливият отговор е, че това се случва 88-89-та, защото най-сетне емиграцията се усеща, че трябва да дава глас на тези в България, а не сама да се опитва да вдига шум. България има своята съпротива по-рано – горянското движение, но за него никой не чува в Европа и то далеч не добива славата на унгарските или чешките примери. Още 88 г. обаче се оформя емигрантско крило във Франция, което сътрудничи активно с най-авторитетните европейски медии и така разгласява дейността на българските опозиционери. За това и се постига някакъв ефект.

      • Belomore permalink
        25 ноември 2009 16:13

        Грешен въпрос, подведен отговор.

        Случва се през 88-89, защото е било 88-89. Преди това не е можело и не е било реално да се очаква да се случи точно това, точно тук, точно така.
        Исторически материализъм 🙂

        Как си го представяте да се е случило точно в България през 59-та? Или през 69-та?
        Та тогава бай Илия си е бил чинно зад решетките, хората още са помнели какво значи лагер и са пазели вещите на безследно изчезналите си близки, по улиците не е имало телефони, от които да може Амбарев да звъни в чужбина, без да изчезне безследно след това, през границите не е имало излизане без риск за живота, а към света се е гледало единствено през маленкая форточка със северозападен изглед. През 80-те по чиновете пишеше AC DC и KISS, всички бяха гледали как Рамбо треби комунисти и т.н.
        Въобще – страхът е бил доста по-сковаващ преди и доста по-малък в края на 80-те, след появата на перестройката и т.н.
        Защо нямаше протести срещу насилствената смяна на имената през самата 85-та (протестите тръгнаха години по-късно), а имаше такива през 70 и незнам коя си в помашките села?

        И прочие, и прочие.

      • Belomore permalink
        25 ноември 2009 20:00

        Простете, изгледът на преждеспоменатата форточка е бил североизточен, а не както погрешно съм написал – северозападен 🙂

  2. Чефо permalink
    20 ноември 2009 13:47

    Една забележка: НДПЗЧ се е „породило“ на 16 януари 1988 г., а не на 16 януари 1989 г.
    http://www.omda.bg/arhiv/Goliamata%20promiana/Programa_na_NDZPCH.htm#_ftnref2
    http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/NDZPC.htm

    • bulgaria1989team permalink*
      20 ноември 2009 16:00

      Благодаря за забележката. Неточността вече е поправена.

  3. Въпрос permalink
    22 ноември 2009 11:23

    Защо след като няма конспирация, демокадците от СДС не позволиха на г-н Минев да говори пред събралата се тълпа в Южния парк?

    Защо след като няма сценарий, ръководните фигури в СДС – Иван Костов, Филип Димитров и Йордан Соколов бяха тези, под чието ръководство СДС се отказа от една от основните си задължения – да разсекрети досиетата през 1991 г.?

    И наистина, щом днес не ни управляват комунисти, защо никой не говори за хората като Илия Минев?

  4. bulgaria1989team permalink*
    23 ноември 2009 11:27

    Мисля, че добре разбирате, че нашата теза не е , че е нямало никакви сценарии, а че тези сценарии многократно са били нарушавани от съпротивата на хора като г-н Минев и другите описани в този сайт.

    Просто за падането на комунизма има няколко фактора, не е всичко сценарият на самата партия. Ние забравяме това и неглижираме ролята на съпротивата.

    Иначе сте прав, че тази съпротива по една или друга причина беше изместена след 10-ти от различните перестройчици и кариеристи, за да се стигне до събитията описани от вас.

  5. Виолета Радева permalink
    7 ноември 2012 21:25

    На 5 януари 2001 г. във в. „Демокрация“ – Форум КУЛТУРА писах:ЗАКЪСНЯЛОТО ПРИЗНАНИЕ. Ако някой се беше сетил да го награди с някакво отличие на нова, демократична България, преди да беше напуснал този свят на 6 януари 2000 г., ИЛИЯ МИНЕВ едва ли би се радвал да се нареди и една редичка с хора, които с оръжие в ръка са нахлузила върху врата на българския народ комунистическия хомот, които с таланта и словото си са утвърждавали прелестите на „социалистическия рай“, а са отричали и громили с цялата мощ на дарованието и на властовите си позиции в културата „гнилия буржоазен строй и упадъчното буржоазно изкуство“. Защото кой можеше да печата през изминалите мракобесни 45 години на пролетарска диктатура? Кой можеше да прави филми, да просперира в което и да е от изкуствата независимо от дарованието си? Може би има хора, които все още си спомнят, че това се позволяваше на верните на режима, на комунистите, дори и когато малко кривваха встрани от правата партийна линия. Почти съм убедена, че ако беше живо, Илия Минев не би приел награда, която го приобщава към партизани, ятаци и възпевачи на комунизма и марксленинските глупотевини. Защото какво се оказа – че еднакво заслужили за съвременна България , поела най-сетне пътя на евроатлантическите ценности, са както тези, които насаждаха тоталитаркомунизма и неговата идеология, така и тези, които с цената на живота си като Георги Марков се бориха срещу него. Аз не си спомням след 9 септември 1944 г.Георги Димитров да е наградил с най-високото отличие на страната например блестящия, световноизвестен траколог и археолог проф. Богдан Филов /ограбвайки неговото наследство, Людмила Живкова стана учЕнка/ или също световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, нито яркия карикатурист и журналист Райко Алексиев, нито слависта и специалист по българска възрожденска литература проф. Борис Йоцов, нито авторитетния литературен критик Йордан Бадев или директора на в. „Зора“ Данаил Крапчев. Тяхната награда беше кууршумът на червените екзекутори и зачеркването им от българската наука и култура. А може би бяха наградени писателката Фани Попова-Мутафова, художникът Александър Добринов, журналистът Стефан Танев, проф. Михаил Арнаудов? Тяхната награда пък бяха затворите и лагерите, после интерниранията.ИЛИЯ МИНЕВ не доживя високата награда. Отиде си преди една година забравен, в мизерия. Самото му съществуване за мнозина криеше неудобство, защото беше жив упрек към конюнктурщината и изгодната търговия с идеали и ценности. Това, че някъде в гр. Септември дишаше този непримирим антикомунист и борец срещу кървавата диктатура, беше мълчалив укор към самоокичилите се със заслуги в свалянето на режима „дисиденти“ като Жельо Желев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов, Христо Смоленов, Стефан Гайтанджиев и други подобни. На 83 години ИЛИЯ МИНЕВ затвори завинаги очи, изтикан от политическата сцена по груб, безпардонен начин от ченгетата. В най-новата история на България той остана един от малцината непрекършени от физическия и психическия терор на червените диктатори, които 27 години са го държали в затвора.ПЕРЕСТРОЙЧИЦИТЕ продължават да тръбят какви мъченици са били – партията майчица ги била прогонила от редовете си, защото искали да обновят социализма. С методическата помощ на Андрей Луканов те създаваха през 1988-1989 г. клубове за гласност и преустройство, екологични дружинки с ограничен и строго определен състав от ченгета, възстановяваха набързо с кадри на Държавна сигурност стари партии. Но изобщо не споменават, че първата антикомунистическа организация у нас в нова време е създаденото на 16 януари 1988 г. в гр. Септември, в дома на Илия Минев, Независимо дружество за защита правата на човека . Събранието е по инициатива и под председателството на дългогодишния затворникпна комунистическата власт и някогашен изтъкнат деец на Съюза на българските легиони. Управниците са слисани. Извънсценарната дейност трябва да бъде прекратена и властта не си поплюва. Някои от основателите са заставени да напуснат страната. На другите е направен обиск и са извзети всички документи на дружеството. В знак на протест и с искане да бъдат върнати архивите , ИЛИЯ МИНЕВ обявява гладна стачка. Властта не реагира. След две седмици обаче общественото мнение в чужбина дава знак, че се интересува от битката между властта и Илия Минев. На 50-тия ден той е без сили и постоянно на легло, но това не го поколебава в решението му. В навечерието на 58-ия ден смъртта се беше вече надвесила над крехкото старческо тяло, но духът на Илия Минев остана свободен и силен. Международният отзвук принуди комунистите да капитулират два дни по-късно и да върнат архива на дружеството. Но това ги амбицира на всяка цена да превземат организацията. Със задачата се справи Румен Воденичаров. Своята закалка роденият през 1917 г. в Саранево /дн. Септември/ Илия Минев получава в редовете на Съюза на българските национални легиони. Още като ученик той ясно определя пътя си и позицията си – срещу болшевизма и неговите слуги у нас, в защита на демокрацията и парламентаризма. Защото чисти комунистически измислици са, че Националните легиони и водачът им Иван Дочев са фашисти, които искат да потъпчат правата на гражданите чрез диктатура. Както знаем, диктатурата на „пролетариата“ е лозунг и дългогодишна кървава практика на самите комунисти. Националните легиони са били срещу преврата на 19 май 1934 г., извършен от същите републиканско-сърбофилски лица, направили преврата заедно с комунистите и на 9 септември 1944 година. Легионерите са, които се борят срещу потъпкването на парламентарния ред, срещу забраната на политическите партии и организации. В средата на 30-те години сред дейците на легиона от по-младата генерация изпъква наред с Васил Златаров от Ямбол, Владимир Абаджиев от Варна, Дянко Марков от Плевен, Венелин Шутилов от Видин, и Илия МИНЕВ. Още с идването на комунистите на власт завършилият през 1941 г. инженерна химия в Тулуза, Франция ИЛИЯ МИНЕВ е обявен за „народен враг“ и е ОСЪДЕН НА СМЪРТ. По-късно смъртната присъда е заменена с доживотна. Нищо не е в състояние обаче да го пречупи и той е един от малцината, неподписали декларация за сътрудничество с комунистическата власт. Как да допуснеш такъв човек в политиката по време на режисирания преход към демокрация?! Желевци, кюрановци и вагенщайновци му затварят устата още на първия митинг на 18 ноември 1989 г. в София и го изтласкват встрани, за да не накърни трогателното единство на партията с „дисидентите“. Нищо, че публично крещяха за правата на човека. А койъ, ако не ИЛИЯ МИНЕВ, е първият правозащитник в България? До международната конференция в Белград през 1977 г., състояла се две години след конференцията в Хелзинки, Илия Минев и Васил Златаров отправят петиция, че българското правителство не е изпълнило абсолютно нищо от споразуменията за защита на човешките права, макар в Хелзинки Тодор Живков да слага подписа си под документа. Вбесени, комунистите ги арестуват и осъждат на 4 години затвор. Признание за неизменната си антикомунистическа и отечественолюбива позиция ИЛИЯ МИНЕВ получава единствено в САЩ, където заедно със съпругата си гостува през февруари-март на Българския национален фронт. Той е почетен гост и главен говорител на събирането за националния ни празник в Ню Йорк. А тържества в негова чест са организирани в Бъфало, Лос Анжелос, Вашингтон, Чикаго, където е награден със златния орден на БНФ „За свободата на България“. Но истинското отличие за него е, че в паметта на потомците най-дългогодишният затворник в комунистическите душегубки ще остане като пример за последователност и непреклонност, за духовна сила и несломимост. Текст: Виолета Радева

Trackbacks

  1. От 10-ти до 10-ти « Българската 1989

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: