Skip to content

Българската 1989-та

10 ноември 2009

Какво все пак се случи в България през 1989-та? Ако гледаме телевизия, то оттам задължително ще чуем бивш шеф на ДС да твърди, че „всичко е било контролирано от партията”. Скромни „дисиденти” ще му пригласят, все пак казвайки, че е имало някакъв „порив на интелигенцията”.

След като сме чули всичко това и след като знаем какво е да си шеф на ДС, чели сме досиетата на „дисидентите” и си спомняме лекинко политическия път на „опозицията” СДС, излиза, че 20-та годишнина от края на комунистическия тоталитаризъм наистина не е особен повод за радост. Оформя се масовата представа за „сценария”, в който БКП винаги е контролирала и ще контролира всичко, а промяна не е имало и няма да има. „Всички са маскари”. За това изглежда, че днес няма смисъл да си мърдаме пръста за каквото и да е. Това обяснява и защо докато цяла Европа празнува, в България падането на комунизма се отбелязва по-вяло и от деня на геодезиста.

Има една малка подробност. Думите на хората от телевизията не могат да обяснят няколко дребни факти от историята. Щом ДС е контролирала всичко и цялата работа е „сценарий”:

Прочетете повече…

Напусна ни отец Димитър Амбарев

3 юли 2014

10464129_4375244397494_3808886565560623982_n

След продължително боледуване, вчера ни напусна отец Димитър Амбарев. Каквото и да напишем за отец Амбарев в този момент, със сигурност няма да е достатъчно, затова в негова памет припомняме най-четената статия в този блог:

Царят на помаците

„В тази борба ние имахме хъс срещу комунизма. В тази борба ние не бяхме перестройчици, ние бяхме явни антикомунисти. Ние бяхме явни демократи, а не ставахме тепърва демократи. Ние знаехме какво е демокрация,“ казва Амбарев.

„Чета сега разни спомени – колко било страшно през 90-а година. Айде де. Ние три години борба сме водили, минали сме през затворите, яли сме даяка, продължаваме да го ядем, за нас не беше ли страшно? А страшно е за тях, излезлите от комсомолските редици и влезлите след дъжд качулка в някакъв политически процес, който се извършва в страната. Кое било страшничко, хляба на високо ли щяха да го вдигнат?“

Точно 20 години след 1989-а година, някогашният цар, всеки ден отива с градския транспорт до „Света Петка“ в София, където чете молитви и от време на време се среща с някой от старите си приятели. Прегръщат се, казват си „хош гелдин“ и влизат в църквата. Повечето посетители дори и не знаят за миналото на своя отец. Затворите, побоите, големите демонстрации и рискове не са били достатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.

Опелото на отец Амбарев ще се извърши на 05.07.2014 г., събота, от 13:30 часа в храма „Света София“.

Поклон пред светлата му памет!

HPIM1120

Призив на „Ранобудните студенти“

9 ноември 2013

Публикуваме призива на „Ранобудните студенти“ за протест на утрешната знакова дата, 10 ноември. Всеки, който ги подкрепя е добре дошъл, утре, в 11 часа, на стълбите на Ректората.

Излизаме, за да окупираме узурпирана България!
Излизаме, защото е несправедливо заплатите и пенсиите да са по-малки отколкото политическият и икономическият каймак харчи за един обяд.
Излизаме, за да се противопоставим на бедността и безработицата.
Излизаме, защото мястото на мафията не е в управлението.
Излизаме, защото сме против потъпкването на обществения интерес в името на олигархичния.
Излизаме, за да не емигрираме.
Излизаме, за да отхвърлим образованието, което ни прави роби, а не свободни.
Излизаме, защото не можем да търпим унищожението на природата.
Излизаме сега, докато не е дошъл гладът и не са спрели тока.
Излизаме преди да сме станали висококвалифицирани просяци.
Излизаме, за да кажем „стоп” на неумолимото превръщане на здравеопазването в привилегия.
Излизаме, за да покажем, че има алтернатива отвъд партиите: гражданите са властта – ние сме суверенът.

Ако не искате да продължавате да живеете както досега: ПРОТЕСТИРАЙТЕ, ОКУПИРАЙТЕ, СТАЧКУВАЙТЕ!

Напук на всеобщото мнение ние не довършваме започнатото дело. Напротив, ние започваме нещо ново. Нямаме само памет, но и визия. Заставаме зад:

  1. Отговорна държавна политика в образованието, която да стимулира и изисква изграждането на независими и критично мислещи личности, а не на апатични изпълнители.
  2. Изграждане на независими държавни институции, работещи в полза на обществото, а не обслужващи частни олигархични или партийни интереси;
  3. Създаване на адекватни дългосрочни стратегии за развитие на всички сфери от обществения живот и приемственост в прилагането им;
  4. Допускане до висши държавни длъжности само на доказали се професионалисти, чиито действия да се ръководят единствено от интересите на суверена;
  5. Прекратяване на системната практика държавните медии да се използват за партийна пропаганда и конструиране на псевдореалност.
  6. МОРАЛ и ОТГОВОРНОСТ.

11 часа на стълбите на Ректората на Софийския университет.

На 1 февруари президентът отново ще се поклони пред жертвите на комунизма

20 януари 2013

Президентът Плевнелиев ще затвърди традицията, чието начало положи миналата година и за втори пореден път ще се поклони пред жертвите на червения терор.

Ето и официалното съобщение от организаторите на инициативата „Българска европамет“

773691_2729200447424_864298839_o

Петър Бояджиев: Комунизмът превърна българите в глутница крадци, за да ги управляват лесно даже и в годинете на прехода

10 ноември 2012

Източник: Faktor.bg

…..Каква власт бе? Кой ми я е дал тази власт? Руснаците ми я дадоха и пак те си я вземаха? Какво можех аз да направя? Да не съм като този лудия /има предвид Чаушеску, б.а./ да ме стрелят….

(Тодор Живков в разговор пред Петър Бояджиев в началото на 1992 година, в дома му на улица „Секвоя” – София.)

Петър Бояджиев

Младите българи, които вече са част от европейската цивилизациая, макар и с много жертви, могат да изпитват само срам и неудобство от такова признание от човека, който официално се е водeл държавен глава на тяхната родина.

Но преди Живков да направи това признание има и една дата – 10 ноември 1989 година. Събитията свързани с нея са резултат на невъзможността да се продължава да се крие катастрофата до, която е доведена България, именно от тази безотечественна криминална организация БКП. Десетилетия тя експлоатира невежеството на част от българите. Нещо повече изразходва огромни средстав да увековечи това невежество като гаранция за увековечаване на властта си. На 10 ноември реално част от българските комунисти предлагат доброволно услугите си на чуждата сила с надеждата да навлекат белите костюми. Да хвърлят един освежителен душ на комунистическата си партия и да продължат авантюрата, представяйки се за демократи.

Струва си да си зададем въпросът къде е сега България – 23 години по-късно ?

Всеки непрудубеден наблюдател констатира че комунистическата лудост по българските територии все още има сериозно присъствие. И ако тя шества по тези земи 5 десетилетия, ще са нужни поне толкова за да се излезе от помийната яма. Всеки разумен човек знае, че да се руши е по-лесно отколкото да се гради. А противно на техните твърдения, през целия период на комунистическия режим по дефиниция се рушеше всичко свързано с европейската цивилизация. Не случайно комунистите слагаха така усилено акцента на 1300-годишната история на държавата. Те искаха да си присвоят началото на Българската държавност. Стремяха се да дадат легитимност по този начин на престъпленията, които вършеха ежечасно против постиженията на европейската цивилизация по българските земи. Всяко нещо до което са се докоснали са го осквернили. Но това е философията на прокажените. Те виждат своето бъдеще и роля единственно във увеличаването на броя на прокажените.

Към националната икономическа катастрофа от тяхната тесногръда политика комунистите добавиха и най-мащабните етнически сътресения в страната от момента на нейната независимост.

Това също е факт в резултат на болното отношение на комуниста към властта. Ето какво казва пред един висш таен форум Тодор Живков :

…..Когато правим преглед на нашата работа, в етническата група на българските турци не бива да се забравят две важни обстоятелства. Тази етническа група е вече голяма на брой, наближава 1 милион. На тях се гледа като на резерв за антибългарски прояви от страна на Турция, зад която, разбира се, стоят ЦРУ и други западни централи. Няма съмнение, че опитите за дестабилизация сред тази етническа група ще продължат и занапред…..

Маниакалния страх за властта, перверзното представяне на интереса на комунистическата партия за общобългарски, довеждат до това мащабно престъпление към България нанесло толкова вреди на цялото българско общество.

Днес една теза на министър Цветан Цветанов неизменно присъства изкуствено в общественото пространство. Организираната престъпност и корупцията са плод на политиците и партиите управлявали България след ноемврийския праврат в БКП от 1989 година. Факт, който според социологическите проучвания се споделя от мнозинството българи. Факт, който споделям от дълго време и аз. Факт, който мога да подкрепя със десетки конкретни примери от кухнята на българската политика, в която съм имал възможност да надникна и не съм я пропуснал.

Дали обаче тази реалност не се използува за прикриването на друга реалност ? Дали тя не е само част от тази друга реалност, за която министър Цветанов упорито мълчи в публичните си изяви. Ще направя опит да погледна зад тази завеса.

Тази широко рекламирана постановка може да остави усещането у по-наивния наблюдател, че точно срива на комунизма е в основата на неволите на българите през последните две десетилетия. Нещо повече, тя подхранва илюзията за просперитета и идилията в българското общество преди въпросния преврат. Тя се приближава опасно много до известната прокомунистическа постановка където Горбачов е определян като предателя, който за жълти стотинки е предал социалистическия рай на враговете му.

Тази теза фактичерски прикрива една историческа истина свързана с преврата. А тя е проста и планетарно призната, с изключение на България. Преврата е опит на част от причинителите на Третата националната катастрофа в държавата, да стоварят отговорността върху част от своите съпартийци, а самите те да се спасят и да обсебят и за в бъдеще властта.

Така че посткомунистическият период в България е само продължение на комунистическия при новите международни реалности. Всички недъзи, за които говори министър Цветанов не са дошли от нищото. Те са отровното наследство от предходните 45 години на безумие и комунистическа лудост. Тук министър Цветанов и неговата партия са в дълг пред българите и пред евроатлантическите партньори да вземат ясна публична позиция с историческа оценка на предпревратаджийския период у нас.

През 2013 година престоят парламентарни избори. Освен отчет за резултатите от четиригодишното си управление на ГЕРБ ще ѝ се наложи да вземе ясна и недвусмилена позиция по темата.

Никоя политика не е в състояние да доведе до състоятелни реформи и социален и икономически напредък в страната без да е отчела и осъзнала отрицателното наследство оставено на българите в края на 80-те години. Точно липсата на това осъзнаване е една от причините за нещастното положение, в което се намира и днес страната.

Вече 23 години в България доминира грешният дебат между Живковизма и Лукановизма.

Дебат, който е пряко свързан с преразпределението на материалния ресурс на страната. Дебат, който не е в състояние да донесе нищо полезно за българите. Просто ги държи в блатото и ги принуждава да крякат като жаби бецелно.

Дал съм си труда да познавам лично и двамата през 90-те години на миналия век. Такъв ми е и характера и нрава. Колкото по-добре си познавам врага / да Живков и Луканов не биха могли да ми бъдат противници / толкова по-голям шанс съществува за резултати във войната с него.

23 години след падането на Живков от власт, трябва да си дадем отговор, къкъв бе той?

През 90-те години така нареченият Тато изпитваше огромна неприязън към държавна сигурност. Трудно преживяваше факта, че тези които са му лазели в краката са го похарчили лесно. От една страна като прагматик осъзнаваше, че това е било неизбежно, но от друга не можеше да се освободи от илюзиите си, че единствен е знаел как да се излезе от катастрофата, но не е получил шанса си. Ненавиждаше Горбачов, смятайки себе си за голям политик не признат от последния. Признаваше, че единственият перспективен път за България е европейският, но съпътствуван от живковските балкански маневри /както той наричаше своите дребни хитринки/, вярвайки, че е най-хитрият.

В крайна сметка си оставаше един дълбоко ограничен комунист, инсталирал се в кожата на един човек който е бил създаден от природата да е дори добряк. Когато се смесва човешката природа на Живков със неговата политическа кариера, с резултататът от тази му дейност се извършва една мащабна манипулация. Исторически важни са само резултатите от неговата политическа дейност. А те са недвусмислени – Трета национална катострофа. Измеренията ѝ далеч надхвърлят предходните две. На първо място унищожен е основният ресурс на една страна – човешкият. В продължение на десетилетия да използуваш инстинкта за самосъхранение в индивид, за да го държиш в подчинение и да го принуждаваш системно да служи на противочовешките ценности с надеждата да избегне злощастната съдба на проявилите малко повече характер и кураж, и премазани от грозната комунистическа машина.

Ще дам един красноречив пример от мой разговор с червения диктатор:

Живков: Крадат ли, крадат ли ?

Бояджиев: Много и поголовно.

Живков: И при мен крадяха, но всеки имаше право да открадне колкото да си построи една къщичка. Който прескочеше тази граница, удрях през пръстите. А сега виждаш, цели палати си строят…

Какво по-голямо престъпление срещу собствения си народ може да извърши държавник, от това да превърнеш този народ съзнателно в глутница от крадци.

Вместо да му се даде възможност на българина да има самочувствието, че си е собственик по право и по достойнство, той имаше самочувствието на крадец. Е, наистина народ съставен от индивиди, които имат самочувствието, че са крадци, се манипулира лесно.

България вече юридически е част от голямото европейско семейство. Западната част от континента, която имаше шанса да остане свободна след Втората световна война има чувство на дълг към бившите поробени страни и прави не малко усилия за материализирането на този си дълг. Тя осъзнава, че това е и в нейн дългосрочен интерес, пред вид сложните и противоречиви процеси в света.

За съжаление в България силите на злото все още имат сериозни позиции, за да не кажем доминиращи. Последните събития около избора на конституционни съдии са един от зачестилите напоследък примери на регресия вместо напредък по европейския път на страната.

Нещо повече, те изкарват на показ едно смущаващо двуличие на управляващата партия. Двуличие, което от доста време се забелязва от евроатлантическите партньори, и което ги смущава сериозно. Пред публиката ГЕРБ и ДПС се карат дори си играят на декларации, а под масата си делят безпринципно присъствието във Конституционния съд и в някои други институции. Смешното, ако не беше трагично е, че Цветанов упорито отказва да осъзнае, че за Брюксел, а и за други европейски столици маските на това двуличие са паднали. И естествено това води до оттегляне на доверието. А кредитът на доверие преди 3 години беше огромен.

За съжаление днес той е вече проигран по най-глупавият и безперспективен начин. И тук позицията на ДПС е напълно оправдана и нормална. Катастрофални ще бъдат обаче последствията за управляващата днес партия.

Каква връзката между ДС и настоящето

2 март 2012

Едно интервю на бившия служител на НСО, подполк. Николай Марков.

 

P.S. И да не забравите за писмото до Плевнелиев.

България и европейската памет

1 март 2012

Денят 1 февруари 2012 година ще влезе в българската история като един от големите паметни дати. Нямаме енергия за прахосваме, за да убеждаваме скептиците или пък още по малко циниците в истинността на оценката ни. За първи път от високата трибуна на държавния глава пред мемориал, който символизира съпротивата на генерации българи срещу комунистическия режим, наложен от чужда държава с активното участие на малцина българи – авантюристи, прозвучаха изконни истини. Истини, които символизират едно начало. Началото на окончателното освобождаване на българското общество от пипалата на червения октопод, който в продължение на десетилетия, под различни имена и форми, изсмуква националната енергия и възпрепятствува развитието на българското общество.

Прочетох много положителни коментари, между които и един: „За първи път от 67 години не се срамувам от държавния глава на моята страна“. Не само вярвам на написалите тези коментари, но и безусловно се приобщавам към тях. Приобщават се и много мои приятели, с които имахме щастието да сме между живите за разлика от съдбата на тези, които бяха почетени на този ден.

Един сайт писа: „Най-сетне се случи – президентът почете жертвите на комунизма“. Друг друго, но всички почувствуваха новата обществена култура, която се излъчва от високата трибуна на държавния глава. Един млад технократ, поел тази тежка историческа отговорност да даде своя принос за окончателното излизане на страната си от блатото, в което от десетилетия я бутат авантюристи от всякаква порода. Млад технократ, който преди това не се е срамувал да спи по паркингите на Германия, за да се пребори за полагащото му се място в семейството на европейските държави след срива на комунистическата авантюра, лишила го от право на реализация в собствената му страна, въпреки изрядното образование и възпитание.

На този ден новоизбраният президент постигна две неща. Първо от технократ стана и политик. И второ – политик, който прояви куража да застане лице в лице с един проблем от национално значение с общоевропейски измерения. Проблем, който вече повече от 20 години, цялата политическа класа реално замита под килима, едновременно опитвайки се с евтини манипулации да извлича дивиденти при възможност. Никой до днес, от такава висока трибуна, не е изрекъл по темата толкова много за толкова кратко време. Ще оставя на наблюдателите и анализаторите да продължат и си вършат работата.

Случилото се на 1 февруари повдига обаче и редица въпроси произтичащи от списъкът на отсъстващите. Отсъствието на членове на правителството е напълно оправдано. Масовото отсъствие на представители на политическите партии също е оправдано. Тези отсъствия не само са оправдани, но те дават възможност на събитието да заеме своето място във националната памет освободено от партизанските пристрастия. Една от причините да няма до сега напредък по темата е именно натрапчивото усещане за политически спекулации вместо желание за търсене на решения. Обстоятелството че събитието се случва веднага след успешния избор, също му придава допълнителна тежест, освобождавайки го от подозрението за търсене на предизборен ефект. Отсъствието обаче на тримата предшественици на държавния глава заслужава внимание. За Първанов обяснението е като че ли тривиално и не си струва разхода на мастилото.

Отсъствието на Петър Стоянов се свързва с отсъствието му от страната, което в известна степен е извинително, но не напълно. Лично аз разговарях с неговия секретариат в София ден преди събитието. След като ме информираха, че отсъства от страната, дадох елементарния съвет в такива случаи – да бъде поднесен от негово име венец на почит. По този начин той беше постъпил 2 седмици по-рано при погребението на доайена на политзатворниците от времето на комунизма, Стефан Вълков. За съжаление такъв венец не се появи. Още по време на разговора ми с неговият секретариат ме уведомиха, че нямат връзка с него. За мен това е наистина странно. Днес в света на мобилните телефони и Интернет съм изненадан. У мен се прокрадва подозрението че става дума за адвокатска хитринка. Още повече че само 3 дни по-късно се появява при някой си Карбовски. Раздава наляво и надясно комплименти по адрес на Желев и Първанов. Изказва се по адрес на съпругата на Плевнелиев доста несръчно. Точно той наистина е човекът, който има най-малко право да се изказва по тази тема. Болните амбиции и белите, които нанесе неговата съпруга, не са тайна за много хора. Не бих желал да влизам в повече подробности тук и на този етап. По темата за неговото отсъствие е странно, че водещия не го попита като се има предвид, че(Петър Стоянов – б.р.) е автор на предложението. Коя е в крайна сметка причината е надявам се той лично да обясни. Това е важно и за самият него защото в медиите неговото име ,както и това на Желев, като лица предложили на правителството този ден да се празнува се тиражира многократно по-често от това на правителството което е взело решението. Факт който ми изглежда смущаващ. Все едно ние участниците в инициативната група отправила предложението към г-н Плевнелиев да натрапваме на обществото ролята на нашата инициатива и едва ли не да приписваме акта на държавния глава за наша заслуга. Аз дори не съм сигурен дали Държавния глава нямаше да направи това което стори и без нашата инициатива. От неговото слово ясно личи, че той познава проблема и че има пълното съзнание за мащаба и значимостта му.

Остава открит въпросът за отсъствието на другия съавтор на предложението – бившият президент Желю Желев. Тук вече случаят става много по-завързан и едва ли ще успея да го разясня във следващите редове, но поне ще се опитам. От него не очаквам да даде разяснения, защото вече 22 години като закоравял апаратчик като е на тясно той има един единствен отговор – измишльотини. За отношението на Желев към политзатворниците , лагеристите и политемиграните на комунизма има достатъчно факти и свидетелства . Освен това има и достатъчно все още живи участници или членове на семействата на участници.

Непосредствено след комунистическия преврат от 10 ноември 1989 година Желев работеше рамо до рамо със част от репресивния апарат на Държавна сигурност против упоменатата по-горе категория българи. Свидетелствувам лично аз, като принадлежащ към тази категория. Свидетелствуват и стотици да не кажа хиляди мои приятели от същата категория. Винаги където и да е сме готови да свидетелствуваме очи в очи. Не е тук мястото да започваме да изреждаме случаите. Ще спомена само един. На 18 ноември 1989 година перестройчиците, под зоркото око на мисията на КГБ в София, организират прословутия митинг. Илия Минев се приближава до трибуната и добродушно казва : „Абе, нали ще правим демокрация, дайте и аз да кажа няколко думи.“ Отговорът от перестройчиците е само едно изсъскване: „Тази демокрация не е за теб.“ За трибуната съветниците на КГБ бяха избрали жертви, които по един или друг начин са проявили слабост през трудните години и са се поставили в зависимост от тайните служби и по този начин са без всякакъв авторитет всред събратята си по съдба. Другаде и друг път при нужда повече.

Участието на Желев в българската политика и резултатите от това участие са емблематични за целия период, известен като преход, а според Луджев договорен преход. През 1953 година умира Сталин. Желев е на 18 години и по собствените му признания той плаче. Една голяма част от жертвите, които българите почитат на 1 февруари, са намерили смъртта си в този мрачен период. Затворите и лагерите на България пращят от набутани вътре нещастници. Смъртта на Сталин за тях е някаква малка надежда за свободата или поне за частичната такава. Те вътрешно ликуват. А той, Желев, плаче. Нещо повече 5 години по-късно става платен партиен апаратчик. През 1988 година става доктор на философските науки. Докторските титли влизаха в графата номенклатура и се раздаваха след санкция от ЦК на БКП. Няма да изреждаме всичко. Въпреки това смятам че всеки има правото да изживее собствената си еволюция, включително и той. Еволюцията затова се и нарича така защото е различна от революцията. При него обаче не е точно така. В началото на 1989 година по собствените му признания / ДААААзвукозаписът е даден от мен за публикуване / той е марксист. И вече в края на същата година той е либерал. Поне да беше станал социал-демократ. Да, но мястото за социал-демократ беше определено от назначаващия, Горбачов, за А. Луканов а за Желев остана само либерала.

Пак да приемем, че и това е и вярно и искрено. Да приемем че си е еволюция на сталиниста (по личните му признания пред Кеворкян – стр. 184). Да приемем и му признаем правото на еволюция. Най-малкото, което би следвало да констатираме при него е една относителна скромност и уважение пред тези, към чиито ценности еволюирал той. Тези, на които не се е налагало да еволюират, а напротив са били принуждавани да плащат висока цена, понякога най-високата, за да защитят тези ценности.

Противно на това той стана един от водещите нови еничари на комунистите и наляво и надясно заедно с тях отричаше, че е имало политически затворници в България през седемдесетте и осемдесетте години. Тази лъжа на Тодор Живков и т.н. Списъкът на манипулациите и фалшификациите, в които той е участвал и участва, е наистина дълъг за изброяване.

Добре е да споменем само тези със двата му избора.

През 1990 от Великото народно събрание. Задкулисното му участие в елиминирането на Петър Дертлиев и фарсовото избиране на Атанас Семерджиев за вицепрезидент, което дори и един Виктор Вълков иронично нарича назначение.

През 1991 г. той(Желев) обича да споменава големия брой гласували в подкрепа на кандидата на СДС /2 273 541 /, но придружено от: „Гласуваха за мен.“ Просто забравя да спомене СДС, Блага Димитрова и т.н. А той предаде тези гласоподаватели, защото зад гърба им беше поел задкулисни ангажименти пред други, от които беше зависим. И нещо повече – само година след избора му за президент, той реално извърши задкулисен и незаконен преврат срещу правителството избрано от избирателите които го бяха качили в президентското кресло. А гласувалите за него през 1997 година са 0,32 % (13638). Това е подкрепата, която имаше личността Желю Желев като политик в България.

И пак да се върнем към въпроса за отсъствието му на 01.02.2012 пред мемориала. Не е възможно то да се обясни с предвидената за 11 часа същия ден панихида в църквата Света София. Само можем да се радваме, че и тази панихида е извършена. И не само тя. Очакваме догодина да има панихида по този повод не само в 10-20 църкви , а по призив на обновеното църковно ръководство във всички български църкви. И това така или иначе ще стане рано или късно. Свидетели сме че част от присъстващите пред мемориала са почели след това и панихида в Света София. Остава открит въпросът защо Желев не е бил сред тях. За мен отговорът на този въпрос се крие в по-горе упоменатите превъплъщения на Желев.

Струва ми се уместно да спомена и едно обстоятелство за което голяма част от медиите в България нямат навика да говорят много. Както през целият си живот, така и в момента Желев и неговата активност са изцяло за сметка на българския данъкоплатец. Офис, техника, персонален шофьор, секретариат и т.н. С парите на българския данъкоплатец той издържа фондацията с претенциозното персонално име. Историята разбира се се повтаря и с друг един марксист – Първанов, и за мое удоволствие премиерът публично се запита кой е гласувал този закон. Добре бе, господин премиер, излезте с предложение пред парламента и коригирайте този закон във една по справедлива и приемлива форма. Не Ви призовавам да ги хвърлите на кучетата, а да го коригирате в съответствие със стандарта на живот, на българина, а не на французина. Точно тук е липсата на справедливост. Тези, които участват в управлението на България, искат да са равни пред колегите си във Франция, докато избирателите им стоят на опашката.

Статия на Петър Бояджиев

Време е за радикални промени в закона за архивите на ДС

28 февруари 2012

До Господин Росен Плевнелиев,
Президент на република България
26 Февруари 2012

Господин Президент,

И пред България, както пред всяка друга страна стоят немалко задачи за решаване. Има обаче и една категория проблеми, специфични за бившите комунистически държави официално признали несъстоятелността на предходното си държавно-политическо устройство и приели диаметрално противоположното.

За тези държави, между които е и нашата, един от немаловажните проблеми е отношението към държавните архиви и най-вече към тайните по същество архиви на бившите секретни служби, към които принадлежи и Държавна сигурност, като част от властта.

У нас едва сега е започнало осъзнаването до каква степен живота на българите е бил и все още остава зависим от факта, че не е било намерено адекватно решение на този проблем. Защото тук става въпрос за власт и то скрита власт. Всички скандали извеждани на преден план като: кредитни милионери, владици, дипломати, президенти, собственици на медии и тем подобни агенти на тайната власт, както и онези касаещи жертвите и престъпленията на тази власт са само следствие на нерешения своевременно проблем с обезвреждането на окултната власт. Ако тази реалност не се признае и осъзнае то това е равно да се търси лек без диагноза или с погрешна такава.

Прочетете повече…

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.