Skip to content

Хронология `89

Източник: Декомунизация, aвтор: Борислав Скочев

16 януари 1988
В дома на Илия Минев на ул. „Загоре“ № 16 в Септември 16 души създават Независимото дружество за защита правата на човека в България. За председател на НДЗПЧ е избран Илия Минев. Други от основателите са Григор Симов Божилов, Едуард Генов, Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви. Това е първата правозащитна, дисидентска организация в България и първата независима обществена организация след 1947. Създаването на Дружеството е предшествано от изпращането на открито писмо-апел до Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество във Виена на 19 декември 1986 и от предварителни разговори между някои от основателите през октомври – декември 1987. Дружеството основава дейността си върху Всеобщата декларация за правата на човека от 1948, заключителния акт на конференцията в Хелзинки и конституцията на България. Поставя си за основни задачи да наблюдава спазването на човешките права и свободи, да се обръща към властите при нарушаването им и да ангажира българското и световното обществено мнение с нарушенията. НДЗПЧ се обявява за спазването на правата на всяко национално или религиозно обособено малцинство; за защита на околната среда; против всяка форма на привилегии, освен за болни и социално слаби. В първите шест месеца от съществуването си Дружеството успява да изнесе на Запад случаи на нарушени човешки права, а Цеко Цеков и Димитър Томов привличат нови членове от турците, изселени в Михайловградско. След юни 1988 радио Свободна Европа все по-често провежда разговори по телефона с членове на НДЗПЧ, които дават публичност на нарушения на човешките права. Членовете на НДЗПЧ нарастват до 500 души. Насилствено преименувани български турци създават местни организации на НДЗПЧ и са в основата на масовите гладни стачки и демонстрации през май 1989. Членове на НДЗПЧ създават и други правозащитни организации. Опитите на НДЗПЧ да получи юридическа регистрация са блокирани с осуетяване на събранията, с неправомерно изземане на документите за регистрация и със създаване на бюрократични пречки. Тъй като членовете на НДЗПЧ са открити противници на комунистическия режим, бивши политически затворници, които нямат обществената известност на интелектуалците от Клуба за гласност и преустройство или Комитета за защита на Русе, репресиите на властта спрямо тях са по-сурови и директни – многомесечни арести, интерниране, експулсиране. От април 1988 до ноември 1989 голяма част от основателите на НДЗПЧ са експулсирани от България.

28-29 януари 1988
Национална партийна конференция на БКП. Тодор Живков говори за разделяне на постовете на генералния секретар на ЦК на БКП и на председателя на Държавния съвет и за легализиране на независимите групи и общности, „ако отхвърлят анархията, хаоса и демагогията“.

3-4 февруари 1988
Посещение на заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед. Разговори с Живков и външния министър Младенов за двустранните отношения и човешките права.

10 февруари 1988
В Русе над 2000 души демонстрират срещу обгазяването на града от химическия комбинат в Гюргево.

11-12 февруари 1988

Вестниците „Литературен фронт“ и „Народна култура“ публикуват статии за обгазяването на Русе от химическия комбинат в Гюргево.

18 февруари 1988
Доклад на Комисията за човешките права на ООН обвинява България в преследване на мюсюлманската религия.

23 февруари 1988
В условия на засилено външно внимание към насилствената асимилация и все по-голяма външнополитическа изолация България се отказва от политиката си да не преговаря с Турция. Външният министър Петър Младенов и турският външен министър Месут Йълмаз подписват протокол за „добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество“ и за създаването на двустранни групи за разрешаване на въпросите с търговията, транспорта, комуникациите и културата, както и „хуманитарни въпроси“ – проблемите с турското малцинство. Две последващи срещи в София и Анкара не дават резултати.

26 февруари 1988
За съветски посланик на мястото на Леонид Иванович Греков (1983-1988) е назначен генералът от КГБ Виктор Шарапов – доверено лице и близък помощник на Юрий Андропов, подготвял срещите му с ръководителите на социалистическите страни като генерален секретар на КПСС. Шарапов остава като помощник и на Черненко и Горбачов. Предполага се, че има важно участие в свалянето на Живков и в подкрепата на перестроечната опозиция.

8 март 1988
В Дома на киното в София, след прожекцията на спрения от властите документален филм на Юри Жиров „Дишай“ за обгазяването на Русе, е основан Обществен комитет за екологична защита на Русе. Записват се 360 души, за председател е избран Георги Мишев. От 33-ма членове на Управителния съвет 20 са членове на БКП, включително активни борци, членове на ЦК на БКП и народни представители. На 11 и 14 март учредителите са привиквани в ЦК на БКП, за да бъдат принудени да се откажат от дейността си. Георги Мишев, Христо Смоленов и Соня Бакиш (жена на председателя на Народното събрание Станко Тодоров) са изключени от компартията. До партийните организации по места за обсъждане и гласуване срещу Комитета е разпратена справка, в която Комитетът е обвинен, че „с демагогията си е послужил на интересите на западни централи“. В рамките на броени седмици Русенският комитет е разбит от Политбюро и Държавна сигурност и не успява да осъществи дейност.

началото на март 1988
В дома на Екатерина Маркова в София Цеко Цеков, Божидар Статев, Христо Сватовски и Е. Маркова съставят учредителния протокол на НДЗПЧ и на следващия ден го изпращат до западни организации чрез холандското посолство и до Държавния съвет.

12 март 1988
Пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“. Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. Според Живков преименуването не е дало желания резултат: „Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда.“

22-23 март 1988
В Аман на среща на министрите на външните работи на страните от организацията Ислямска конференция турският външен министър Месут Йълмаз говори за третирането на турското малцинство в България. Абдулла Омар Насеф от Саудитска Арабия, който през юни 1987 е в България начело на тричленна делегация, за да разследва ситуацията с турското малцинство по поръка на Ислямска конференция, разпространява доклад за „политиката на насилствена асимилация, предприета от българското правителство, която нарушава личния живот, свободата и естествените права на турското население.“

28-30 март 1988
Среща на министрите на външните работи на Варшавския договор в София. Среща на съветския външен министър Едуард Шевернадзе с Тодор Живков.

13 април 1988

Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов се завръща от необявена предварително визита в Съветския съюз.

17 април 1988
От България са експулсирани членовете на НДЗПЧ Божидар и Минка Статеви.

25 април 1988
Върховният съд осъжда на смърт тримата турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 и 1985. Четирима други са осъдени на различни срокове затвор. След 4 месеца присъдите са изпълнени. Съмненията за вината им, както и за ролята на Държавна сигурност, остават.

април 1988
Независимото дружество за защита правата на човека в България изпраща до Държавния съвет, Народното събрание, Министерството на правосъдието и софийските медии учредителния протокол на дружеството и молба за регистрацията му. Илия Минев апелира за освобождаването на политическите затворници. Регистрацията е отказана.

1 май 1988
В съответствие с решението на партийния пленум от юли 1987 за първи път официален празник не е честван с манифестации.

5 май 1988
Решение на Политбюро за превръщане на екологията в „национален приоритет“ и за създаване на нова екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт.

3 юни 1988
В София е създаден казионен Комитет по правата на човека с председател висшия партиен функционер Константин Теллалов.

6 юни 1988
Държавна сигурност арестува Едуард Генов, един от създателите на НДЗПЧ, и го отвежда за принудително заселване за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и успява да организира работниците за протест за по-добри условия на труд и да привлече някои от местните жители за членове на НДЗПЧ. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на ДС, членове на НДЗПЧ, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене. ДС конфискува документите на дружеството, намерени в тях.

7 юни 1988
От космодрума „Байконур“ е изстрелян космическият кораб „Союз ТМ5“ с екипаж Виктор Савиних, Анатолий Соловьов и българския космонавт Александър Александров. На 9 юни корабът се скачва с космическата орбитална станция „Мир“. Осъществени са 51 научни експеримента и на 17 юни космическият кораб се приземява в Северен Казахстан. Изпращането на втори български космонавт е прецедент за социалистическите страни и става по лично настояване на Добри Джуров и срещу производството на специални уреди по научен проект „Шипка“ на стойност 14 милиона долара, които остават собственост на съветската страна. От кандидатствалите 300 души са избрани 10, от които съветските лекари избират четирима. Изборът на двама от тях е направен от политическа комисия начело с министъра на отбраната и член на Политбюро ген. Добри Джуров.

23 юни 1988
Съветският посланик Виктор Шарапов дава пресконференция за български журналисти за хода на перестройката в Съветския съюз и за предстоящата XIX Всесъюзна партийна конференция, която ще обяви началото на политическата реформа на СССР като прехвърля властови пълномощия от партийните структури към Съветите.

15 юли 1988
Делегация, водена от Тодор Живков, в която влизат министър-председателят Георги Атанасов, министърът на народната отбрана Добри Джуров, външният министър Петър Младенов и секретарят на ЦК на БКП Димитър Станишев, участва в заседанието на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор във Варшава.

2 август 1988
Самолетна катастрофа на софийското летище. Летището е затворено за полети заради предстоящото излитане на ТУ-154 с Тодор Живков на борда. Излитането на самолета на Живков се забавя и въздушният диспечер позволява на пътнически самолет Як-40 на БГА „Балкан“ да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането. В бързината екипажът допуска грешка, самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата, разбива се в бетонираното корито на река Искър и избухва в пламъци. Загиват 28 от 37-те души на борда на самолета, в това число секретарят в съветското консулство във Варна Юрий Черьомин, който пренася дипломатическа поща.

началото на септември 1988
Бюстът на Леонид Брежнев в градинката пред Софийския университет е демонтиран дискретно.

20 септември 1988
В София се провежда конференция на Интерпарламентарния съюз. Американската делегация по своя инициатива се среща и разговаря с Илия Минев. На въпрос за перспективите пред перестройката Илия Минев споделя мнението си, че който и да управлява в Русия, както и да се либерализира режимът, управлението винаги ще бъде в същността си имперско и шовинистично. Илия Минев отказва предложението да замине за САЩ и моли единствено за въздействие върху българската политика, за да бъде предпазена България от духовна асимилация от руснаците. На 3 ноември 1988 конгресменът Клод Пепър, инициатор на срещата, изпраща писмо до Тодор Живков, в което настоява съгласно ангажиментите на България по заключителния акт от Хелзинки Илия Минев и неговите съмишленици да не бъдат преследвани заради своята правозащитна дейност.

13 октомври 1988
Едуард Генов е доведен от с. Михалково в София. Даден му е срок до 18 октомври да напусне България. Държавна сигурност подготвя паспортите за него и семейството му и билетите за влака за Западна Европа. Той, жена му и двете му деца са натоварени на влака за Виена и конвоирани до Калотина.

19 октомври 1988
ДС осуетява уредена за 15 и 30 часа в резиденцията на американския посланик среща на петима членове на НДЗПЧ със заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед: Илия Минев е под домашен арест в Септември, Димитър Томов е арестуван в Михайловград, Екатерина Маркова, Христо Сватовски и Павел Стефанов са арестувани в София. Арестуваните са освободени след като приключва посещението на Уайтхед в България.

19 октомври 1988
Във Велико Търново след четири литийни шествия по улиците на града (на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври) православни християни от Исихастко дружество „Синове на светлината“ и Православно движение „Единство за християните“ създават Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Исканията на Комитета са да се даде право за религиозна просвета и възпитание на учащите се; медиите да отразяват ритуалите на Църквата; да се издаде Библията в масов тираж; да се даде право на изповеданията да извършват милосърдна дейност; да няма държавна намеса в църквата; Рождество Христово и Великден да станат официални празници; да се даде свобода на религиозните ритуали, погребения, шествия и проповеди извън храма; да се възстановят древните храмове и да се построят нови храмове и параклиси в новите квартали на градовете, болниците, казармите, затворите, край магистралите, на граничните пунктове; да се върнат имотите на Църквата; да се върне Дворецът на пионерите на Духовната семинария; да се осигури алтернативна военна служба; духовното образование да получи равен статут със светското и Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет; да имат право на пенсиониране монасите и монахините; да се премахне ергенският данък за монасите; да се премахне чл. 176, който заплашва със затвор свещеник, извършил венчавка без предварително сключен граждански брак; енорийските свещеници да се избират. Създатели на Комитета са отец Христофор Събев – председател, Петър Кънев Петров – секретар, Петър Пенков, Васил Цветков, Стилиян Николов, Надежда Илиева, Дечка Трифонова. Отец Благой Топузлиев, който е експулсиран от България през март 1989, става говорител на Комитета в чужбина.

3 ноември 1988
в 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. В ръководството на Клуба са избрани предимно комунисти, активни борци против фашизма и капитализма и висша партийна номенклатура, които да предпазят от репресии. Официално обявените инициатори са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин – всички те комунисти, повечето активни борци срещу фашизма и капитализма. За председатели, които ще се сменят на ротационен принцип, са избрани Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация на клуба е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

8 ноември 1988
Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България изпраща до Михаил Горбачов поздравителна телеграма по случай „годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция“ с пожелания за „по-нататъшни успехи в борбата за гласност, демокрация и цялостно преустройство на обществото“, с която съобщава за своето създаване и търси подкрепа от съветското ръководство.

9 ноември 1988
БТА заявява, че властите не са получавали искане за регистрация на Независимото дружество за защита правата на човека и че не е известно дали такава организация съществува. БТА отрича, че двама от ръководните членове на Дружеството – Едуард Генов и Иван Янков, са били експулсирани от България – те са „напуснали страната по своя воля, след като са им били издадени паспорти“. Според агенцията други трима – Григор Симов, Екатерина Маркова и Христо Сватовски, също са получили паспорти и са свободни да напуснат България.

10 ноември 1988
Двама членове на Независимото дружество за защита правата на човека – Екатерина Маркова, учител, и Христо Сватовски, психиатър, пристигат във Виена, след като са експулсирани от България. Друг експулсиран член на НДЗПЧБ – Григор Симов Божилов, е върнат обратно в Унгария от австрийската гранична полиция.

11 ноември 1988
На конференцията във Виена председателят на американската Комисия за сигурност и сътрудничество в Европа Стени Хойер критикува нарушаването на човешките права в България и обявява, че правозащитници са арестувани и експулсирани от страната. В отговора си българският представител Любен Петров заявява, че посолството на САЩ в София подкрепя фашистки и антисемитски групи.

11 ноември 1988
НДЗПЧ внася в Пазарджишкия районен съд допълнителен учредителен протокол, нужен за регистрацията на дружеството, тъй като в предишния фигурират като учредители вече експулсираните от България Едуард Генов и Божидар и Минка Статеви.

13 ноември 1988
Създадена е Демократичната лига за защита на правата на човека. Сабри Искендер, който е излязъл от старозагорския затвор, се свързва с Али Орманлъ, с когото е бил в концлагера Белене, и с Мустафа Юмер и тримата основават организацията. Основаването става във Врачанско, където в селата Каменно поле, Кунино и Драшан са интернирани тримата след концлагера и затвора. Мустафа Юмер е избран за председател, тъй като е завършил философия в Софийския университет, а Искендер и Орманлъ за секретари на организацията. През декември 1988 програмата на Демократичната лига е изпратена по пощата на Тодор Живков, Станко Тодоров, главния прокурор, на вестниците „Работническо дело“ и „Земеделско знаме“. Малолетният син на Искендер, Хюсеин, я предава в английското консулство и е прочетена по радио „Свободна Европа“. Целта на организацията е връщане на майчините имена; защита на човешките права в България; борба срещу асимилацията на мюсюлманските малцинства и срещу забраната на ислямските практики и традици; възстановяване на демократичните принципи в обществения живот. Организаторите смятат да постигнат това с легална борба с мирни средства и убеждават турците да не прибягват до насилствени действия и саботажи. До май 1989 в организацията членуват неколкостотин (по други сведения над 3 000) души, предимно турци, в множество региони на страната не само с компактно турско население. Местните ръководители се избират между лежалите в Белене добре образовани турци. В началото на май 1989 тримата лидери на Демократичната лига са експулсирани в Турция, но ръководството се поема от предварително определени хора. Председател става инж. Хюсеин Нух, бивш кмет на Ябланово. През май и юни 1989 след протестите в Североизточна България много от членовете на организацията са прогонени от страната.

17 ноември 1988
В апел до Европейския парламент в Страсбург Едуард Генов призовава западноевропейските страни да не си сътрудничат с източноевропейските комунистически държави, ако те не са еволюирали към демокрация и плурализъм.

21-23 ноември 1988
Посещение на западногерманския президент Рихард фон Вайцзекер и външния министър Ханс-Дитрих Геншер в България. Среща на фон Вайцзекер с група интелектуалци, в това число Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев.

9 декември 1988
От Москва се завръща делегация на МВР, водена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.

10 декември 1988
Секретарят на Независимото дружество за защита на правата на човека в България Цеко Кръстев Цеков е експулсиран от страната. Пристига във Виена на 11 декември.

14 декември 1988
Пленум на ЦК на БКП извършва кадрови промени в ръководството на компартията. Димитър Стоянов (сменен като министър на вътрешните работи от Георги Танев) и Иван Панев стават членове на Политбюро, Стоян Овчаров и Петко Данчев – кандидат-членове на Политбюро. Като член на Политбюро е освободен Огнян Дойнов, като кандидат-член – Стоян Марков. Чудомир Александров, който по-рано е изваден от състава на Политбюро, и Стоян Михайлов, освободен като секретар на ЦК, са извадени и от състава на ЦК на БКП.

15 декември 1988
Илия Минев е незаконно задържан на улицата, натикан в кола и отведен в Столично управление на МВР, където са му отнети документите за регистрацията на НДЗПЧ.

16 декември 1988

По време на заседание на Управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са арестувани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск, конфискувани са материали на клуба и пишещата машина на Евгения Иванова. След 5 часа арестуваните са освободени с предупреждението, че ще бъдат подведени по чл. 273. В края на декември част от членовете на Клуба са изключени от БКП, основателят на Клуба полк. Борис Спасов, ротационният председател Мария Бойкикева и Копринка Червенкова освен партийното изключване са уволнени от работа. Започва дискредитиране на Клуба и членовете му чрез партийните информации за служебно ползване и слуховете, разпространявани от Държавна сигурност.

23 декември 1988
Българските власти прекратяват заглушаването на предаванията за България на Радио Свободна Европа.

25 декември 1988
Независимото дружество за защита на правата на човека в България прави опит да проведе събрание във вилата на Екатерина Маркова в с. Полянци край Ихтиман. На срещата се явяват Илия Минев, Екатерина Маркова, Павел Стефанов, Петър Манолов, Левент и Сузана Узунови от с. Климент, Шуменско, Стефан Вълков от Асеновград, Орлин Пандуров, Симеон Антонов Манов, свещеник в Батошевския манастир, и Борис Георгиев Лъхчиев от Хасково. На гарата в Ихтиман членовете на НДЗПЧ са посрещнати от служители на Шесто управление-ДС, СОУ и СГУ на МВР и след сблъсък са върнати по градовете им. Същия ден в 19 часа в дома на Екатерина Маркова в София се събират Илия Минев, Григор Симов, Павел Стефанов, Димитър Томов, Цветан Златанов, Стефан Савовски, Сузана и Левент Узунови. Избрано е ръководство на Дружеството: председател – Илия Минев, секретар – Петър Манолов, говорител – Димитър Томов, координатор – Григор Симов. Пълномощници в чужбина – експулсираните Едуард Генов и Минка Статева, за Софийска област – Екатерина Маркова и Павел Стефанов, за Варненска област – Сузана и Левент Узунови, за Михайловградска област – Цветан Златанов, за Хасковска област – Борис Лъхчиев.

25 декември 1988
По време на учредително събрание на Народен съюз за гражданска инициатива – Оборище във вилата на Любен Иванов Маринов край Русе Шесто управление на ДС съвместно с ГСУ на МВР и окръжния прокурор арестува Любомир Собаджиев, Любен Маринов, Стефан Нефедов, Димитър Ангелов и Иван Цонев Иванов от Русе и Румен Цанков Димитров от Лом. Иззети са учредителен протокол и програма на съюза и молба за регистриране до Районния съд в Русе. Любомир Собаджиев категорично заявява, че съюзът ще бъде създаден до края на годината въпреки отказа на властите да го регистрират. Шесто управление на ДС набелязва мерки за компрометиране на Илия Минев и за издаване на паспорти на Любомир Собаджиев и Екатерина Маркова, за да напуснат страната.

28 декември 1988
Трима холандски и един белгийски гражданин са арестувани в Бостън по подозрение в конспирация за предаване на американско секретно високотехнологично компютърно и лазерно оборудване на България.

края на декември 1988
В ЦК на БКП и Общинския комитет на БКП – София се обсъждат информациите на Шесто управление на ДС за контактите на Едуард Генов и Илия Минев с Клуба за гласност и преустройство. Партийното ръководство е разтревожено, че интелектуалците от Клуба могат да се обединят с антикомунистите от НДЗПЧ. Обсъжда се как да бъде отстранен Илия Минев от председателския пост на НДЗПЧ. Секретариатът на ЦК на БКП и Шесто управление – ДС набелязват мерки срещу Клуба за гласност и преустройство: прокуратурата, Комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите в НС и Комитетът по правата на човека да изискват разпускането на Клуба въз основа на незаконосъобразността на учредяването му; активни мероприятия за разединяване, изолиране, компрометиране на ръководството на Клуба, подкупване на някои от членовете му с назначения; създаване на казионни дискусионни клубове за преустройството, които да изземат инициативата; изобличаване на „антисоциалната и антибългарската дейност на екстремистите“; създаване на социално-битови и други затруднения на най-непримиримите активисти, за да бъде ограничена активността им; разширяване на агентурните позиции в обкръжението на активистите за въздействие за отказ от конфронтация с властите; ограничаване на възможността за контакти с чуждите радиостанции, журналисти и с емигранти.

януари 1989
Етнически турци създават Дружество за подкрепа на Виена’89. Целите му са мониторинг върху спазването от България на виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, защита на гражданските права и противопоставяне на асимилаторската кампания. Водачи на Дружеството са Авни Алиев Велиев и Исмет Емрулахов от Джебел. И двамата са експулсирани от България през май 1989.

9 януари 1989
Държавният съвет издава Указ 56 за стопанската дейност. Той заменя Указ 535, въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с чуждестранно участие. Указът определя условията на дейност на фирмите до 1996.

10 януари 1989
Членове на НДЗПЧ се срещат в дома на Екатерина Маркова в София с две журналистки, пристигнали за посещението на президента Митеран – Силви Кофман от „Монд“ и Вероник Соле от „Либерасион“.

11 януари 1989
За „разпространяване на антиправителствени слухове“ са арестувани членовете на Независимото дружество за защита на правата на човека в България Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, отец Благой Топузлиев. Арестите стават малко преди среща в дома на Петър Манолов в Пловдив. Конфискувани са документи на дружеството и личния архив на Петър Манолов. На Илия Минев е нанесен побой и е отведен в дома му в Септември. В Русе е арестуван Любомир Собаджиев, също член на НДЗПЧ.

11 януари 1989
Петър Манолов обявява безсрочна гладна стачка до връщането на ръкописите му и документите на НДЗПЧ. На 12 януари към стачката се присъединява Илия Минев.

13 януари 1989
Вестник „Труд“ публикува статия с обвинения срещу Независимото дружество за защита на правата на човека в България и персонално срещу Петър Манолов и Илия Минев.

15 януари 1989
След френски дипломатически протест арестуваните на 11 януари
членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България са освободени и поставени под домашен арест.

17 януари 1989
На заключителната сесия на конференцията във Виена турският външен министър Месут Йълмаз критикува третирането на турското малцинство от българските власти и заявява, че споразумението между двете правителства от февруари 1988 е останало безплодно. В отговор българският външен министър Петър Младенов обвинява Анкара в „миниране на диалога и дискредитиране на общоевропейския процес“.

18 януари 1989
Започва посещение на френския президент Франсоа Митеран в България. Митеран призовава за спазване на човешките права. Постигнато е споразумение за нов френски заем от 700 млн. франка.

19 януари 1989
В посолството на Република Франция в София френският президент Митеран се среща с 12 български интелектуалци: Блага Димитрова, Жельо Желев, Радой Ралин, акад. Алексей Шелудко, Копринка Червенкова и Николай Василев от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и посочените от Политбюро Ивайло Петров, Йордан Радичков, Стефан Продев, Светлин Русев, Барух Шамлиев и Анжел Вагенщайн. Българските власти отхвърлят искането на френския културен аташе за среща на Митеран с Илия Минев. Президентът Митеран връчва на Тодор Живков Ордена на почетния легион.

19 януари 1989
Европейският парламент приема резолюция, предложена от френския евродепутат Alfred Coste-Floret, осъждаща ареста на членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България на 11 януари.

19 януари 1989
В. „Работническо дело“ публикува статия против отец Благой Топузлиев от НДЗПЧ, която го рисува като „нравствено пропаднал и озлобен човек“.

20 януари 1989
Международната хелзинкска федерация протестира срещу ареста на Любомир Собаджиев и Сабри Хандиев, членове на Независимото дружество за защита на правата на човека от Русе, и поставянето под домашен арест на други 10 членове на НДЗПЧ.

25 януари 1989
27 интелектуалци – членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, изпращат писмо до държавните власти с призив да бъдат върнати ръкописите на Петър Манолов. Призивът е прочетен от Блага Димитрова на 1 февруари по Радио Свободна Европа. На 3 февруари се присъединяват и други, не всички от Клуба.

3 февруари 1989

Комитетът за защита на журналистите, базиран в Ню Йорк, и американският ПЕН център изпращат до Тодор Живков апели в подкрепа на Петър Манолов. Апелът на ПЕН клуба е подписан от Норман Мейлър, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън и Кърт Вонегът.

3 февруари 1989
От България са експулсирани членовете на Независимото дружество за защита на човешките права в България Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки, представители на дружеството за Варненска област.

6 февруари 1989
Среща в Съюза на писателите с генерал Коцалиев, началник на Главно следствено управление, за иззетите ръкописи на Петър Манолов. На срещата присъстват Иван Радоев, Блага Димитрова, Георги Мишев, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Невена Стефанова, Михаил Величков, Желю Желев.

7 февруари 1989
Партийният всекидневник „Работническо дело“ публикува пространна статия срещу Независимото дружество за защита на правата на човека в България, като го нарича „терористична група“, ръководена от фашисти, и обвинява западните медии, че подкрепят организацията. Илия Минев, според вестника „самообявил се за председател на несъществуващото дружество“, е обрисуван като фашист. Публикувана е подборка от стихове на Петър Манолов, която трябва да го представи като декрадирал и вулгарен човек. Статията е препечатана на следващия ден от всички национални вестници. Започват открити партийни събрания в предприятията със задължителното присъствие на безпартийните служители и работници, на които се чете статията в „Работническо дело“ и се гласуват декларации срещу НДЗПЧБ и Петър Манолов. Протест срещу публикацията в „Работническо дело“ е написан от Едвин Сугарев, Владимир Левчев и Александър Кьосев, подписан от около 30 интелектуалци и внесен в редакцията на вестника.

7 февруари 1989
Група американски издатели и литературни агенти изпращат телеграма до Тодор Живков, с която протестират срещу преследването на Петър Манолов.

8 февруари 1989
В Пловдив е учреден Независимият профсъюз „Подкрепа“. Учредители са Петър Манолов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, Николай Колев-Босия, Цветан Златанов, Диана и Димитър Бояджиеви, Димитър Тренчев, Христо Генев, Огнян Велчев, Кояна Иванова, Николай Маджев. За председател е избран Константин Тренчев, за секретар – Огнян Велчев.

9 февруари 1989
Американският комитет за сигурност и сътрудничество в Европа връчва протест в българското посолство във Вашингтон срещу преследването на Илия Минев и Петър Манолов.

9 февруари 1989
Вестник „Литературен фронт“ напада Блага Димитрова за това, че е оповестила по радио Свободна Европа апел в подкрепа на Петър Манолов.

10 февруари 1989
Френският клон на Международния ПЕН клуб изпраща писмо до българското посолство в Париж с протест срещу преследването на Петър Манолов.

10 февруари 1989
Четирима членове на разтурения през август 1947 БЗНС „Никола Петков“ – Никодим Попов, д-р Сиво Чапаров, Михаил Михайлов (Пожаревски) и Железан Райков, изпращат искане до министър-председателя Георги Атанасов за реабилитация на Никола Петков.

11 февруари 1989
Властите връщат личния архив на Петър Манолов и той прекратява гладната си стачка.

13 февруари 1989
В. „Труд“ публикува статия срещу Илия Минев, в която го представя като „пропагандатор на фашистката идеология и тероризма срещу евреите и прогресивните сили и водач на фашистки банди“. „Отечествен фронт“ в статията „Досиета с кафяв цвят“ цитира „свидетелства“ на местни комунисти за „фашистката дейност“ на Илия Минев от процеса срещу т.нар. Първи легионерски център през 1946.

14 февруари 1989
Независимият профсъюз „Подкрепа“ обявява по Радио Свободна Европа апела си към чехословашките власти да освободят от затвора Вацлав Хавел.

20 февруари 1989
Италианските медии обвиняват българина Иван Симеонов, че е бил важно звено в ръководена от КГБ шпионска мрежа в Триест и Ла Специя за придобиване на секретна информация за високи технологии с военно предназначение.

22 февруари 1989
Нов доклад на Амнести интернешънъл за нарушенията на човешките права в България.

24 февруари 1989
Органът на казионните профсъюзи в. „Труд“ публикува статия срещу независимия профсъюз „Подкрепа“, съдържаща и интервюта с негови учредители.

25 февруари 1989
Започва регистрацията на фирмите по Указ 56.

февруари – март 1989
Конгреси на творческите и научните съюзи с критика и искания в духа на преустройството.

9 март 1989
На среща на Социалистическия интернационал във Виена неговият президент Вили Бранд осъжда преследването на защитници на човешките права в България и призовава за освобождаването от затвора на юриста Янко Янков.

март 1989
Засилва се ненасилствената съпротива на турците в България. Те започват открито да нарушават забраната да се говори на турски на публични места, а жените отново обличат традиционното си облекло. С отворени писма до прокуратурата и партийния орган „Работническо дело“ настояват за връщане на имената.

9 март 1989
Около 22 часа близо до Орлов мост в София фотографът Симон Варсано е прострелян в краката от милиционери, докато пише със спрей лозунги срещу властта.

9 март 1989
Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности внася документи за юридическа регистрация. Окръжният съд във Велико Търново отказва регистрация на 22 март 1989. Комитетът подава жалба до Върховния съд.

11 март 1989
От България е експулсиран отец Благой Топузлиев от Независимото дружество за защита на правата на човека.

15 март 1989
Тодор Кавалджиев апелира по радио Свободна Европа към министър-председателя Георги Атанасов за реабилитация на Никола Петков, за премахване на закона за разтурване на БЗНС „Никола Петков“ и за реабилитиране на съдените по този закон.

17 март 1989
Председателят на Независимото дружество за защита правата на човека в България Илия Минев прекратява гладната стачка, която е започнал на 12 януари, след като получава отговор от главния прокурор на своя протест за действията на МВР спрямо членовете на НДЗПЧ. Въпреки че главният прокурор определя действията на МВР като законосъобразни, самият официален отговор е значителен пробив в практиката на властта да игнорира апелациите на независимите групи и своего рода признаване на НДЗПЧ. След 62 дни гладна стачка Илия Минев тежи 38 килограма.

16 март 1989
Организацията Ислямска конференция приключва срещата си в Риад с комюнике, което призовава България да прекрати насилието над етническото турско малцинство и да спазва международните си задължения по спазването на религиозните и малцинствените права.

17 март 1989
С обвинения в тунеядство и създаване на социално напрежение в страната съдът в Стара Загора осъжда Николай Колев – Босия, поет, член на НДЗПЧ и на независимия профсъюз „Подкрепа“, на 18 месеца интерниране в Бобовдол. Босия е отведен незабавно в Бобов дол. На 20 март обявява гладна стачка.

19 март 1989
Двама от основателите на Независимия профсъюз „Подкрепа“ – Димитър и Диана Бояджиеви, са експулсирани от България.

28 март 1989
Светият Синод призовава властите да не регистрират Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.

31 март 1989
Американските издания „Форбс“, „Ню Йорк Трибюн“, „Нюздей“ и „Вашингтон Таймс“ изнасят данни от съвместна операция на Американската агенция за борба с наркотиците (DEA) и швейцарските служби срещу турски перачи на пари, които са действали в София. Разследването уличава България в пране на 2 милиарда долара годишно на турски търговци на хероин и печалба от 10 милиона долара годишно за тази услуга. Според разследването, в България продължава производството на наркотични вещества, а държавната помощ в прането на пари е извършвана от фирмата „Глобус“, определена от изданията като наследник на Кинтекс. „Форбс“ назовава и швейцарските банки, улеснили прането на пари, както и че в България освен „Глобус“ са замесени митниците и БГА Балкан. Обвиненията предизвикват бърза реакция от българска страна и са веднага отречени от пресаташето на българското посолство във Вашингтон, на следващия ден от външния министър Петър Младенов, а на 4 април от БТА.

април 1989
Първите гладни стачки на преименувани турци в селата Климент, Шуменско, и Таслаково, Силистренско.

април 1989
Издадени са първите самиздатски списания – „Мост“ на Едвин Сугарев и „Глас“ на Владимир Левчев. От всяко списание двамата размножават в импровизирана фотолаборатория в дома на Левчев по 60 екземпляра на документна фотохартия. Част от тиража е разпространен по адресите на софийски интелектуалци, а друга част Сугарев и Левчев раздават пред СБП по време на Априлската литературна дискусия. Вторите броеве на списанията излизат през лятото, а трети/четвърти брой – през септември. След излизането на вторите броеве държавното предприятие „Разпространение на печата“ налага на двамата глоба от по 500 лева за неразрешено разпространение на печатно издание, която те обжалват в съда. Владимир Левчев е уволнен от издателство „Народна култура“, върху директора на Института за литература при БАН Тончо Жечев е оказан натиск да уволни Едвин Сугарев, но Тончо Жечев отказва. Тормоз е оказван и върху съпругата на Едвин Сугарев, която също работи в Института по литература, върху колеги, разпространявали списанието, уволнена е тяхна приятелка, работеща с ксерокс и размножила вторите броеве. На списанията сътрудничат Константин Павлов, Блага Димитрова, Александър Кьосев, Ани Илков, Румен Леонидов, Николай Колев – Босия.

4 април 1989
Разговори на Тодор Живков с патриарх Максим.

7 април 1989
Стефан Чолаков и Румен Цанков, които са арестувани в края на 1988 след опит да основат Партия на Зелената маса, получават паспорти и им е наредено да напуснат страната.

7 април 1989
Говорител на Държавния департамент на САЩ потвърждава твърденията в американски издания, че служители в една българска търговска фирма са участвали в международна операция на пране на пари от наркотици, но добавя, че няма доказателства за участие на високопоставени български държавни служители, че България е наложила ограничения на Кинтекс и че българското държавно участие в прането на пари от наркотици е било спорадично явление от началото на 1980-те.

11 април 1989
Създадено е Независимото сдружение „Екогласност“.

12 април 1989
Базираното във Франкфурт Международно общество за човешки права издава прессъобщение по случая с писателя Николай Колев – Босия, който в нарушение на съдебните процедури е интерниран в Бобовдол през март с обвинение в „паразитизъм“. Организацията съобщава, че Босия, който е на принудителна работа във въгледобивна мина, е започнал протестна гладна стачка на 20 март.

13 април 1989
„Екогласност“ подава документи за регистрация. На 23 юни 1989 Софийски градски съд отказва регистрацията. „Екогласност“ подава жалба срещу решението.

14 април 1989
Константин Тренчев, отец Христофор Събев, Любомир Собаджиев, Стефан Комитов и Петър Манолов започват гладна стачка в подкрепа на Николай Колев – Босия. Предвидено е тази да е първата от серия гладни стачки, като в следващите настояват да се включат много етнически турци.

15 април 1989
Членове на Независимото дружество за защита правата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните свободи в България и борба срещу насилствената асимилация. Водещи фигури: Рамадан Рунтов, Ибрям Рунтов, Ферат Рунтов, Хюсеин Аджерлов.

20 април 1989
Интернирането на Николай Колев – Босия е отменено и той е върнат от служители на МВР в Стара Загора.

22 април 1989
Десет български граждани – етнически турци, искат политическо убежище в посолството на Република Турция в Будапеща.

май 1989
Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена’89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.

5 май 1989
Държавна сигурност арестува членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Величков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Константинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Василев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Желю Желев, Иван Марев, Евгения Иванова и Георги Величков. Конфискувани са материали на Клуба и лични документи. Акцията се ръководи от Димитър Иванов, началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Поводът за акцията е подготвяното обръщение до предстоящата сесия на Народното събрание за принципите на реформата.

6 май 1989
Севзи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов от с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов от с. Любен и Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България.

7 май 1989
Интервюиран по телефона от Румяна Узунова от Радио Свободна Европа, Желю Желев прочита „Декларация за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България“ с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.

7 май 1989
ОУ на МВР – Хасково и Шесто управление – ДС осуетяват събрание на 14 членове на НДЗПЧ в Хасково, между които Илия Минев, Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Борис Лафчиев (Лъхчиев?) и четирима преименувани турци от Хасковска област. Целта на събранието е да се създаде клон на дружеството в Хасковска област. Иззети са учредителният протокол и молбите за постъпване в дружеството, а участниците са принудително изпратени по местоживеене.

8 май 1989
Седем етнически турци от с. Престое и от гр. Каолиново се присъединяват към гладната стачка.

10 май 1989
36 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмедов – един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управлението на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стачката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.

10 май 1989
Заради предстоящата в Париж на 30 май конференция по човешкото измерение на ОССЕ, която ще провери изпълнението на договореностите от Хелзинки и Виена за човешките права, в това число свободата на придвижване, Народното събрание гласува за отмяна на изходните визи и за правото на гражданите да притежават задграничен паспорт. Същевременно Секретариатът на ЦК на БКП приема решение за категориите български граждани, за които законът няма да се отнася и няма да могат да пътуват извън страната.

12 май 1989
Клубът за подкрепа на гласността и преустройството внася в Народното събрание „Декларацията за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България“. Документът е подписан от над 120 души.

17 май 1989
По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимилаторската си политика. Същия ден шуменското окръжно ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпроса с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъра на правосъдието, централните вестници и радио „Свободна Европа“.

18 май 1989
12 души от Стара Загора изпращат отворено писмо до Тодор Живков с призив за легално възстановяване на Земеделския съюз като опозиционна партия, реабилитация на Никола Петков и на другите земеделци, репресирани след 1944, и амнистия за всички настоящи политически затворници

18 май 1989
200 етнически турци се присъединяват към гладната стачка срещу политиката на насилствена асимилация. Гладните стачки започват да се разпространяват и в Югоизточна България.

19 май 1989
Арестуването на местния лидер на съпротивата срещу „възродителния протест“ предизвиква мирен протест на 3-10 000 души в центъра на родопския град Джебел. Протестиращите скандират лозунги в подкрепа на преустройството и на Горбачов. Шествието поздравява гладуващите в квартал Изгрев и протестиращите се разотиват мирно с намерение на следващия ден да бъдат отново на площада. През нощта Джебел е блокиран, извършени са масови арести и побои над арестуваните в милицията. Исмет Исмаил Хасанов, секретар на Дружеството за подкрепа на Виена’89, е разпитван за ролята му в организирането на протестите.

20 май 1989
След продължителни заплахи от Държавна сигурност за живота на сина му от страната е експулсиран със семейството си Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на правата на човека.

20 май 1989
В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Североизточна България митинг на български турци срещу „възродителния процес“. Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годишният автобусен шофьор Неджеб Османов Неджебов от с. Кус. На 21 и 24 май милицията разпитва Гюлтен Османова, член на Независимото дружество за защита на правата на човека, за организирането на демонстрацията в Каолиново.

21 май 1989
В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Алиев избухват протести. Милиционерите от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти – Хасан Алиев Арнаудов, на 45 г., Мехмед Лорн (?), на 55 г., и Мехмед Салиев Рашидов, на 37 г., 16 други са ранени.

21 май 1989
Сблъсъци в Силистренски окръг. В Дулово демонстрират 3000 души.

При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево са спрени от милиционерски кордон в покрайнините на града и се стига до ръкопашен бой.

Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демострантите в Дулово, е разтурена мирно.

Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дулово.

21 май 1989
Започналото след 6 май експулсиране на лидери и активни участници в протестите и гладните стачки става масово и е разпоредено с окръжно, подписано от първия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов. Местните управления на МВР им издават международни паспорти (по закона, гласуван на 10 май, който трябва да влезе в сила от 1 септември 1989) и Държавна сигурност принудително ги извежда извън страната. До 7 юни, когато Турция отваря границите си и започва масовото изселване на етнически турци, са експулсирани около 5000 души.

21-25 май 1989
Демонстрации в Разградско. В селата Йонково, Самуил, Владимировци – около 300 души. В с. Тодорово – около 200. В селата Белинци и Духовец – около 150. В село Китанчево – 50 души. Сблъсък между милицията и младежи в Исперих. Сблъсък в с. Подайва.

22 май 1989
Демонстрация в Разград е разпръсната със сила.

22 май 1989

Демонстрация в Толбухин (Добрич) на 4-5000 етнически турци с искания за граждански права.

22 май 1989
Западните радиостанции разпространяват декларация на Демократичната лига, която призовава турското население да обяви гражданско неподчинение и да не ходи на работа в държавните учреждения и предприятия.

22 май 1989
Декларация на националното ръководство на Независимото дружество за защита на правата на човека в България срещу насилието, извършено над протестите на етнически турци на 20 и 21 май, и с настояване да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

23 май 1989
В село Езерче, Разградско, става най-ожесточеният сблъсък в Североизточна България между протестиращи български турци и органи на реда. Убити са двама демонстранти.

23 май 1989
Антон Запрянов от Независимото дружество за защита на правата на човека в България и отец Христофор Събев от Комитет за защита на религиозните права огласяват декларации, с които осъждат извършеното на 20 и 21 май насилие от милицията и армията срещу протестиращите етнически турци и апелират към сдържаност и мъдрост и за спазване на гражданските права на етническите малцинства.

23 май 1989
БТА съобщава за демонстрациите в районите с компактно турско население с обяснението, че те са били предизвикани от неверни слухове за промяната в законите за паспортите и гражданството и са били инспирирани от чужди радиостанции и местни екстремисти. Съобщено е за смъртта на трима души при сблъсъците със сили на реда, но е казано, че единият е умрял от инфаркт, а другите двама от рикуширали куршуми при предупредителни изстрели. БТА не съобщава, че демонстрантите са етнически турци и че протестират заради нарушаването на малцинствените им права.

23 май 1989
Министърът на външните работи на Турция Месут Йълмаз прави изявление, че Турция ще постави въпроса за репресиите срещу турци в България на конференцията на ОССЕ в Париж.

24 май 1989

Демонстрация на няколко хиляди турци в Шумен.

24 май 1989
Демонстрации в Дългопол (Варненско), Бели Лом (Разградско), гара Хитрино (Шуменско), Ябланово (Сливенско), Орляк (Толбухинско) и няколко други села във Варненско.

24 май 1989
Изявление на министър-председателя на Турция Тургут Йозал за тревожните новини от България. Турската страна отменя предстоящите на 25 май преговори с България за подновяване на спогодбата за събиране на разделените семейства и заявява, че ще постави въпроса за разделените семейства на конференцията за човешките права в Париж. Три турски опозиционни партии, включително Социалдемократическата народна партия и Партията на верния път, правят в турския парламент обща декларация за насилието срещу турското малцинство в България и критикуват правителството на Тургут Йозал, че е направило твърде малко за решаване на въпроса.

24 май 1989
Изявления на Държавния департамент на САЩ и Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа срещу насилственото смазване на демонстрациите на етнически турци на 20 и 21 май.

24 май 1989
Министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, която е на посещение в Анкара, критикува третирането на етническото турско малцинство в България и заявява подкрепа за усилията на Турция да разреши проблема.

24 май 1989
Девет етнически турци и помаци, експулсирани от България през последните седмици, започват гладна стачка в Бурса, Турция, която смятат да продължат до края на конференцията за човешки права на ОССЕ, започваща в Париж. Сред протестиращите са Мустафа Юмер и Сабри Искендер, лидери на Демократичната лига за защита на правата на човека, и Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки от Независимото дружество за защита на правата на човека.

25 май 1989
С министерска заповед е създадена Централна оперативна група по линия на „възродителния процес“ под ръководството на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов. Нейните задачи са: да събира данните за масовото изселване; да „регулира потоците на заминаващите“; да разкрива сред завръщащите се бежанци вербуваните от турското разузнаване; да събира данни за „нарушаване на човешките права на българските мюсюлмани в Турция“; да осигури „опазване недвижимото имущество на заминалите в Турция“; да предотвратява завръщането в България на активно съпротивлявалите се срещу „възродителния процес“ и активисти на правозащитни организации, които вече са били експулсирани; да изяснява случаите на оказван психически и физически тормоз над българските турци, нежелаещи да заминат за Турция и да осигурява тяхната защита.

26 май 1989
Заради декларациите срещу насилието върху протестиращите турци в Североизточна България в Главно следствено управление в София са задържани Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев – Босия членове на независимия профсъюз „Подкрепа“ и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Следствието се опитва да докаже, че те, заедно с арестуваните по-късно отец Христофор Събев и Тодор Гагалов, са подстрекателите на майските вълнения. Освободени са на 4 септември 1989.

26 май 1989
Многолюдна демонстрация в гр. Хлебарово, Разградско.

27 май 1989
Демонстрации в Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец, Варненско. В с. Медовец са убити двама души: Назифе Хасан и Шакир Мехмед.

27 май 1989
Демонстрация на около 2000 души в Шумен.

27 май 1989
Реч на Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО за трагедията на турското малцинство в България и призив за намеса на Запада.

28 май 1989
Около 500 имигранти от България провеждат протестна демонстрация пред българското консулство в Истанбул. Демонстрация има и пред консулството в Одрин. Изгорени са портрети на Тодор Живков.

29 май 1989
Тодор Живков прави официално изявление по телевизията за напрежението „в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили“, обвинява Турция, че провежда антибългарска кампания и подстрекава към изселване на „ислямизираното българско население“ и я призовава да „отвори границите си за всички български мюсюлмани, които искат да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там“.

29 май 1989
В Париж започва първата среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Българските власти са изпратили заедно с официалната делегация, водена от външния министър Петър Младенов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

30 май 1989
На конференцията на ОССЕ за човешките права в Париж исландската и канадската делегации осъждат нарушаването на Хелзинкските споразумения от страна на България. Западни дипломати информират, че България е отказала изходни визи на четирима защитници на човешките права, които са искали да участват на конференцията: Желю Желев от Клуба за гласност и преустройство, Константин Тренчев от независимия профсъюз „Подкрепа“, отец Христофор Събев от Комитета за религиозни права и Димитър Томов от Независимото дружество за защита на правата на човека.

30 май 1989
Започва публикуването на декларации на организации и трудови колективи и индивидуални декларации в подкрепа на изявлението на Тодор Живков. В цялата страна се провеждат открити партийни събрания на низовите организации, на които са задължени да присъстват безпартийните работници и служители. На тях партийните функционери свеждат пропагандните обяснения за извършването на „възродителния процес“ и изискват „трудовите колективи“ да гласуват декларации в подкрепа на изявлението. На събранията се правят и списъците за задължителното присъствие на митингите, организирани от ОФ в периода 31 май – 2 юни.

30 май – 21 август 1989
Изявлението на Тодор Живков предизвиква вълна на масово изселване в регионите с компактно турско население – „Голямата екскурзия“. В периода май-август 370 000 етнически турци продават имуществото си и потеглят за Турция. От тях около 320 000 успяват да пресекат границата преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора в Европа след Втората световна война. Държавата оказва натиск за изселване чрез спешно раздаване на паспорти и документи за пътуване по домовете и работните места на българските турци. Не се прави и опит за прикриване на етническия принцип, по който става издаването на паспортите. Властите неофициално обещават по-бързо уреждане на документите на всеки, който продаде веднага недвижимото си имущество, за да бъде прекъсната възможността за завръщане. В бързината на депортацията хиляди български турци продават къщите си за символични суми. Психологически натиск за изселване се оказва и върху учениците в училищата и върху работниците в предприятията.

31 май 1989
Митинг в подкрепа на изявлението на Тодор Живков от 29 май, организиран от софийския градски комитет на ОФ и воден от градския лидер на ОФ Лазар Стамболиев, се провежда пред НДК. След това шествието минава по бул. „Толбухин“, сега „Васил Левски“. Пред турското посолство организаторите се опитват да връчат декларация, която е отказана от служителите в посолството. Участват между 20 и 50 000 души – служители в столични предприятия и студенти в софийските ВУЗ, задължени с подпис да присъстват. На участниците са дадени инструкции какво да скандират и плакати с надписи: „Българската нация – единна и неделима“, „Социалистическата младеж подкрепя изявлението на другаря Тодор Живков“, „Съд над родоотстъпниците и подстрекателите“ (за обявилите се срещу „възродителния процес“ български дисиденти). Шествието минава пред дома на Блага Димитрова и скандира лозунги срещу „родоотстъпниците“.

31 май 1989
В Михайловград са открити 23 листовки с текст: „НДЗПЧ е за ускорен мирен процес на демократизацията в България“. ДС уличава като автор члена на НДЗПЧ Костадин Иванов, който по-късно е осъден.

1 юни 1989
Митинги срещу „намесата на Турция във вътрешните работи на България“, организирани от Отечествения фронт, се провеждат в Шумен, Плевен, Разград, Търговище, Кубрат, Попово и Бургас. На митингите се отправят поименни нападки срещу „родоотстъпниците“ от правозащитните и опозиционни групи. На честванията на Ботевия празник в София ген. Христо Добрев, зам.-министър на отбраната, отправя обвинения срещу дисидентите.

2 юни 1989
Подкрепа за изявлението на Тодор Живков изказват казионният БЗНС и Висшият духовен мюсюлмански съвет.

2 юни 1989
В реч на Околчица на честванията на Ботев председателят на Съюза на българските писатели Павел Матев заклеймява „мръсната кампания, организирана и инспирирана от реакционни кръгове на Запад и особено усърдно разпалена от известни кръгове в република Турция“.

6 юни 1989
В изявление по Радио София главният мюфтия Недю (Недим) Генджев подкрепя изявлението на Тодор Живков. Радиото съобщава, че Евангелската петдесятна църква и католическата митрополия в Пловдив също са декларирали подкрепа за изявлението на Живков.

7 юни 1989
Турция отваря границите си за масовото изселващите се български турци и създава приемателни пунктове за пристигащите при контролно-пропускателните пунктове Капъкуле (Капитан Андреево) и Дерекьой (Малко Търново).

9 юни 1989
Бивши членове на опозиционния БЗНС „Никола Петков“ правят опит за сбирка в с. Славовица.

10 юни 1989
Турската телевизия започва серия от предавания за лагера в Белене.

10 юни 1989
Турското правителство създава палатков лагер с капацитет за 10 000 души край Люлебургаз за пристигащите изелници от България.

11 юни 1989
Хиляди хора от цяла България участват в честванията в Славовица на 110-годишнината от рождението на земеделския водач Александър Стамболийски.

12 юни 1989
Първият палатков лагер в Турция е запълнен с повече от 10 000 души и други два за 15 000 души са създадени край българската граница.

13 юни 1989
Като протест срещу насилието върху турското малцинство Държавният департамент на САЩ отказва да приеме заместник-министъра на външната търговия Константин Главанаков, който е във Вашингтон за преговори по приемането на България в ГАТТ (Генералното споразумение за митническите тарифи и търговията).

13 юни 1989
Турският външен министър съобщава, че депортираните от България се удвояват всеки ден и са вече 20 000 души. BBC World Service съобщава, че 10-километрова опашка от коли при Капъкуле чака влизане в Турция. В реч в Анкара министър-председателят Тургут Йозал заявява, че Турция ще приеме всички изселници и че България един ден ще трябва да отговаря за масовата депортация на етнически турци.

13 юни 1989
Американската делегация на конференцията на ОССЕ в Париж се среща с българската делегация, за да протестира срещу действията на София срещу турското малцинство и защитниците на човешки права. Западни дипломати на конференцията в Париж се опитват да убедят България да приеме неутрално посредничество за разрешаване на конфликта с Турция за турското малцинство, но България отхвърля предложението.

13 юни 1989
Външният министър Петър Младенов се среща с китайския посланик в София Ли Фенлин и изразява подкрепа за смазването на протестите в Китай. (Продължилите няколко месеца демонстрации на студенти, интелектуалци и работници в Китай с искания за демократични реформи са смазани от армията в началото на юни. При смазването на демонстрацията на площад Тянанмън в нощта на 3 срещу 4 юни загиват между 3000 и 7000 души, няколко десетки хиляди са ранени.) Младенов заявява, че намесата на армията в Пекин е била необходима, за да се възстанови редът и да бъдат защитени „социалните достижения на трудовия народ“. Младенов критикува международните протести като „опит за намеса във вътрешните работи на Китай“.

14 юни 1989
В българската преса се появяват информации за сериозния недостиг на работна ръка, предизвикан от заминаването на българските турци.

15 юни 1989
Турският министър-председател Тургут Йозал предлага на българското ръководство да разговарят за ситуацията с турското малцинство в присъствието на Комисаря за бежанците на ООН.

15 юни 1989
Съветът на Европа изразява загриженост от „все по-жестокия натиск върху турското малцинство в България“.

16 юни 1989
Решение на Централния съвет на профсъюзите за мобилизиране на трудовите ресурси за справяне с недостига на работна ръка след напускането на етническите турци.

16 юни 1989
Канада и САЩ осъждат действията на България срещу турското малцинство на конференцията на ОССЕ в Париж.

16 юни 1989
Амнести интернешънъл и български защитници на човешките права призовават за освобождаване на Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков и Николай Колев – Босия. Междувременно е арестуван и отец Христофор Събев, председател на Комитета за религиозните права.

17 юни 1989
Турският премиер Тургут Йозал посещава граничните райони, в които са настанени пристигащите от България турци. Техният брой вече е 35 000.

19 юни 1989
Българските медии засилват пропагандата си, като правят репортажи от границата с разочаровани от условията в Турция изселници.

19 юни 1989
Броят на етническите турци, преминали в Турция, е вече 44 000.

19 юни 1989
Арестуван е Тодор Гагалов, заместник-председател на независимия профсъюз „Подкрепа“.

21 юни 1989
Външният министър Петър Младенов прави изявление за БТА, с което предупреждава за усложненията, които могат да бъдат предизвикани от заселването на бежанците от България в Северен Кипър и кюрдските региони в Югоизточна Турция. Той отново отрича, че етническите турци са принудително прогонени от България.

21 юни 1989
Бежанците от България са вече 53 000.

22 юни 1989
Протестно писмо на Антонина Желязкова срещу „възродителния процес“ е огласено по Свободна Европа и Дойче Веле.

22 юни 1989
На пресконференция в София заместник-министърът на външните работи Иван Ганев съобщава, че 7 души са загинали и 28 са били ранени при турските протести за човешки права през май; 150 000 български мюсюлмани са получили паспорти, а 100 000 други са подали документи; 49 души са арестувани за „нарушаване на обществения ред“ и се водят 33 следствени дела.

23 юни 1989
Посещение на Тодор Живков в Москва. Не получава от Горбачов подкрепа за политиката си.

23 юни 1989
Турското правителство внася оплакване в ООН за депортацията на етнически турци от България.

24 юни 1989
Десетки хиляди протестират на площад Таксим в Истанбул срещу действията на българските власти спрямо турското малцинство.

26 юни 1989
Белият дом критикува политиката на българското правителство спрямо турското малцинство.

26 юни 1989
Работна визита на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на държавите от Варшавския договор съветски генерал Пьотър Лушев в София, срещи с Тодор Живков и министъра на отбраната Добри Джуров.

27 юни 1989
Турският президент Кенан Еврен посещава КПП Капъкуле и двата палаткови лагера при Одрин и Къркларели и се среща с новопристигналите бежанци. Потвърждава, че Турция ще приеме всички бежанци и призовава за преговори по емиграционно споразумение. В Анкара премиерът Тургут Йозал заявява, че Михаил Горбачов трябва да се намеси, за да бъде прекратено масовото напускане на турските бежанци.

28 юни 1989
Турция потвърждава, че турският посланик в София и българският в Анкара са се прибрали в страните си за неопределено време.

лятото на 1989
Любомир Собаджиев от Русе и Славомир Цанков от Плевен създават „Комитет 273“. Комитетът е наречен така по члена в Наказателния кодекс, който инкриминира опозиционната дейност и по който са изпратени в затвора много политически затворници. Комитетът си поставя задача да информира света за политическите затворници в България. Любомир Собаджиев е моряк по професия, на два пъти политически затворник, осъден за първи път през 1969 за организирането на младежка група, която разобличава корумпираните властници. В Комитет 273 се включват и Борис Христов, Радой Ралин, Георги Величков, Красимир Кънев, Вероника Николова, отец Иван Бонев, Зоя Комитова, Константин Георгиев, Андрей Дюкмеджиев, Пламен Даракчиев, Волен Сидеров.

1 юли 1989
96 877 са бежанците влезли в Турция.

4 юли 1989
В Държавен вестник е публикуван указ № 1253 на Държавния съвет „За гражданска мобилизация в мирно време“ за осигуряване необходимата работна сила и техника при кризата в селското стопанство и производството, създадена с изселването на българските турци, което намалява с близо 50% работната ръка в селското стопанство. Започват масови бригади на служащи, студенти и ученици за прибиране на реколтата и в местни индустриални преприятия, в които са работели турци. Указът е използван и за превантивното интерниране на помаци от Гоцеделчевския район, където има силно напрежение поради отказа на властите да им издават паспорти за изселване в Турция.

7 юли 1989
Тодор Живков, министър председателят Георги Атанасов, външният министър Петър Младенов и министърът на отбраната Добри Джуров участват в Букурещ в съвещание на Организацията на Варшавския договор.

8 юли 1989
Представител на организацията Ислямска конференция посещава турската граница при Капъкуле и бежанските лагери при Одрин и Къркларели и заявява, че ще препоръча на страните-членки на Ислямска конференция да въведат политически и икономически санкции срещу България.

10 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че президентът Кенан Еврен е изпратил писма до държавните глави на 40 западни, ислямски, социалистически и необвързани държави с молба за помощ в разрешаването на конфликта с България за масовото изселване на етническите турци.

12 юли 1989
Турските бежанци са 137 000 души, 25 000 от тях са намерили работа.

12 юли 1989
Върховният комисар на ООН за бежанците постановява етническите турци напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.

13 юли 1989
Българското представителство в ООН разпространява писмо от министъра на здравеопазването и социалните грижи Минчо Пейчев до Световната здравна организация, с което я призовава да разследва условията, при които живеят бежанците в Турция, заявявайки, че българското правителство е „силно разтревожено“, че неговите граждани живеят в „нехигиенични и нездравословни условия в палаткови лагери или на открито“.

13 юли 1989
Политбюро обсъжда възможността България да стане член на Международния валутен фонд поради кризисното положение на икономиката. Доклад на МВФ предвижда скорошен фалит на българската държава.

16 юли 1989
Независимото дружество за защита правата на човека се разцепва. “Софийската секция” взема връх. Провеждат събрание, на което присъстват Канстантин Георгиев, Мариана Златева, Рут Леви, Драгомир Цеков, Коце Иванов, Димитър Томов, Румен Воденичаров, Магда Георгиева, Волен Сидеров. Те избират за председател Румен Воденичаров.

18 юли 1989
Блага Димитрова депозира в Народното събрание обръщение на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съставено през юни. Клубът осъжда етническото насилие и нарушенията на правата на човека, извършени от българските власти над турците в България, погазването на традицията на толерантност и заветите на Левски, настоява за връщане на имената, освобождаване на затворените за съпротивата си срещу насилието и прекратяване на насилственото прокуждане на българските турци. Клубът апелира към българските турци да останат в общата родина България, да не се поддават на провокации и внушения, да не използват насилие в съпротивата си и да преодолеят обидата си и желанието за мъст.

18 юли 1989
Сенатът гласува поправката Бърд-Декончини № 279, с която осъжда насилието над турското малцинство в България и предоставя на Турция помощ от 10 милиона долара, за да се справи с огромния поток бежанци.

19 юли 1989
Кувейт повиква своя посланик за консултации за положението на мюсюлманското малцинство.

19 юли 1989
Бежанците от България са 161 000 души.

20 юли 1989
Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на турското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.

20 юли 1989
Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо турското малцинство.

24 юли 1989
Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 турски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.

26 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.

26 юли 1989
Независимото дружество за защита на правата на човека и независимият профсъюз „Подкрепа“ започват щафетна гладна стачка с искане за освобождаване на арестуваните Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Антон Запрянов, Тодор Гагалов, отец Христофор Събев и Хасан Бялков

28 юли 1989
Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на турското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.

31 юли 1989
Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на българското правителство срещу турското малцинство.

1 август 1989
Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямска конференция Хамид ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.

1 август 1989
Членове на Комитета за религиозни права и на русенската правозащитна група Гражданска инициатива се присъединяват към щафетната гладна стачка, започната на 26 юли от Независимото дружество за защита на правата на човека и от независимия профсъюз „Подкрепа“.

8 август 1989
България отхвърля предложението на Турция за преговори за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.

9 август 1989
Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. „Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от турски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.“

11 август 1989
Група съветски бойни кораби пристига на официално приятелско посещение във Варна.

12-17 август 1989
Военно учение „Марица-89“.

14-16 август 1989
Отказът на властите да издават паспорти на помаците, желаещи да се изселят в Турция, създава напрежение в Гоцеделчевско, Велинградско и Доспатско. 105 мъже от Брезница, Лъжница, Корница, Бабечките махали, Борино, Гьоврен и други села са задържани в окръжните управления на МВР и са изпратени като граждански мобилизирани в затворнически производствени предприятия, но няколко дни по-късно са интернирани във военно поделение край Сливница под формата на военен запас. Освободени са в средата на септември. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в Благоевград за среща с първите секретари на градските комитети на БКП в района. В помашките села в Гоцеделчевско са въведени и патрулират части на Червените барети

16 август 1989
Бежанците в Турция са 287 000.

18 август 1989
Трима защитници на човешките права са осъдени на затвор след двудневен процес във Варна, обвинени в подстрекаване на вълнения и разпространяване на клевети срещу държавата. Шукри Шерифов, етнически турчин, който написал отворено писмо с призив за малцинствени права и етническа толерантност, разпространено по западните радиостанции през май, е осъден на 10 месеца затвор. Али Топалов и Марлена Ливиу са осъдени на по 6 месеца затвор.

21 август 1989
Делегация на Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа, водена от сенатор Денис Декончини, посещава турско-българската граница и разговаря със служители и бежанци в двете държави.

22 август 1989
Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.

22 август 1989
БТА съобщава, че „хиляди пътници – български мюсюлмани“, все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново и че „неочакваното решение на Турция ги поставя в изключително тежко положение“. Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.

29 август 1989
САЩ повикват своя посланик в България Сол Полански за консултации във връзка с продължаващото нарушаване на човешките права от българските власти.

30 август 1989
Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият турчин Мустафа Алиев, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други турци, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсинов Мустафов (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 за отказ да приеме българско име.

30 август 1989
Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда „антибългарската кампания на турското правителство“ и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.

31 август 1989
Министерството на вътрешните работи кани чужди журналисти в районите на Гоце Делчев и Благоевград, за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното население и сили на реда са „изфабрикувани“.

август-септември 1989
В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психически разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от НК за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков – за 177 194 лв., а Костов – за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.

1 септември 1989
В Михайловград е арестуван Костадин Иванов, член на Независимото дружество за защита на правата на човека. Апартаментът му е обискиран, а съпругата му е бита от милиционерите.

3 септември 1989
30 полски интелектуалци и членове на Сейма от Солидарност апелират до министъра на правосъдието Светла Даскалова за освобождаването от затвора на 9 български защитници на човешките права.

4 септември 1989
Освободени са арестуваните след майските вълнения Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев – Босия, членове на независимия профсъюз „Подкрепа“ и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България, и отец Христофор Събев от Комитета за религиозни свободи и Тодор Гагалов от „Подкрепа“.

5 септември 1989
Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.

6 септември 1989
Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер ал-Ахмед ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.

7 септември 1989

Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят „създаването на психоза и напрежение“ сред желаещите да пътуват и „влошават положението на разделените семейства“.

9 септември 1989

Отново след 1 май 1988 е приложено положението от Юлската концепция да не се честват партийните празници с манифестации – 45-годишнината от „социалистическата революция“ на 9 септември 1944 е чествана в страната с празненства на „трудовия народ“.

12 септември 1989
Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически турци от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на ООН взел решение да не публикува изводите на комисията.

13 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на „българските граждани, влезли в Турция след май“. Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от „безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им“.

14 септември 1989
Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на турското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.

19 септември 1989
Шуменският съд осъжда трима етнически турци на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са „попречили на милицията при изпълнение на задълженията й“. Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от НК за „разпространяването на клевети срещу властта“.

20 септември 1989
Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Жулев загриженост, че двама български граждани – Шукри Шерифов и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с ББС Лондон са прекъсвани.

26 септември 1989
Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите турци.

28-30 септември 1989
Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино „Сердика“ на среща под мото „България – наше отечество, съдба и бъдеще“. Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела българските турци да се изселят и Турция не е отговорила на очакванията им.

есента на 1989
Няколко хиляди български турци, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на МС на НРБ, със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.

3 октомври 1989
На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническа чистка и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.

6 октомври 1989
В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

10 октомври 1989
Костадин Иванов, 44-годишен работник от Михайловград и член на Независимото дружество за защита на правата на човека, е осъден от Михайловградския районен съд на 22 месеца затвор по чл. 148 и чл. 273 от НК.

13 октомври 1989
Казионен национален младежки екологичен клуб към ЦК на ДКМС е създаден в София.

13 октомври 1989
Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю Генджев, който „изразява благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската религия в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата“.

14 октомври 1989
Журналистът от Радио Свободна Европа Румяна Узунова, емигрирала през 1980, пристига в София с едномесечна виза за отразяването на екологичната конференция на ОССЕ – Екофорума. Румяна Узунова, която през 1988 и 1989 прави телефонни интервюта с дисиденти и политически затворници и дава публичност на декларациите на опозиционните групи, е посрещната на летище София от около 100 защитници на човешките права като признателност за нейните усилия да популяризира каузата им.

14 октомври 1989
В градинката пред „Кристал“ в София Екогласност започва събирането на подписи срещу проекта „Рила-Места“.

16 октомври – 3 ноември 1989
В София се провежда международният Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. България е критикувана от западногерманския министър на екологията Klaus Toepfer за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации. Подобна критика отправя и британският делегат сър Антъни Уилямс.

17 октомври 1989
Екогласност провежда първата си пресконференция в частен апартамент в София. Срещата, на която присъстват около 30 чужди и български журналисти и западни дипломати, е определена от говорителя на Екогласност Петър Берон като първата от 40 години независима пресконференция в България.

17 октомври 1989
Четирима членове на Екогласност са арестувани от милицията при разлепването в София на плакати призоваващи правителството да се ангажира с екологията. Деян Кюранов, Петър Стайков, Станимир Петров и Красимир Кънев са освободени след 5-часов разпит.

17 октомври 1989
На Екофорума българското правителство е критикувано от водачите на американската и турската делегации за нарушаването на гражданските права.

18 октомври 1989
Британската делегация на Екофорума кани Антон Запрянов за свой официален гост на откритите сесии на конференцията. Запрянов е арестуван през лятото в продължение на три месеца след като се обявява в защита на човешките права на етническите турци.

18 октомври 1989
Водачът на канадската делегация на Екофорума Derek Fraser критикува българското правителство за преследването на независимите екологични активисти.

19 октомври 1989
Крилото на Независимото дружество за защита на правата на човека, водено от Румен Воденичаров, провежда своето първо публично събрание в Южния парк в София. Присъстват около 150 души, събрани са подписи под петиция за освобождаването на члена на НДЗПЧБ Костадин Иванов, осъден в Михайловград на 22 месеца затвор за „хулиганство“ и „създаване на недоверие към властта“. Румен Воденичаров съобщава, че такива събрания ще се провеждат всяка петъчна вечер.

19 октомври 1989
Независимият профсъюз „Подкрепа“ провежда първата си пресконференция в частен апартамент в София. Присъстват около 30 души, включително заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гилдър. „Подкрепа“ представя програмната си декларация за свободни синдикати в България.

19 октомври 1989
В реч пред Екофорума заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър критикува действията на България спрямо турското малцинство и призовава българското правителство да осигури юридическа регистрация на независимите правозащитни и екологични организации.

20 октомври 1989
В препълненото кино „Петър Берон“ се провежда първото публично събрание на „Екогласност“, на което присъстват 700-800 граждани. Лидерите на Екогласност излагат своята програма и цели. Пред сградата на киното членове на Независимото дружество за защита правата на човека в България скандират антикомунистически лозунги и раздават листовки.

21 октомври 1989
Независимият комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности организира религиозна служба в православна църква в София в памет на жертвите на всички екологични катастрофи.

24 октомври 1989
Петър Младенов подава оставка като външен министър, като обвинява Тодор Живков за дълбоката вътрешно и външнополитическа криза и че със съпротивата си срещу перестройката е изолирал България от СССР.

25 октомври 1989
В София са арестувани отец Христофор Събев и Антон Запрянов. Отец Христофор Събев е принудително качен на влака и изпратен във Велико Търново под предлог, че няма софийско жителство.

25 октомври 1989
Дузина американски, британски, холандски и френски дипломати и журналисти, включително заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър, се присъединяват към активистите на Екогласност, които отиват в градинката до „Кристал“ за събирането на подписи. Униформени и цивилни служители на МВР и ДС правят опит да им попречат.

26 октомври 1989
Службите за сигурност пресрещат активистите на Екогласност, които се събират при Френската гимназия, за да си вземат плакатите и масите за подписката и да продължат към градинката при Кристал, и ги предупреждават да не провеждат акцията си там, а в Южния парк, където имат разрешение от кметстото. След отказа им милиционери задържат шестима от лидерите на Екогласност и ги натъпкват в камионетка. Останалите активисти продължават, по пътя им по „Раковска“ още няколко са задържани от милицията под предлог за паспортна проверка. При пристигането им в градинката при Кристал униформени милиционери и цивилни служители на службите за сигурност нанасят побой и арестуват около 20 от лидерите на протеста на Екогласност. Те са откарани с автобуси, в които побоят продължава, до Южния парк и там са освободени. Любомир Собаджиев е принудително изведен от София и откаран към Русе.

27 октомври 1989
Завърналите се от Турция бежанци са 50 000 души.

27 октомври 1989
Екогласност провежда второто си публично събрание в кино „Петър Берон“.

27 октомври 1989
Американската делегация на Екофорума призовава българското правителство да гарантира правото на независимите групи да изказват своите възгледи.

27 октомври 1989
Британското външно министерство протестира пред българския посланик в Лондон срещу милиционерското насилие над британския журналист Майк Пауър при разгонването на активистите на Екогласност.

28 октомври 1989
Крилото на Румен Воденичаров в Независимото дружество за защита на правата на човека провежда събрание в Южния парк. Обявено е, че 72-годишният председател Илия Минев е подал оставка по здравословни причини и на негово място е избран Румен Воденичаров. Илия Минев и други от членовете на НДЗПЧ също провеждат свои събирания в Южния парк, но ДС прави необходимото да не могат да намерят озвучителна уредба.

30 октомври 1989
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт – първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.

30 октомври 1989
Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гилдър разказва в София за впечатленията си от посещението в районите с турско население и за атмосферата на страх там.

31 октомври 1989
Представители на западни и неутрални страни, участници в Екофорума, настояват българското правителство да гарантира сигурността на 7-те активисти на независими групи, които са арестувани или принудително изведени от София на 26 октомври. Петима от седемте активисти по-късно се завръщат в София.

1 ноември 1989
Създаден е комитет „Хелзинки Уоч“. Инициатор е Антон Запрянов, роден през 1958 в Димитровград, който през 1978 прави опит за бягство като войник и е осъден „за шпионаж“ на 13 години и 6 месеца лишаване от свобода. Излиза от затвора през 1987. Член на НПС „Подкрепа“ и Независимото дружество за защита правата на човека. На 23 май 1989 оповестява декларация, осъждаща насилието срещу протестиращите етнически турци, за което е арестуван и три месеца разследван по чл. 273 и чл. 321 от НК. Други членове на организацията са Марко Ганчев, Георги Спасов, Петко Симеонов, Желю Желев, Деян Кюранов, Борис Христов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, свещеник Иван Бонев, Зоя Комитова и Янко Янков, който е в затвора.

2 ноември 1989 година
Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството провежда първото си публично събрание. В кино „Петър Берон“ присъстват над 450 души. Темата е „Екология и демокрация“. Ораторите апелират за демократични реформи и свобода на словото. В доклада, изнесен от Желев, се поставя въпросът за обединението на неформалите.

2 ноември 1989
Юриститът Янко Янков е освободен от затвора, където от 1984 излежава присъда за „антидържавна дейност“.

2 ноември 1989
В Септември Илия Минев се изплъзва от контролиращите го коли на ДС и изминава пеш 10 километра до Белово в опит да пристигне в София. В околностите на Белово е настигнат от служителите на ДС, нанесен му е тежък побой и в безсъзнание е върнат в дома му.

3 ноември 1989
Екогласност внася в Народното събрание подписка с над 11 000 подписа срещу проекта „Рила-Места“. Това става с кратко шествие от Св. Синод до Народното събрание, в което участват около 4000 души. Властите са осигурили от всеки софийски район по 200 души от партийния апарат, служителите в администрацията, стопански ръководители, членове на Доброволните отряди без оръжие, които три часа преди началото на шествието са събрани в Студентския дом, Университета, кафене „Варшава“, ЦДНА и при даден знак трябва да се смесят с демонстрантите и да ги изтласкат от площада. До сблъсък не се стига. Шествието тръгва под звъна на камбаните на „Св. Александър Невски“ в 17 часа с песента „Хубава си, моя горо“. Пред Народното събрание демонстрантите скандират: „Свобода“, „Демокрация“. Това е първата масова демонстрация срещу комунистическата власт от края на 40-те години.

6, 7, 8 ноември 1989
Неофициални срещи на съветския посланик Шарапов с Тодор Живков.

8 ноември 1989
Унгарската информационна агенция MTI съобщава, че неназован българин (Антон Запрянов?) е получил политическо убежище в Унгария. Според MTI той се е застъпвал за правата на етническите турци в България и в резултат животът му е бил направен непоносим.

9 ноември 1989
На заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП. По предложение на Георги Атанасов Политбюро решава на пленума на ЦК на следващия ден за нов генерален секретар да бъде издигната кандидатурата на Петър Младенов (който е и съветският избор за поста). По поръчение на Политбюро Живков се среща с Шарапов, за да му съобщи за взетото решение и съветският посланик уведомява Москва.

9 ноември 1989
Пада Берлинската стена.

10 ноември 1989

Пленум на ЦК на БКП. Участниците вече знаят за оставката на Живков. На сутрешното заседание след встъпително слово на Тодор Живков пленумът разисква неговия „Доклад по някои актуални проблеми на развитието на страната и преди всичко на икономиката“. Разискванията приключват без да е дадена думата на Живков за заключително изказване по доклада. В почивката Андрей Луканов се среща с членове и кандидат-членове на ЦК, за да подсигури гласуването на оставката. Следобедното заседание е по „организационни въпроси“: приемане оставката на Живков и избор на нов генерален секретар. След множество изказвания това на акад. Николай Ирибаджаков е първото, призоваващо Живков да не подава оставка. След това изказване председателстващият заседанието Георги Атанасов решава да даде почивка, след която се пристъпва към гласуване. Тодор Живков не получава думата. Оставката е гласувана, на Живков е изказана благодарност за „продължителната му и самоотвержена работа“ и за нов генерален секретар е избран Петър Младенов. Съветският лидер Горбачов изпраща телеграма до Петър Младенов с подравления за избирането му и обещание за подкрепа в извършването на „радикални реформи“.

13 ноември 1989
Политбюро решава да възстанови партийното членство на 11 дисиденти, изключени от БКП, и да върне на работа тези, които са били уволнени. Повечето са от Клуба за защита на гласността и преустройството.

13 ноември 1989
В дома на Николай Хайтов представители на неформалните организации се срещат с Андрей Луканов. Организатор и инициатор на срещата е Блага Димитрова, присъстват: Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Валери Петров, Деян Кюранов, Едвин Сугарев, Желю Желев, Йордан Василев, Марко Ганчев, Петко Симеонов, Петър Берон, Стефан Продев, Тончо Жечев. Преди да започнат разискванията Луканов предлага да видят новините, в които е съобщено за възстановеното партийно членство на някои от присъстващите. Запитан от Йордан Василев дали ще продължи преследването на дисиденти, Луканов заявява, че няма да бъдат преследвани, но настоява да не правят партия.

14 ноември 1989
Около 20 студенти от Софийския университет „Климент Охридски“ учредяват Независимо студентско дружество с председател Емил Кошлуков. На 17 ноември в 272-ра аудитория се провежда събрание, над 500 студенти се записват в организацията. През ноември и декември в повечето висши учебни заведения в страната възникват структури на НСД. Идеологическите дисциплини започват да отпадат под натиска на студентите. На 2 декември НСД прераства във федерация на организациите в цялата страна.

14 ноември 1989
Среща на Петър Младенов с дисиденти и интелектуалци, между тях Петър Берон от Екогласност, Стефан Продев, Радой Ралин и Никола Попов.

17 ноември 1989
Народното събрание освобождава Тодор Живков от длъжността председател на Държавния съвет. На неговото място е избран Петър Младенов. Народното събрание отменя член 273, по който са съдени дисиденти и членове на независими групи, и приема закон за амнистия на „престъпленията по чл. 273“; „лицата, извършили престъпления по чл. 273, се освобождават от наказателна отговорност, от изтърпяване на наказанието и от последиците на осъждането“.

17 ноември 1989
На площада пред Народното събрание Отечественият фронт организира казионен митинг в подкрепа на промените и на новото ръководство на партията. Участват около 10 000 души.

18 ноември 1989
Опозицията провежда първия си масов митинг – около 50 000 души изпълват площада пред „Св. Александър Невски“. На митинга говорят Александър Каракачанов, Петко Симеонов, Анжел Вагенщайн, Константин Тренчев, Георги Мишев, Румен Воденичаров, Петър Гогов, Едвин Сугарев, Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин. Петър Берон, Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов, Александър Каракачанов и Петко Симеонов не допускат Илия Минев да говори. Активисти от района на Гоце Делчев съобщават, че милицията е забранила на помаците от Гоцеделчевско да дойдат в София, за да се присъединят към митинга.

19 ноември 1989
Движението „Гражданска инициатива“ обявява своята програма за демократични реформи пред няколко хиляди души, събрали се в Южния парк да обсъдят политическите промени. Екогласност набира нови 500 члена и събира подписи под петиция за декласифициране на информацията за българската ядрена енергетика.

20 ноември 1989
БТА съобщава за участието на стотици хиляди хора в митингите в подкрепа на демократичните реформи във Враца, Русе, Бургас, Варна и други градове, но не отбелязва кой ги организира.

25 ноември 1989
Генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов се среща с колегиума на МВР, началниците на централните управления и основните самостоятелни отдели на ДС, началниците на областните управления и секретарите на РК на БКП при МВР. Присъства ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров. Петър Младенов и началникът на Шесто управление ген. Антон Мусаков обсъждат бъдещето на Шесто управление на ДС, което в този момент се смята за политическата полиция между останалите управления на ДС. Антон Мусаков предлага да бъде обявено закриването на Шесто управление и прекратяването на дейността по „престъпленията по чл. 273“, за да бъде успокоено общественото напрежение и да не бъде допуснато „улицата да смачка не само състава на Шесто управление, но и състава на други наши звена, в случая имам предвид и народната милиция“. Петър Младенов обещава, че на мястото на Шесто управление „ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане.“

25 ноември 1989
След поредица от срещи между бивши активисти на БЗНС „Никола Петков“ 38 души учредяват Временен инициативен комитет за възстановяване на дейността на партията. Във временното ръководство са: Никодим Попов, Милан Дренчев, Сиво Чапаров, Иван Гинчев, Йосиф Петров.

26 ноември 1989
Обявено е, че Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) възстановява дейността си. Партията е възстановена от: д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Груди Панчев, Виолина Лулчева, Атанас Константинов, Руен Крумов и Михаил Петков.

1 декември 1989
Призив от британското външно министерство новото българско ръководство да разкрие истината за убийството на българския писател Георги Марков в Лондон през 1978.

1 декември 1989
Правителственият говорител Филип Боков обещава на председателя на базираното във Франкфурт Международно общество за човешки права Daniel Jakoby, че на 14 декември ще бъдат освободени всичките 216 политически затворници, които са в списък, предоставен от правозащитната организация.

2 декември 1989
Митинги и събрания в подкрепа на демокрацията и перестройката, организирани от различни независими групи, са проведени в София, Толбухин, Видин, Ямбол и Стара Загора.

2 декември 1989
Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството гласува за промяна в името и става Клуб за гласност и демокрация и отхвърля предложението на фракцията, водена от Стефан Продев, клубът да подкрепи програмата на БКП за преустройство.

2 декември 1989
В тричасова среща със студенти и преподаватели от цяла България в Софийския университет Петър Младенов благодари на студентите за подкрепата за „създаването на модерна демократична социалистическа България“ и ги съветва да избягват „екстремизма“. Младенов се изказва за „пълна академична автономия“ и добавя, че изпитите по марксизъм-ленинизъм повече няма са нужни за дипломиране.

2-3 декември 1989
В Малта лидерите на САЩ Джордж Буш и на СССР Михаил Горбачов обявяват края на Студената война. Президентът Буш изказва подкрепа за перестройката на Горбачов. Без да са подписани някакви споразумения, договорено е бъдещо намаляване на войските и въоръженията в Европа.

4 декември 1989
Петър Младенов е в Москва на заседание на Организацията на Варшавския договор. Михаил Горбачов информира ръководителите на социалистическите страни за разговорите си с Джордж Буш в Малта.

5 декември 1989
Демонстрация на повече от 5 000 души в Пазарджик, организирана от независимите сдружения, с искания за премахване на конституционно утвърдения монопол на БКП върху властта, промяна в избирателния закон, освобождаване на политическите затворници, легализиране на независимите групи и премахане на текстовете от Наказателния кодекс за антиправителствена агитация.

5 декември 1989
Академичният съвет на Софийския университет премахва държавните изпити по марксизъм-ленинизъм „по искане на студентските представители“.

7 декември 1989
На събрание в БАН девет независими организации създават Съюз на демократичните сили. Учредители стават Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Екогласност, Независимото дружество за защита на правата на човека в България (фракцията на Румен Воденичаров), Клубът за гласност и демокрация, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимият студентски съюз, „Гражданска инициатива“ и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков“. Непосредствено след учредяването му към него се присъединява възстановената Радикалдемократическа партия в България. Съюзът се изгражда като коалиция, с равни права на всички организации. За председател е избран Желю Желев, за секретар – Петър Берон.

8 декември 1989
Пленум на ЦК на БКП прави нови кадрови промени. Освободени са четирима членове и двама кандидат-членове на Политбюро: Пенчо Кубадински, Иван Панев, Начо Папазов, Йордан Йотов, Григор Стоичков и Георги Йорданов. Александър Лилов е възстановен като член на Политбюро и секретар на ЦК. 26 души са освободени от ЦК на БКП, включително Тодор Живков и Огнян Дойнов. Пленумът анулира благодарността, изказана на Тодор Живков на пленума от 10 ноември.

9 декември 1989
Състои се Национално-подготвителна конференция за възстановяването на БЗНС „Никола Петков“, присъстват 500 души.

9 декември 1989
Между 2 000 и 5 000 души участват в шествие за демократични реформи, което обгражда Народното събрание, и настояват за свободни избори, нов президент и край на ръководната роля на БКП. Правителственият говорител Филип Боков определя в изявление по телевизията някои от лозунгите като „екстремистки“.

9 декември 1989
Митинги за демокрация в Кюстендил, Бургас, Разград и Плевен.

10 декември 1989
Между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маса и преговори между БКП и опозицията. Митингът аплодира резолюция, призоваваща за премахване на ръководната роля на БКП; премахване на партийните организации по месторабота, в милицията, армията, съда и прокуратурата; оставка на целия Централен комитет на БКП, включително на шефовете на отдели на ЦК и на всички окръжни и градски комитети на БКП; финансова ревизия на БКП и другите казионни обществени организации. Оратори са Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, Христофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Николай Василев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Митров, Петър Слабаков, Константин Георгиев, Георги Спасов, Ангел Ахрянов. Илия Минев отново не е допуснат да говори.

10 декември 1989
Повече от 5 000 помаци се присъединяват към митинга на СДС в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.

11 декември 1989
Екогласност получава юридическа регистрация в Софийски градски съд. За първи път е легализирана независима организация.

11-13 декември 1989
Пленум на ЦК на БКП решава да се свика извънреден конгрес. Петър Младенов предлага да бъде отменена контитуционно закрепената ръководна роля на БКП и да бъдат проведени свободни избори през юни 1990. Младенов съобщава секретната дотогава информация за размера на външния дълг и за търговския и бюджетен дефицит. В последния ден на пленума ЦК на БКП решава да изключи от партията Тодор Живков, сина му Владимир Живков и бившия член на Политбюро и секретар на ЦК Милко Балев; възлага на Политбюро да създаде партийна комисия за анализ на ситуацията с етническите и религиозните малцинства; обявява пълна реабилитация на Трайчо Костов.

13 декември 1989
Между 100 000 и 200 000 души участват в организиран от БКП митинг пред мавзолея в подкрепа на новото партийно ръководство. Митингът е поздравен от Петър Младенов. Между ораторите е министърът на отбраната Добри Джуров.

14 декември 1989
ФНСД организира шествие в София, което завършва с връчването на петиция в Народното събрание за автономия на Висшите учебни заведения. Шествието на студентите се слива с живата верига пред Народното събрание.

14 декември 1989
Народното събрание провежда двудневна сесия. Отнети са парламентарните мандати на Тодор Живков, на сина му Владимир Живков, на бившите членове на Политбюро Милко Балев, Гриша Филипов и Димитър Стоянов, на бившите членове на ЦК на БКП Никола Стефанов, Христо Русков и Ярослав Радев. Една от точките в дневния ред е премахването на чл. 1 за ръководната роля на БКП от конституцията. Гласуването по него е отложено за януари заради конституционното изискване да е изтекъл едномесечен срок от внасянето на предложението. Повече от 20 000 души, главно студенти, правят жива верига около Народното събрание, разгневени от новината за отлагането на решението. Петър Младенов излиза пред протестиращите, но е освиркан. Изплашен, той произнася фразата „Най-добре е танковете да дойдат“, която през лятото на 1990, когато са излъчени кадрите от митинга, предизвиква студентска стачка, довела до оставката му като президент. Народните представители приемат резолюция, с която остро осъждат демонстрацията като израз на „политическа нетърпимост“ и „антисоциалистическо и антиконституционно действие“. Лидерите на СДС Желю Желев и Ивайло Трифонов призовават от балкона на Студентския дом протестиращите да се разотидат мирно и да не атакуват сградата на Народното събрание. Постепенно протестиращите се разотиват.

15 декември 1989
На продължаващата сесия на Народното събрание са отменени някои членове на Наказателния кодекс, използвани за репресии срещу политически противници, и са амнистирани осъдените по тези членове.

15 декември 1989
Представители на СДС съобщават, че е постигната договореност с властите за започването на Кръгла маса в следващите седмици.

15 декември 1989
С обръщение до Петър Младенов писателят Васил Станилов обявява гладна стачка до отмяната на чл. 1. След като стачката получава обществен отзвук, Александър Лилов, Васил Мръчков и Станко Тодоров се срещат с членове на Управителния съвет на СБП и ги уверяват, че отмяната на чл. 1 ще бъде направена с десет дена по-рано. Васил Станилов прекратява гладната стачка в края на декември, но тя е поета като щафетна от други хора от страната и продължава до 15 януари, когато конституционният текст за ръководната роля на компартията е отменен от Народното събрание.

16 декември 1989
Шествие в София в памет на Трайчо Костов, организирано от Клуба за гласност и демокрация. Слово произнася Стефан Продев.

16 декември 1989
Митинг на български мюсюлмани в Гоце Делчев с искане да бъдат възстановени човешките им права.

16 декември 1989
Протестна демонстрация пред сградата на Българска телевизия срещу окачествяването на демонстрантите пред Народното събрание на 14 декември като екстремисти и с искане на некомунистическите организации да бъде дадено телевизионно време.

17 декември 1989
Митинги, организирани от независимите организации в Плевен, Велико Търново, Перник и Търговище.

18 декември 1989
В София Екогласност открива изложба за ефекта на радиационното замърсяване в България от Чернобилската авария.

19 декември 1989
Митинги и събрания в София, включително протестна демонстрация пред румънското посолство за окървавяването на протестите в Тимишоара и две отделни панихиди за Андрей Сахаров, починал на 14 декември. В Михайловград митинг на СДС също отдава почит на Сахаров.

23 декември 1989
Градският комитет на БКП, казионните профсъюзи, Отечественият фронт и ДКМС организират митинг в подкрепа на румънския народ. Българският Червен кръст изпраща 40 камиона дарения за Румъния – храна, кръв и медикаменти.

23 декември 1989

Независимият профсъюз „Подкрепа“ заплашва с генерална стачка, ако Народното събрание и ЦК на БКП не подадат незабавно оставка.

24 декември 1989
Казионните профсъюзи осъждат декларацията на „Подкрепа“ като „политически авантюризъм“ и „опасна акция, която може да има тежки последици“.

25 декември 1989

Коледната служба пред „Св. Александър Невски“ преминава в митинг на 5 000 души, които настояват член 1 за ръководната роля на БКП да бъде отменен.

25 декември 1989
Проектът „Рила-Места“ е спрян.

26 декември 1989
Политбюро предлага Кръгла маса, на която лидерите на БКП, Отечествения фронт, ДКМС и опозиционните групи да обсъдят промените.

27 декември 1989
„Подкрепа“ отменя генералната стачка, обявена за 28 декември, поради съгласието на Политбюро за предварителни преговори с опозицията за Кръгла маса и я заменя с двучасова символична стачка.

27 декември 1989
Вътрешният министър Георги Танев е заменен от ген. Атанас Семерджиев.

28-29 декември 1989
Помаци от района на Гоце Делчев и Чеча, организирани от Хасан Бялков и Байрам Гетов от Мюсюлманския стачен комитет, които са пристигнали в София, въпреки че след 18 декември милицията е блокирала пътищата при с. Господинци, Гоцеделчевско, провеждат целодневни демонстрации пред парламента с искане за връщане на имената. Те са подкрепени от Независимия профсъюз „Подкрепа“, от Комитета за национално помирение и от много софийски граждани.

29 декември 1989
По доклад на Александър Лилов пленум на ЦК на БКП „осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна българска нация” и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани“. На събраните пред Народното събрание протестиращи мюсюлмани е съобщено: „Партията ви връща имената!“ Решението предизвиква остра съпротива в членовете на компартията и служителите на МВР в страната. Ръководството на БКП е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на МВР са възмутени, че вината за „възродителния процес“ е хвърлена върху тях, а Министерството на народната отбрана и армията са оневинени като неучаствали.

края на декември 1989 – началото на януари 1990
В етнически смесените райони започват протести срещу връщането на мюсюлманските имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на БКП за осъждане на „възродителния процес“ и искат оставката на ЦК и правителството, като заплашват с политически стачки. На основата на местните организации на националистическия протест на 7 януари 1990 е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна сигурност, участвали във „възродителния процес“. Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, Кърджали.

One Comment

Trackbacks

  1. От 10-ти до 10-ти « Българската 1989

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: